Започва възстановяването на скулптурата на Диана в Монтана

Община Монтана е готова да поръча нова отливка на бронзовата статуя на Диана, съобщи кметът Златко Живков. Той преговаря с дарители за финансиране на изработката, която се изчислява на 22 хиляди лева, съобщават от местната управа.

Перипетиите около нея не са малко. Съществува само едно копие от бял цимент и мозайка, което е частна собственост. Притежателят  дълго време бил неоткриваем, а след като се свързали с него  поставил условия от днес за шест дни да бъде свалена отливката от  фигурата, разказва арх. Иван Замфиров – един от инициаторите за възстановяването на статуята

„Сигурно ще се наложи голям ретуш”, смята  авторът Димитър Ганчев. Калъпите ще бъдат свалени до няколко дни по указания на Ганчев. 

„След това леярите си знаят работа”, казва той. Симо Алексов и синът му са сред най-големите майстори в страната в този занаят. Работят с прочути  български творци като Георги Чапкънов, Величко Минеков, Богомил Живков Никола Личков.

Бронзовата статуя на римската богиня е направена през 1973 година. Поставена е без постамент, направо върху земята пред Ловния дом до Калето в Монтана. Там просъществувала до промените и началото на  90-те години била открадната. С тъга Ганчев разказва за разграбването на бронзовите бюстове и статуи из цялата страна. Спомня си с какво възхищение минавал покрай барелефа на първия български литературен критик Нешо Бончев, направен от скулптора Мина Иванов и поставен в Борисовата градина в столицата.

Съжалява, че не е правил всичко в камък като римляните. 

„Те все пак са имали отношение към изкуството, каквото ние нямаме”, казва Ганчев.

Той е роден в Бели мел, община Чипровци на 29 март ,1929 година. Извървял е дълъг, изпълнен с не малко препятствия път.  До осем години живее на село. Заради учението отива във Враца. След като навършва 20 години отива в казармата за цели три години.След това кандидатства три пъти, докато е приет  в Художествената академия. Обича да работи с глина, много е добър във ваенето на дърво и камък. Може да бъде и леяр на произведенията си, но гледа доста критично на това свое умение.

В столицата Ганчев е направил няколко орелефа, един бюст и един четири метров тотемен стълб в индиански стил с вигвам. Има композиция, която изобразява  схватка между каратисти и е поставена пред административната сграда на Националната спортна академия.

В Монтана е работил през 1983 година. Направените от него бюстове на Христо Ботев, Васил Левски, Никола Вапцаров още стоят в дворовете  на три училища в града. Не такава е съдбата на бюстовете, които направил на Христо Михайлов /за двора на едно шивашко предприятие/ и на Митко Палаузов. Те са изчезнали. Пред барелефа на Дико Илиев, чийто автор също е Ганчев, още се поднасят венци и цветя в памет на композитора.

Ганчев е създал и паметника на генерал Александър Арнолди, командващ на руските войски, освободили Кутловица /днешна Монтана/. Трудности съпътствали монтирането на монумента, направен изцяло от гранит. Още щеше да стои на парчета, които досега да са раздробени, ако не беше заместник-кметът Марин Маринов. Той осигурил техниката, необходима за поставянето на масивните каменни късове. Случило се във време на безвластие при смяната на кмет с друг.

„Такъв е животът – при смяната на кмета си отива и пъдаря”, цитира Ганчев.