Масивите- близо 5000 декара, са в землищата на ломските села Станево и Долно Линево. Отглеждат каберне, мерло, совиньон блан, сира, шардоне, траминер. Има и новосъздадени масиви, с капково напояване. Основен проблем и тук, както и почти във всички сектори на селското стопанство, е работната ръка. Стотина души са постоянно заетите, в кампаниите по резитба и гроздобер се возят хора и от други области и региони. За масивите се грижат двама местни агрономи, които влагат душата си в работата.
Според Цън Цон земеделието може да е гръбнакът на икономиката ни, но у нас нещо някъде куца. Не е за подценяване и факта, че на голяма част от хората им липсва инициативност, налице е и недоверието между тях.
"Не може в един бранш да не могат няколко души да се съберат, за да направят обединение...Не мисля, че това е пътят."
Смята, че пътят не е и в по-високите субсидии:
"Ако в една дейност, организация, държава, се разчита на субсидии, провалът е въпрос на време. По начало субсидията трябва да е една подкрепа и ако човек си мисли, че тя е основна и заради нея прави това, което прави- не мисля, че има бъдеще. Във всяка сфера има големи и малки. Всеки трябва да прави това, което прави добре и това, което му харесва..."
Компанията на Цън Цон има и бъдещи планове- да изкоренят нискодобивните лозя, като сведат масива до 2000 декара- за да са по-рентабилни. Имат намерение да си закупят гроздокомбайн- за да са по-независими от работната ръка, имат намерение и да изградят собствена изба- за да са по-независими от прекупвачите.
Младият мъж следи как се развива родната му страна- Китай, но смята България за своя родина:
"В съзнанието ми Родината ми е България. Може би аз познавам Китай малко повече от някои българи..."
Общото и различното в земеделието у нас и в Китай- и за това говорихме с китайския бизнесмен Цън Цон. Нито той, нито приятелката му, имат агрономичеко образование, но е повярвал на хората около себе си и заедно постигат успехи. 30-годишен е, израснал е у нас, и е убеден, че държава, която може да е силна в земеделието, не трябва да се отказва. И че колкото повече една държава е независима по отношение прехраната на населението си, толкова по-добре. Трябва да има и по-далечна визия, последователност и приемственост, както и по-добра комуникация с хората, за да могат те да плануват. За разлика от нашите условия обаче, в Китай земеделието е сред приоритетите на държавата и тя се грижи малко повече за земеделците си - изкупува продукцията им, за тях има и достатъчно данъчни облекчения. Те пък са обединени, и затова може би са силни...
Извън лозарството- Цън Цон e председател на Съвета за икономически и дипломатически отношения у нас, компанията му има розови масиви в Казанлъшкото поле и изнасят розово масло, представители са на българска компания за производство на пробиотици, имат дялове в IT-компания, която разработва приложения, вещи са и в медийните среди- собственици са на няколко сайта. Разнообразни дейности, които според бизнесмена са интересни и стратегически. Питам- къде е ключът към успеха:
"Да се намерят доверени хора, с които да работим заедно... Да се намери човек, с когото да си имаме взаимно доверие и уважение, да се разчита в трудни моменти- така може да се постигнат много неща, няма нищо непостижимо."
Пожеланието за Китайската Нова година:
"Тук си пожелаваме предимно да сме живи и здрави, а в Китай се пожелават пари и благоденствие. Може би- от двете по малко и да сме по-оптимистични, по-позитивни. Мисля, че хубавите неща се случват на такива хора. И да разчитат на собствените си възможности. В крайна сметка, на този свят не може да се разчита на никой друг, освен на себе си..."
Това, което ни пожелава Цън Цон, не е нещо ново, важното е обаче, да имаме цели, с търпение да ги преследваме и постигаме.
Връщам се към дневния повод- днес е началото на Китайската Нова година, тя ще премине под знака на глигана. В китайската култура дивото прасе е символ на богатството, затова през тази година можем да очакваме да преуспеем.... нужно е само едно- да си повярваме, че можем!
В рубриката "На раздумка с Яна Маринова" днес ви срещаме с едно трудолюбиво българско семейство. Това са Звезда и Викенти Водови от видинското село Гъмзово, които са пример за един щастлив и хармоничен съвместен живот. Звезда е работила като счетоводител, Викенти по професия е енергетик, също така е и инструктор по плуване. Те са от тези..
Приключи едномесечно почистване на Видин, което започна на 22 март- Световния ден на водата и приключи на 22 април- Денят на Земята, обясни видинският еколог Богомил Петров: "За един ден не може да се почисти, то и за един месец не може, но все пак в училищата изпратихме известие и в детските градини и всичко започна на 22 март от детска..
В парка в центъра на село Търнава, община Бяла Слатина, децата от местното училище отбелязаха Световния ден на Земята. Показаха постери с послания, засадиха дърво, говориха за Земята и мястото на хората. "Децата на Търнава определиха Деня на Земята за неин рожден ден. Така съвместно кметство, училище, читалище проведохме един чудесен детски..
Въпреки че са надживели динозаврите, днес есетрите са най-застрашената от изчезване група животни в света. От шестте вида есетри, които са се срещали в Дунав, вече са останали само четири. Чигата е застрашена от изчезване, а моруната, пъстругата и руската есетра са със статус на критично застрашени. Oпазването и възстановяването на техните популации..
Нови археологически проучвания на Гушовския манастир край Чипровци сочат за по-ранната история на светата обител. След извършени няколко сондажа и стратиграфски наблюдения около черква на манастира са открити множество фрагменти от стенописи с доста сериозни запазени изображения. Благодарение на стенописите и последващото им проучване е установено,..
С доброволен труд и дарение ремонтираха покрива на храм "Възкресение Христово" в подножието на Алботинския скален манастир. Идеята е на кметството на видинското село Градец, откъдето са договорили местна строителна бригада, която да извърши безвъзмездно нужните строителни дейности. Финансовата подкрепа за материалите е на Видинската митрополия,..
"Грозното патенце" ще оживее на сцената на видинския куклен театър. Своя оригинален прочит на любимата приказка от Ханс Кристиян Андерсен ще представи Никола Стоянов. Това е режисьорският дебют в кукления театър на популярния кино и театрален актьор. "Видинската публика ще я изненадаме с нашето различно грозно патенце. Един много симпатичен..