Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

От Видин до Ангола за година и обратно


Екзотичното пътешествие описва днес в "Другата истина" видинската преводачка Даниела Колова, която преди години е част от екипа, който изгражда в град Бенгела завод за помпи. По това време градът, в който живее Даниела, е в епицентъра на продължилата близо 30 години гражданска война в Ангола. След получаването на независимост от Португалия през 1975 г., три Снимкаанголски партизански движения се борят за властта (чак до 2002 г.), като сравнително най-стабилно начело се задържат комунистите. За да възстановят разрушената си икономика, те викат специалисти от бившите социалистически страни, включително и от България. По тази линия в Бенгела идват и видински инженери от видинския помпостроителен завод "Г. Димитров". На Даниела е поверено да превежда техническата документацията и да осъществява контакта между българските специалисти и местните:

"Бенгела е град, разположен на около 450-500 км от столицата на Ангола, Луанда. До там задължително се пътуваше със самолет, защото разстоянието наистина не е малко и то в страна, където имаше гражданска война. Първо заминаха нашите специалисти, които трябваше набързо да минат курс по португалски. Колко научиха от езика- не знам, но поне съм сигурна , че съм ги научила да питат "какво е това" и да си поискат чаша вода. После трябваше да тръгна и аз. Набързо ме приеха в редиците на БКП и тръгнах. В Луанда на летището трябваше да ме посрещне наш представител на "Машиноекспорт". Той дойде, но имаше някакъв проблем с полета и трябваше да изчакаме на летището известно време, а денят беше много горещ- на мен ми се стори, че температурата там е около 100 градуса. СнимкаТова бе първата ми среща с Ангола. И още нещо. Първата дума, която трябва да научиш там, е "търпение". Там нещата се случват бавно и спокойно. Ако ти си нетърпелив, най-много сам на себе си да навредиш- нещата няма как да се случат по-бързо...

Българите в Бенгела от нашия завод заминаха на два транша, а аз бях там през цялото време. Освен тях, в града имаше и други българи. Интересното е, че там успях да се разболея и от малария, въпреки че имах вече ваксината против болестта още от България. Как се разболях, не знам, но имам известни подозрения, че още по време на престоя ми на летището в Луанда, някой малариен комар е успял да ме клъвне... За този период направо не искам да си спомням, беше ми много зле. За престоя ми в болницата - още повече. Там си бе истинска касапница. Лечението се състоеше в приема на три хапчета с размер на пул за табла. Това бе най-голямото наказание за мен, но нямаше как. Болестта протича много тежко. Ти си с много висока температура, тресе те и търсиш с какво да се завиеш, а навън градусите са над 40. Най-тежко бе първите три дни и после още няколко, докато се възстановиш. 

СнимкаПо това време различните групировки в Ангола подписаха споразумение, че повече няма да воюват. Това се случи на 31 май 1990 година. И отиваме ние при един съсед, португалец- сеньор Морра, тогава за пръв път стрелях и аз с автомат "Калашников". Така отбелязахме подписването на мира. Там всеки си има вкъщи някакво оръжие, като на почит са предимно руските. Там казваха:"Руская машина- хорошая машина". Ние, които живеехме в града, не сме имали проблеми, но извън него се водеха сериозни сражения. Спокойно беше. До нас не стигаха тези неприятни събития. Живеех си в самостоятелна квартира в града, далеч от другите колеги, но пък имах охрана пред къщата.  
На обекта работата също вървеше добре. Имахме само един инцидент с един местен, който, докато отварял един от сандъците с машини, бе го ухапал скорпион. Важното е, че човекът оцеля, но знам, че е бил доста зле. Веднъж отидохме и до една кафеена плантация, на около 50 км от Бенгела. В този район се отглеждаше доста кафе. Там трябваше да ходим със специални ботуши, защото в кафеените храсти живеят едни супер отровни малки зелени Снимказмии. За целта работниците беряха зърната със специални ръкавици. С една дума- брането на кафето си е доста рисковано и не особено лесно, но пък е разкошно...

В Бенгела имаше доста европейци. Дори съседката ми се оказа, че е също от Видин. С нея редовно си комуникирахме и често ходехме заедно на плаж." 

Още за живота в Бенгела, за местните ястия, какво е да ядеш риба меч или пържоли от морска костенурка, повече за местните нрави и животът в страна- арена на въоръжени междуетнически сблъсъци, както и за инфарктното пътуване на Даниела Колова за България, можете да чуете в звуковите файлове.

 

Вижте още

На Димитровден връчиха почетни звания във Видин

Тържествено заседание на Общинския съвет се проведе във Видин за празника на града за Димитровден.  "За да се осъществят добрите идеи и намерения, са важни взаимодействието между местната и държавната власт, между всички институции, важна е Вашата подкрепа – на гражданите на Видин. Нека бъдем заедно в желанието и усилията да..

публикувано на 26.10.20 в 17:30

Каква е причината за малкия брой заболели от COVID-19 във Видинско

На фона на стряскащите цифри от Единния информационен портал през последните дни видинска област се нарежда сред градовете в страната с най-малко случаи на новозаразени с коронавирус. Дори нещо повече- според последните данни от тази сутрин област Видин е единствената зелена зона в страната. Това, разбира се е хубаво и дано тази тенденция..

публикувано на 26.10.20 в 17:00

Зъболекари поставят безплатно силанти на деца от област Монтана

Кампания за безплатно поставяне на силанти на първите постоянни дъвкателни зъби на децата от 5 до 8-годишна възраст се провежда в област Монтана. Седем са лекарите по дентална медицина, които участват. Техните имена, адреси и телефони са посочени на официалния сайт на Националната програма за орална профилактика на децата до 18 години , обясни..

публикувано на 26.10.20 в 16:37

Реставратор: Изследване установи вулканична пепел в мазилките на видинския храм "Св. Димитър"

Вулканична пепел се съдържа в пясъка, използван за мазилките на катедралния храм "Св. вмчк Димитър Солунски" във Видин.  Изненадващото разкритие правят италиански и български учени, които през 2007 година изследват мазилките и стенописите на видинския храм . Поводът е дипломната работа по специалността "Реставрация", която защитава в..

публикувано на 26.10.20 в 14:59

"Неделник" от 25 октомври 2020 година

Здравейте. "Неделник" брой 332-и вече е на сайта. Вестници от старият Видин преглеждаме за начало. В предаването си  говорим и за партизани и за ветерани от Втората световна война. Членовете на Българския антифашистки съюз в град Мездра са се заели да преиздадат книгата "Партизанският отред Гаврил Генов" от Аврам Митев . Същевременно те подготвят..

публикувано на 25.10.20 в 13:48

Изцелението на гадаринския бесноват

В Шестата неделя след Неделя подир Въздвижение,  Църквата насочва нашето внимание към онези моменти, чрез които ние ставаме не свободни, а роби на страстите, похотите и съблазните. Христос изцелява обладан от легион бесове човек. Той му дава свобода и радост, както и чрез това го предлага като пример на самите нас за..

публикувано на 25.10.20 в 08:00

За изкуството да правиш празника на децата незабравим

Днес в рубриката "Професия/Хоби" ще ви запозная с Паола Любенова, която прави незабравим празника на децата. Паола е от Лом и прави ръчно изработена украса за детски събития, като това от нейно хоби се превръща в професия и днес тя вече има и агенция в дунвския град. Всичко започва преди година и половина, разказа   Паола: "Това с което се..

публикувано на 23.10.20 в 16:30