Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Бивши работници в Коми: Навремето изградихме една малка България в сърцето на тайгата - снимки и видео

19
Снимка: Фейсбук

В "Другата истина днес ще се върнем години назад във времето, за да си спомним за българските дърводобивници в Коми. Темата не е случайна- оказва се, че само за периода от 1967 година до 1985 година, през Коми АССР са минали над 100 000 български Снимкаграждани. И нещо интересно- през 1980 година е уреден и въпросът за освобождаване от работа в България на всички желаещи да заминат в Коми, като местата им се пазят.

От българските строители в Коми са построени близо 8 000 км горски пътища в тайгата, 167 000 кв. м жилищна площ за 20 000 наши и съветски граждани, топлоцентрали, 4 общообразователни училища, 4 детски градини за 1 400 деца, една болница и три здравни пункта, както и много заведения за обществено хранене. За поддържане и опазване на техниката са построени ремонтни заводи и гаражи. В България пък са изградени дървопреработвателни заводи за дървесина от Коми.

Това е част от официалната информация за пребиваването на българските работници и специалисти в Коми. Животът им там през годините е оставил незабравими спомени.

Снимка"Доволни сме много. Първо бях сам, после съпругата ми, с която се запознахме в Москва, дойде с договор на работа. Децата си  изучихме тук", разказва 73-годишният Цветан Тодоров от врачанското село Лиляче. В Коми той е прекарал 13 години от живота си:

"Децата завършиха там начално, средно и висше образование записаха, но после"Перестройката" леко пообърка нещата и се наложи да ги прехвърлим в България. Ние живеехме в Усогорск- център на четирите българските селища в Коми. Аз работех към Топлофикация първоначално, а после бях и началник склад. Съпругата ми пък беше счетоводител. Що се отнася до заплащането, мога да кажа, че бе добро, защото бе по-високо от това в България..."

СнимкаНепосредствено след подписването на документа за сътрудничество, между България и бившия СССР, са предприети мерки, така че строителните работи, а оттам и дърводобивът, да започнат във възможно най-кратки срокове. За директор на Горското промишлено предприятие в Коми е назначен инж. Георги Стоев. Започва набирането на работници. На 4 февруари 1968 г., при минус 40 градуса студ в тайгата, е изпратена първата група от 50 души начело с директора по строителството - инж. Никола Петков. Мнозина се поизплашили и искали да се върнат, поради което е изпратена делегация , която успява да ги задържи.
Една от най-ниските температури, отбелязана в годините, когато нашенците са били в Коми, е през зимата на 1978-1979 година- минус 53 градуса.

Снимка"В Коми наистина беше много студено. Ние обаче свикнахме и твърдя, че там бяхме много по-здрави отколкото тук. Аз не си спомням там да съм кашлял...

Когато първите българи дошли в тайгата, там не е имало нищо. После прокарват железницата, после започват да строят и пътищата... Условията за живот бяха прекрасни. Задоволени бяхме с всичко- газ, парно, топла вода, всичко обзаведено. През Коми мина половин България. Четири селища, много народ. В Усогорск имаше две училища от първи до единадесети клас. В останалите български селища също имаше училища. Някои хора бяха дошли за да си изучат децата, други пък заради прословутите леки коли. Навремето да купиш кола не бе толкова лесно. Една малка България в сърцето на Коми.

СнимкаСега, ако държавата съумее да поднови тези връзки с Русия, няма да сбърка. Това ще бъде едно страхотно богатство за нас. Да внасяме дървесина и да подновим взаимоизгодните си връзки. Това би помогнало на много хора..
."

На същото мнение е и Панайот Панайотов от село Черкаски. Той е само на  26 години, когато авантюристичният му дух го отвежда насред тайгата. Един от пионерите, дървосекачи в Благоево и Усогорск- за хората работили там, тези имена значат много:

"Освен че се добиваше дървесина, строяха се и жилища за работниците там. Ние живеехме в домове, построени от български строители. После тези жилища останаха за руснаците. Най-вече за военнослужещите, командировани в другите тогава социалистически страни. И още нещо любопитно- по време на Втората световна война Хитлер е пратил в Коми една войска без да  съобрази, че тук с обикновено войнишко облекло не се живее. Когато докладвали на Сталин за десанта, той само попитал как са облечени. Като разбрал, махнал с ръка и казал да ги оставят. Нямало нужда да се занимават с тях. Там зимата е 8- 9 месеца. Аз съм се качвал на вишка да гледам тайгата. Не можете да си представите за какво става дума. Едно безкрайно Снимкапространство прорязано само от реките. Гори до хоризонта. Но все пак, колкото и да е величествена тази гледка, е леко еднообразна. В гората имаше и много животни. И ние, българите, понеже сме си авантюристи, намерихме начин да си купуваме оръжие и ходехме на лов. Но не мога и да не кажа, че е доста опасно човек да отиде да ловува в тайгата сам...

За съжаление завърши една епопея, свързана с историята на горското ни стопанство, а що се отнася до мен, признавам, че спомените ми за този период от живота ми са изпълнени с носталгия..."

Когато през 1967 г. нашите дървосекачи за първи път слизат на крайната спирка на ж.п. линия Микун - Кослан, пред тях са се ширели безкрайни горски масиви, покрити с кристално чист северен сняг, потопени в тайнствена тишина. Точно там през тези години нашите работници и специалисти оставят и част от своята младост.

Целите интервюта и подробности по темата чуйте в звуковия файл.


В материала са използвани снимки и видеоматериал от групата "Българите работили в Коми", elenа elena, Панайот Панайотов, Георги Адамов

 

Вижте още
Областна комисия по безопасност на движението по пътищата

Повече катастрофи с повече загинали през последните месеци във Видинско

Повече катастрофи са станали през последните три месеца, в сравнение със същия период на 2019 година. С шест повече са и загиналите лица. Това стана ясно на заседание на Областната комисия по безопасност на движението по пътищата във Видин. Заседанието бе председателствано от заместник - областния управител Лъчезар Попиванов. Присъстваха представители на..

публикувано на 28.10.20 в 17:15

Спектакъл на кукления театър във Видин учи децата да се пазят от бедствия

Спектакъл на кукления театър във Видин по забавен научи учи децата как да се предпазват от бедствия и аварии. Подготвен е с партньори от Румъния и ще  се играе във Видин и Крайова. "Този спектакъл трябва да научи децата на най-важните неща, които трябва да сторят, ако им се случи някакво бедствие, разбира се със средствата на..

публикувано на 28.10.20 в 16:07

Деца строят праисторически къщи и правят глинени съдове в музея във Враца

Ученици изработват праисторически къщи, глинени съдове, кукерски маски и кукли в музея във Враца. Тази възможност им предоставя образователната програма на културната институция. В нея са включени 12 работилници, чиято цел е по интересен начин да запознаят учениците с историческото минало на региона, обясни уредникът Тихомир Машов:..

публикувано на 28.10.20 в 12:14

Бивш баскетболист дари книги и създаде фонд на името на родителите си във Видин

Дарение от 120 книги на историческа тематика получи видинската библиотека от бившия състезател на "Видабаскет" Иван Иванов. По негово желание е обособен фонд на името на родителите му Валентина и Димитър Митови , към който периодично ще бъдат добавяни нови заглавия. Българската история е хоби и удоволствие за младия видинчанин,..

публикувано на 28.10.20 в 10:10

Ремонтират лятната кухня на проф. Галилей Симеонов в Гаврил Геново

Акция в помощ на известния 91 - годишен художник и график Галилей Симеонов, който живее сам в село Гаврил Геново започва ръководството на община Георги Дамяново. Условията, в които живее възрастният творец, са тежки и непосилни за неговата възраст, но Галилей Симеонов не се оплаква, защото това е нормалният за него  начин на живот. Кметът..

публикувано на 27.10.20 в 16:50
Ели Цветанова и Кристиян Георгиев

Ученик от Видин с награда за есе българската бродирана риза

Кристиан Георгиев, ученик в  ПГ "Проф д-р Асен Златаров", Видин, се класира на второ място в Международния конкурс "Моята българска бродирана риза 2020", организиран от Културна Асоциация "Асен и Илия Пейкови", Рим, Италия. Той се представи със свое есе на тема "Моята българска бродирана риза" "Видях условието за конкурса и веднага..

публикувано на 27.10.20 в 16:10
Димитровденското математическо състезание - награди

Ученици от ППМГ "Екзарх Антим I във Видин с куп награди в Димитровденското математическо състезание

10 златни, 10 сребърни и 12 бронзови медала, 10 награди, специалната награда на кмета на Община Видин за постигнат най-висок резултат във всеки клас, две награди за постигнат максимален резултат от 40 точки от Съюза на математиците в България Видин. И още 77 грамоти за отлично представяне - такава е равносметката от проведеното  17-то Димитровденско..

публикувано на 27.10.20 в 15:30