Подобрява ли се бизнес средата в Северозапада

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• ''Актуално'' в ''Посоките на делника''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Преди дни столицата бе домакин на конференция на тема "Как да преодолеем икономическите неравенства между регионите в България и да създадем по-добра бизнес среда". Конференцията "Бизнесът и регионите" бе организирана от списание "Икономист" и Българската стопанска камара. В нея участваха министри, кметове, икономисти и представители на бизнеса. Регионалното неравенство и малките и средни предприятия, като гръбнак на икономиката, са двете доминиращи тeзи в икономическите дебати у нас- това заяви  председателят на Българската стопанска камара Радосвет Радев. За него обаче неравенството е шанс и възможност, а не драма. Той подчерта, че големите фирми поддържат живи регионите като даде за пример затварянето на "Химко", което е нанесло съкрушителен удар над Враца и региона. Големите фирми създават бизнес за множество по- малки, обясни Радосвет Радев и даде за пример "Кремиковци", след чието затваряне около 500 по- малки фирми са загубили основния си контрагент и повечето от тях са изчезнали напълно. Един от модераторите на проведената конференция бе Боян Рашев, представител на консултантска компания у нас, която помага на бизнеса и институциите да управляват въздействието си върху околната среда и общностите, като запазва икономическата си рентабилност:

"Не случайно в Северозападна България ние нямаме клиент и не съм стъпвал там по работа. Причината да нямаме клиенти е, че няма значим голям бизнес в този регион. Като изключим АЕЦ "Козлодуй" аз за друга по- голяма фирма не се сещам."- обясни Боян Рашев.

Пет пъти е разликата между най-слабо и най-силно развитите региони по брутен вътрешен продукт на глава от населението. Добре че няма статистика на общинско ниво, защото ножицата на неравенството ще се окаже още по-голяма, заяви вицепремиерът Томислав Дончев на форума. Според него България в момента е във фазата на "фините настройки" в регионалната си политика. На конференцията присъства и един от представителите на бизнеса от Северозападна България- Диана Върганова, собственик на фирма за електроника във Враца:

"Както виждате на Монтана въобще не им пречи, че са в Северозапада- там бизнесът си върви, хората си имат кмет. Враца от три години и ние някак си имаме кмет и също сме тръгнали някак си, лека- полека да се оправяме. Докато местните органи не почнат да работят, нищо не може да ни спаси."- коментира Диана Върганова. 

Като една от основните пречки пред регионалното развитие вицепремиерът Томислав Дончев вижда липсата на междинно звено между общините и централната власт. Не става дума за създаване на нови администрации, а за развитие на капацитет за планиране и инвестиции на местно ниво, което обхваща територията на 2- 3 или повече области. Виновна ли е държавата за създадените през годините икономически неравенства между регионите- това попитахме Иван Велков, медиатор на конференцията и член на Управителния съвет на Българската стопанска камара:

"Не може държавата и то абстрактно, наречена "държава", да само и единствено виновна за липсата на резултати на мотивация. Мисля, че големият дефицит на перспективи в Северозапада е отчасти, вследствие на няколко фактора. От една страна това е така и не случилата се реална децентрализация, която да позволи на местни общности, градски управи и на общини да търсят все пак някаква възможност за развитие и то да даде, поне временно и краткосрочно някакъв тласък на някои дейности."- каза Иван Велков, член на Управителния съвет на Българската стопанска камара

Общините непрекъснато искат евро парите да генерират икономически растеж. В тази връзка, в момента с 1,6 млрд. лева по Оперативна програма "Региони в растеж" се обновяват 36 града, в които по различни проекти работят стотици фирми, съобщи от своя страна министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова, която също участва в конференцията. За настоящия програмен период по програмата са осигурени и 369 млн. лева, които заедно с допълнително привлечен ресурс във Фонда на фондовете стигат 585 млн. лв., с които се осигуряват ниско лихвени кредити. Досега са одобрени 10 проекта за 33 млн. лева, сред които за реконструкция на синагогата във Видин, за градската зона на Плевен и други. Нужно ли е, обаче градът да е голям, за да предлага високи доходи на жителите си?