Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Чудодейното нахранване с пет хляба и две риби

Намираме се в Осма неделя след Петдесетница. Евангелското четиво ни напомня, че когато сме с Господ Иисус Христос, грижата за нашето земно преживяване, а и духовното ни спасение са в Неговите ръце. Той е Този, Който ни дава много повече от колкото можем да понесем.

"След като заповяда народу да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови и като разчупи, даде хлябовете на учениците, а учениците на народа. И ядоха всички и се наситиха; и дигнаха останали къшеи дванайсет пълни коша" (Мат. 14:19-20).

"Братя и сестри,

Днес светото Евангелие ни отвежда мислено в пустинята отвъд Капернаум, близо до Генисаретското езеро. Там Господ Иисус извършил необикновено чудо. Множество народ Го следвал, привлечен от словото и делата Му. Спасителят преминал на отвъдния бряг, където мястото било пусто и безлюдно. Той искал да почине с учениците Си, понеже както забелязва евангелистът, нямало време и хляб да ядат (Марк. 6:31).

Но... ето, тълпите Го намерили. Те заобиколили езерото пешком и дошли в пустинята. Не ги спрял ни знойният пек, нито дългото разстояние. Те дошли при Него с нови надежди, жадни да Го слушат и се лекуват от болестите си. Сърцето на Спасителя било пълно с милост и състрадание. Гласът Му отеквал в глухотата на пустинята, като тих, кротък повей от друг свят. Той им говорел нечувани думи за едно ново царство. Насърчавал ги, утешавал ги в страданията им. Всичко било така ясно, така просто, така истинно и приятно! На тоя народ, тъпкан от римските окупатори и лъган от самозвани и самозабравили се народни водачи, се поднасяла храна от неизчерпаем източник не само за тукашна насита, но и за вечността. Думите не секвали. Безбройни били и чудесата. Времето летяло и никой не забелязвал отминаването на часовете. Ето че последните лъчи на слънцето се скривали зад хоризонта, а никой не си отивал. Апостолите се доближили до Учителя и Му напомнили, че тези хора трябва да се разпуснат, защото се мръквало, а те са дошли отдалеч. Мястото било пусто и те трябвало да се пръснат, за да си намерят храна.

Братя и сестри,

Светата Църква ни учи да не сядаме никога на трапезата, независимо каква е тя, бедна или богата, без да се прекръстим и помолим. Да помним, че всичко, що ядем или пием, е Божие и трябва да бъде за Негова слава (1 Кор. 10:31). Бог е Стопанинът на нашата трапеза. Той благославя и умножава благата по нашите домове, в нашата Родина и в целия свят. Той ни насища, но чака и ние да дадем на онези, които се нуждаят. Амин!"

Ставр. ик. Иван Лалов Кондаков

В рубриката "Съвременна Библия" - In God we trust или "На Бога уповаваме!" Днес националният американски девиз преживява време на възраждане. Редица щати решиха девизът да бъде задължително изписан в сградите на държавните училища. Кампанията срещна яростна съпротива като недопустима за една светска държава. Защитниците пък изтъкват патриотичния, а не верския елемент в девиза. В тази рубрика ще споделя интересни факти за прочутия американски девиз, както и мнение за неговата актуалност в съвременния ни свят. 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

"За" и "Против" държавни магазини в пощенските клонове

Лидерът на ДПС - Ново начало Делян Пеевски предлага създаване на държавна хранителна верига в пощенските клонове с ограничена надценка до 10%. Инициативата цели да подпомогне българските производители и да осигури достъпни цени за потребителите. Планира се включването на около 100 български стоки, като финансирането ще бъде осигурено чрез..

публикувано на 10.03.25 в 17:15

Над средната за страната е заболеваемостта от рак на дебелото черво в Северозапада

Комплексен онкологичен център /КОЦ/ Враца ще освети тази вечер сградата си в синьо, за да привлече вниманието на обществеността към тревожната статистика за заболеваемостта от рак на дебелото черво в Северозападна България. Това обясни зам. управителят по медицинските дейности на лечебното заведение д-р Румен Стефанов и оповести данни за случаите..

публикувано на 10.03.25 в 16:03
Румяна Димитрова, имиджов консултант

Как да носим ретро стилове в съвременния свят - съвети и вдъхновения

Настъпи времето от месеца, когато обсъждаме различни модни въпроси. Днес ще говорим за това как да носим съвременни версии на ретро стилове . Тъй като ретро стиловете никога не излизат от мода. Винаги има нещо в тях, което ни кара да се връщаме към миналото. Но как да ги адаптираме към съвременния начин на живот, без да изглеждаме като, да..

публикувано на 10.03.25 в 14:00

"И още сто хиляди" - първата стихосбирка на актрисата Цветана Горкиева

Актрисата от Врачанския драматично-куклен театър Цветана Горкиева издаде първата си стихосбирка , която носи заглавието "И още сто хиляди" . В книгата са събрани около 90 стихотворения и един кратък разказ, който, както казва авторката, е "бонус" за читателите. За  Цветана Горкиева  писането е едно от хобитата ѝ от ранна детска възраст, като..

публикувано на 10.03.25 в 13:00
проф. Александър Чирков

"Кой е професор Чирков?"

В рубриката "Памет нашенска" припомняме за българския лекар проф.  Александър Чирков - едно от големите имена в кардиохирургията.  Признат не само у нас, но и по света заради постиженията и професионализма си в сферата на сърдечните болести. Роден е на 27 януари 1938 година в град Лом , в ромско семейство, като рожденото му име е Фарук...

публикувано на 10.03.25 в 12:15

В „Музикална зона“ слушаме Пабло Алборан

  Днес ви каня на едно нежно пътуване с испанския певец, музикант и композитор Пабло Алборан, известен със своята романтична музика и впечатляващ вокален диапазон. Роден е през 1989 г. в Малага. Първите си песни композира, когато е едва 12-годишен.  И усърдието му дава резултат – през 2011 г. Пабло получава 3 номинации за латино наградите Grammy...

публикувано на 10.03.25 в 09:00

"Неделник" от 9 март 2025 година

Всеки град и всяко село има своята история. Известна, но и потайна. В историческите книги е съхранена голяма част от тази история. Академичната. Но има и чисто човешки истории и спомени, които остават в семейството или биват споделени с най – близките. Чисто човешки истории. Спомени. Спомените си за някогашният Видин ще ни сподели коренякът..

публикувано на 09.03.25 в 13:45