С вяра в морето на живота

"Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: "Маловерецо, защо се усъмни?" И щом влязоха в кораба, вятърът утихна" (Мат. 14:31-32).

"Братя и сестри,

Често сравняваме живота с бурно море. Нали край нас бушуват вълни от най-различен характер: извие се някакво неочаквано страдание, потиска ни сърдечна мъка, други около нас ни тласкат в грехове и пороци... Как да се задържим на повърхността? Как да се спасим? Има ли някой да ни помогне?

В днес прочетеното свето Евангелие ни се предлага такава картина: Господ Иисус нахранил около пет хиляди души в пустинята и след това решил да остане насаме. Той изпратил учениците Си по море към отсрещния бряг на Генисаретското езеро. По пътя им излязла силна буря. Имало опасност да потънат. В най-критичния момент към полунощ те видели своя Учител да идва по вълните към тях. Помислили, че това е привидение и от страх извикали. Господ Иисус ги успокоил: "Дерзайте! Аз съм! Не бойте се!" (Мат. 14:27). Апостол Петър, който винаги изпреварвал другите апостоли, се обърнал с молба: "Господи, ако си Ти, позволи ми да дойде при Тебе по водата!" (Мат. 14:28). Господ му казал: "Дойди!" (Мат. 14:29). Петър тръгнал, но като видял бушуващата бездна под краката си, уплашил се и започнал да потъва. "Господи, избави ме!" - извикал той (Мат. 14:30). Господ прострял ръка към него, измъкнал го от водата и го упрекнал: "Маловерецо, защо се усъмни?" (Мат. 14:31) След това влезли в кораба и със силата Господня вятърът утихнал. Радостни и благодарни, те продължили пътя си.

Слава на Бога, че не ни оставя и в такива моменти! Христос Господ е пред нас и ни подава ръка. Може би ще останат неразрешени проблеми. И все пак, да погледнем към Тогова, Който ни подава ръка. В безсилието си да извикаме: Господи, загиваме!... и да се качим на Неговия кораб. В маловерието си може би ще чуем Неговия кротък и благ укор: "Маловерецо, защо се усъмни?" Но нека бъдем сигурни: край Господа Иисуса ще млъкнат по Негова заповед насрещните ветрове, ще се преодолеят препятствията и корабът с уповаващите се на Всевишния ще продължи спокойно своя път. Тогава хвалебен химн ще се изтръгне из гърдите на пътуващите и славословия ще се разнесат из въздуха: наистина, Ти си Син Божи, Създател на небето и земята, на моретата, ветровете и бурите, но и на всичко добро, което носим в себе си. Утеши вълните в нашия живот! Възхваляваме Те и Те почитаме Господи! Напътствай живота ни, както направляваш пътя на звездите, на ветровете и океаните! Амин!"

Ставр.ик. Иван Кондаков

В рубриката "Съвременна Библия" - двама поляци губят живота си докато прибират бомба от Втората световна война в гаража си. Единият от загиналите е колекционер. Заедно с приятеля си редовно ровели из околностите на полския град Остроленка, за да търсят военни реликви по бойните полета. Тази тъжна история е жива илюстрация за много библейски истини. Тя открива плодовете на човешката ни природа, водена от страсти - на вярата, че можем да колекционираме бомби; на убеждението, че бомба от 20 в. не може да избухне в 21 в. и т.н.  В тази среща ще ви представя Исус по един друг начин - като (Христос) Избраният да обезвреди най-смъртоносната бомба, избухнала в човешката история, Избраният да бъде "бомбоубежището" ни!