Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Защо заглавието на една книга не се превежда винаги буквално?

| обновено на 30.09.19 в 13:33


На днешната дата се почита паметта на св. Йероним Блажени - патрон на преводачите, починал през V век, превел Библията от гръцки и еврейски на латински език. Преводът е рядък вид изкуство. Благодарение на носителите му, световната литература достига до нас. Мeждунaрoдният дeн нa прeвoдaчa нaпoмня нa вcички, прибягващи до услугите на писмени или устни преводачи в дадена област, че днес представителите на тази професия са не само делови представители, но и медиатори в междукултурните световни отношения. 

В днешния ден, в който отбелязваме работата на преводачите, в "Цветовете на деня" ще поговорим за превода... от гледна точка на преводача. Със сигурност, разлика между "устния" преводач и този на писмени текстове съществува. Добрият преводач прави комуникацията между автора на текста и читателя. Без превод, невъзможно е да се предаде посланието и да се постигне въздействието, които авторът цели със своя текст. Замисляме ли се, че четейки даден текст (в превод), всъщност ние четем написаното от преводача? През 1999 година родената във Враца Деница Райкова прави първия си превод. В книжните среди е добре позната с преводите си по книгите на Сюзън Колинс, Филипа Грегъри, Виктория Айвярд, Ришел Мийд и Стефани Майър. Тя ни разказва защо заглавието на една книга не се превежда винаги буквално.

"Работата по превода не започва в момента, в който преводача сяда и започва фактически да превежда думи и изречения. Първо, поне аз, прочитам книгата. Необходимо е да се запозная с книгата, с автора, със стила, да си набележа нещата, които могат да бъдат затруднение. Тогава започвам превод. Не винаги е лесно да намериш подходящата дума. Една дума в чуждите езици има по няколко значения. Представете си, че в дадено изречение може да ни трябва последното такова. Когато превеждаш художествена литература, трябва да се съобразиш с епохата, с произхожда на героите, с тяхното обществено положение. Когато има пряка реч, трябва да се вземе предвид кой на кого, в какви обстоятелства. Не е просто да знаеш думите, а да звучат добре в дадената обстановка. В роман за XVI век не може да се говори на съвременен език. Преводачите следим за доброто звучене на текста, оформяме стила. Аз вярвам, че преводачът трябва да предаде безукорен текст при все че има редактори. Заглавието би трябвало да се превежда накрая, защото дори да звучи прекрасно в оригинал, но да загуби смисъла си на български. Преводът в голямата част е превеждане на смисъл, не дума по дума. Доста често се превежда смисъла. Пак повтарям, но ние се обръщаме към читателите, казваме им нещо. Нашата работа не е да превеждаме просто дума по дума".

Колко време ориентировъчно отнема преводът на една книга в зависимост от обема ѝ, кой са най-трудните за превеждане текстове? 

"Всеки автор има специфичен стил. Една е степента на трудност в по-старата литература, по друг начин се подхожда в съвременен тийн роман. Стилистиката е различна, изказът е различен. Някои автори имат тежък и засукан стил - безкрайни изречения, подчинени такива. Ако ги четеш, разбираш ги, но ако оставиш текста на български в оригинален вид, читателят ще се затрудни. Налага се да накъсваме изречения, но не да променяме смисъла. Една книга между 300-500 страници ми отнема от 3 до 4 месеца. Но зависи по принцип, тъй като много книги, а те поначало са различни. Зависи колко е трудоемка. Аз се радвам, че успях да направя преводи по книгите на Сюзън Колинс - "Игрите на глада" и "Подземни хроники". Скъпи са ми, но като всеки автор, обичам всеки собствен превод. Вложила съм труд и желание, правя го с любов. Харесва ми да чувствам героите близки. Тези две поредици са ми скъпи затова, че "Игрите на глада" ги преведох след като ме потърсиха заради препоръка на друг издател. Другата поредица си я извоювах".

На днешния ден Деница Райкова пожелава "издръжливост, многобройни поръчки и прекрасни преводи" на всички свои колеги.

В днешния ден трябва да благодарим на преводачите и особено на онези, които подхождат с отговорност и любов към своята професия. Трябва да се замислим, че дори 'стоящи в сянка', благодарение на тях ние сме изчели стотици страници. Те са хората, от които получаваме отговор на въпроса, какво е искал да каже авторът.





БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

"Неделник" от 26 януари 2025 година

Вчера Българското националното радио отбелязва своя 90 ти рожден ден. Да ни е честито. "Без радио не мога" - това споделя Ангелина Петкова от Монтана. Тя е на 86 години, най-възрастната радиожурналистка в града. С Ангелина Петкова ни среща кореспондента ни в Монтана Любо Андреев. Йодановден по стар стил отбелязаха във..

обновено на 26.01.25 в 18:43

Ангелина Петкова: "Без радио не мога"

Без радио не мога. Това казва Ангелина Петкова от Монтана . Тя е на 86 години, най-възрастната радио журналистка в града. Първите стъпки в професия прави в Трявна. Обучава се в Българското национално радио под ръководството на Анна Шинева, Николай Джунов, Борислав Бояджиев и Михаил Минков. И до ден днешен Ангелина се чува по телефона с Божана..

обновено на 26.01.25 в 14:10

Да приемем Христос като най-скъп гост за наша радост и наше спасение

Неделята, в която се намираме днес е Петнадесета неделя след Неделя подир Въздвижение.  Днешната неделя  е посветена на евангелското събитие – срещата на Господ Иисус Христос със  Закхей , началник на митарите и богат за онова време човек. "Йерихон, палмовият град, отново бе развълнуван. Вестта за  изцеряването на слепия просяк..

публикувано на 26.01.25 в 08:00

"Проект Северозапад" възстанови социалната кухня

Възрастни хора в 10 населени места от община Мездра обслужва в момента социалната кухня към фондация "Проект Северозапад" , която възстанови дейността си от началото на годината. Продължават записванията. От неправителствената организация са готови да доставят обяд на достъпни цени до повече населени места, обясни директорът на фондацията Яна Рупева..

публикувано на 24.01.25 в 16:44

Да уловиш магията: Фотографията като начин на живот

Продължаваме да ви срещаме с хората от Северозапада, които успяват да превърнат своето хоби в професия. Това е нещо наистина прекрасно, но понякога може да бъде и предизвикателство.  Когато хобито стане професия, магията понякога се губи. Срокове, клиенти и ангажименти заменят свободата, с която сме свикнали. Но когато обичаш истински това, което..

публикувано на 24.01.25 в 16:30

Избраха думите на 2024 година

Избраха трите най-популярни думи за 2024 година. Това са "Шенген"- с 37.57%, "дубайски шоколад"- с 26.33% и "санитарен кордон"- с 24.14%. Те бяха избрани в третия етап на конкурса "Думи на 2024 година", чрез потребителска анкета, проведена в сайта kaksepishe.com , в която желаещите да участват имаха право да гласуват за общо 10 думи, подбрани от..

публикувано на 24.01.25 в 16:30

"Попитай сърцето" за любов

С нестандартната белгийска писателка Амели Нотомб вече сме се срещали благодарение на романа ѝ „Кралска воля“. И ако там тя разказваше една леко абсурдна любовна история за открадната самоличност, то в романа „Попитай сърцето“ темата е за друг вид любов и за това какво се случва, когато въпросната любов отсъства или не е тази, от която..

публикувано на 24.01.25 в 16:25