Защо заглавието на една книга не се превежда винаги буквално?

публикувано на 30.09.19 в 11:29 | обновено на 30.09.19 в 13:33

Деница Райкова, преводач от Враца

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

На днешната дата се почита паметта на св. Йероним Блажени - патрон на преводачите, починал през V век, превел Библията от гръцки и еврейски на латински език. Преводът е рядък вид изкуство. Благодарение на носителите му, световната литература достига до нас. Мeждунaрoдният дeн нa прeвoдaчa нaпoмня нa вcички, прибягващи до услугите на писмени или устни преводачи в дадена област, че днес представителите на тази професия са не само делови представители, но и медиатори в междукултурните световни отношения.

В днешния ден, в който отбелязваме работата на преводачите, в "Цветовете на деня" ще поговорим за превода... от гледна точка на преводача. Със сигурност, разлика между "устния" преводач и този на писмени текстове съществува. Добрият преводач прави комуникацията между автора на текста и читателя. Без превод, невъзможно е да се предаде посланието и да се постигне въздействието, които авторът цели със своя текст. Замисляме ли се, че четейки даден текст (в превод), всъщност ние четем написаното от преводача? През 1999 година родената във Враца Деница Райкова прави първия си превод. В книжните среди е добре позната с преводите си по книгите на Сюзън Колинс, Филипа Грегъри, Виктория Айвярд, Ришел Мийд и Стефани Майър. Тя ни разказва защо заглавието на една книга не се превежда винаги буквално.

"Работата по превода не започва в момента, в който преводача сяда и започва фактически да превежда думи и изречения. Първо, поне аз, прочитам книгата. Необходимо е да се запозная с книгата, с автора, със стила, да си набележа нещата, които могат да бъдат затруднение. Тогава започвам превод. Не винаги е лесно да намериш подходящата дума. Една дума в чуждите езици има по няколко значения. Представете си, че в дадено изречение може да ни трябва последното такова. Когато превеждаш художествена литература, трябва да се съобразиш с епохата, с произхожда на героите, с тяхното обществено положение. Когато има пряка реч, трябва да се вземе предвид кой на кого, в какви обстоятелства. Не е просто да знаеш думите, а да звучат добре в дадената обстановка. В роман за XVI век не може да се говори на съвременен език. Преводачите следим за доброто звучене на текста, оформяме стила. Аз вярвам, че преводачът трябва да предаде безукорен текст при все че има редактори. Заглавието би трябвало да се превежда накрая, защото дори да звучи прекрасно в оригинал, но да загуби смисъла си на български. Преводът в голямата част е превеждане на смисъл, не дума по дума. Доста често се превежда смисъла. Пак повтарям, но ние се обръщаме към читателите, казваме им нещо. Нашата работа не е да превеждаме просто дума по дума".

Колко време ориентировъчно отнема преводът на една книга в зависимост от обема ѝ, кой са най-трудните за превеждане текстове?

"Всеки автор има специфичен стил. Една е степента на трудност в по-старата литература, по друг начин се подхожда в съвременен тийн роман. Стилистиката е различна, изказът е различен. Някои автори имат тежък и засукан стил - безкрайни изречения, подчинени такива. Ако ги четеш, разбираш ги, но ако оставиш текста на български в оригинален вид, читателят ще се затрудни. Налага се да накъсваме изречения, но не да променяме смисъла. Една книга между 300-500 страници ми отнема от 3 до 4 месеца. Но зависи по принцип, тъй като много книги, а те поначало са различни. Зависи колко е трудоемка. Аз се радвам, че успях да направя преводи по книгите на Сюзън Колинс - "Игрите на глада" и "Подземни хроники". Скъпи са ми, но като всеки автор, обичам всеки собствен превод. Вложила съм труд и желание, правя го с любов. Харесва ми да чувствам героите близки. Тези две поредици са ми скъпи затова, че "Игрите на глада" ги преведох след като ме потърсиха заради препоръка на друг издател. Другата поредица си я извоювах".

На днешния ден Деница Райкова пожелава "издръжливост, многобройни поръчки и прекрасни преводи" на всички свои колеги.

В днешния ден трябва да благодарим на преводачите и особено на онези, които подхождат с отговорност и любов към своята професия. Трябва да се замислим, че дори 'стоящи в сянка', благодарение на тях ние сме изчели стотици страници. Те са хората, от които получаваме отговор на въпроса, какво е искал да каже авторът.