Трудна есенна сеитба и ниски изкупни цени на меда

публикувано на 16.10.19 в 18:00

Снимка: Радио ВИДИН

''Земята, която ни храни''- 15.10.2019 г.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Всяка година в началото на стопанската година земеделците са под напрежение, защото са зависими от климатичните условия и от това дали ще има дъжд със стопанско значение- така необходим при есенната сеитба. Агротехническите срокове текат, а поредната суха есен мъчи производителите. Това се превръща в тенденция през последните години, но зърното ще оцелее, убеден е агрономът Иван Попов:

"Есента е сушава, земеделските стопани подготвят, засяват, и са в надежда за дъжд, който да уважи труда им и да тръгнат есенниците. Ако засеят, но няма дъжд, зрънцето стои и чака благоприятни условия, за да се развие- така беше и миналата година... Сега и сортовете са сухоустойчиви, което не е много добре за здравето ни..."

Устойчиво е житното зърно и ще оцелее при всякакви условия, смята Иван Попов- така, както на италианска земя е оцеляло през вековете старо българско жито. При едно от посещенията си там, агрономът, който е застъпник на чистата храна, се сдобива със семена и ги засява в градината си:

"Запазена още от времето на Алцек... Впоследствие е регистрирана с търговското наименование камут. На практика това е стара пшеница, за която италианците казват: Нашата стара пшеница, донесена от Алцек и протобългарите...Имам щастието да имам малко семена, преди години стигнах до декар и половина и нямаше с какво да я прибера. Това е "triticum tturgidum", подвид корасан, нашата е durum /твърда пшеница/. Въпреки че има повишено съдържание на глутен, е доказано, че не е от вредния... Италианците я наричат "sarsgolla", според тях името идва от старобългарски и означава "жълто зърно"... Може и да има нещо вярно, защото при нас има Саръгьол... Всъщност, неприятното от гледна точка на съвременното земеделие е, че тази пшеница има висок хабитус- стъблата стигат до 1,80 метра височина и поляга, но когато е на по-слаба почва- става по-ниска. Каквото и да е, отвреме навреме трябва да даваме възможност на нашия организъм да приема истинска храна и да се грижим повече за здравето си..."

Трябва да се грижим и за трайните насаждения, за да можем да се радваме дълги години на плодовете им.

"Дръвчетата се варосват, сега е време за зимното пръскане с карбамид преди да са опадали листата- най-вече круша и ябълка, но не пречи и на другите овошки, заради струпясването. След като опадат листата, е пръскането с мед съдържащи препарати, препоръчвам и пръскане със зелен камък и вар- така се спира развитието на някои групи гъбни заболявания- като черното гниене. Сега не е желателно да се реже, нека се изчака да окапят листата- тогава вече дървото е в покой. Ако се прави резитба, след нея е добре да се направи и зимното пръскане- така се дезинфекцират "раните" по клоните. На мястото на отрезите е добре да се направи "запечатване"-най-добре с овощарска замазка..."

Още от съветите на Иван Попов чуйте в звуковия файл.

В "Земята, която ни храни" подхващаме и пчеларската тема. Китай проявява интерес към българския пчелен мед- това е новината от началото на септември. Тогава от Българската агенция по безопасност на храните съобщиха, че страната ни и Китай са подписали Протокол за инспекция, карантина и ветеринарно-санитарни изисквания за мед, предназначен за износ от нашата за азиатската страна. Ще може ли страната ни да отговори на изискванията и добра ли е новината за пчеларите?

Петя Иванова е от оряховското село Остров и е председател на Националното сдружение на жените-пчелари. Според нея, това би могло да даде възможност на производителите да покрият част от загубите си- заради проблемите в сектора:

"Страната ни има потенциал да отговори на изискванията на Китай за изкупуване на български пчелен мед, който е качествен. Това би могло да даде възможност на производителите да покрият част от загубите си, защото тази година цената на меда е изключително ниска...След като ни отровиха пчелите пролетта, това което изкарахме като продукция, се оказа, че не можем да го продадем на цената, на която заслужава" - коментира Петя Иванова.

Между 3,80 и 4 лева е изкупната цена на меда у нас. Ниска е цената и на биологичния, който се изкупува за 4,50. Дори и ниска цена, пчеларите са принудени да продават. За да се справят, донякъде ще помогне държавната помощ де минимис, каза още Петя Иванова и допълва:

"Каквото и да става, ние продължаваме, инициативни сме, упорити сме, възстановяваме загубените семейства, няма как. Основно при нас е любовта към пчелите и грижата за тях- защото са много необходими..."

С любов говори за пчелите Петя Иванова. Тя е от оряховското село Остров, заедно със семейството си, се грижат за около 700 пчелни семейства, които са разположени в 6 пчелина в региона. Петя е председател на Националното сдружение на жените-пчелари и от години се бори да има регистър на пчелините, както и за това - да има олекотен пчеларски инвентар. Има ли вече видим резултат- това ще чуем в някое от следващите предавания.

В кои страни се пласира българският мед, достатъчно ли са жените в сектора и кои са основните им трудности- чуйте в звиковия файл.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Китай проявява интерес към българския мед, а в Италия пазят старо българско жито

Трудна есенна сеитба и ниски изкупни цени на меда

Галерия

И през юли продължават преходите във "Врачански Балкан"

Търсят доброволци за наблюдения на лешояди

Туристически водач за срещата си с бъдещия патриарх: Впечатли ме с държанието и словото си

Благотворителен турнир за семействата на загинали служители на МВР организират във Видин

Кога ще възстановят двупосочното движение по булеварда около Здравната каса във Видин

Белоградчик иска песента "Нашият град" за свой химн

Конкурс за въстанието в Северозапада предизвика сериозен интерес

За БНР

Радио Видин