Живот на село

По данни на Националния статистически институт за 2017 година близо 24 500 души са се преместили от градовете по селата. В западните страни този феномен на миграция към малките населени места е наречен "дауншифтинг". От английски терминът означава превключване на по-ниска предавка, като при автомобилите. Градът се свързва с живот на бързи обороти, а някои решават да намалят скоростта и да се обърнат към природата. Първите "дауншифтъри" се появяват още през 90-те години на миналия век в САЩ, Великобритания, Нова Зеландия и Австралия. В България процесът набира популярност през последните 10 години и за момента българският "дауншифтър" е с профил 35-40 години, семеен, със свободна професия или желание да развие бизнес на село. 

Модерно ли е да се върнеш на село? Какво кара хората да загърбят големия град и да предпочетат живота и уюта на селото? Според Борислав Борисов председател на Асоциацията на българските села, тенденцията хората с модерни професии да се местят в селата ще продължи:

"В последните години категорично има една тенденция млади хора да се заселват в села...Трябва обаче да има инфраструктура и интернет, за да могат да работят дистанционно работата си... Ще продължи да се случва и за в бъдеще..."- коментира Борисов. Спореднего, интересът към селото не е спирал да расте. 

В 80% от селата в България има прилични условия за живот. Все повече хора искат да избягат от града и да не са част от големите корпорации. Преди 25 години едни от първите, които предприемат тази крачка, са Иван и Наташа Манчови. Те нямат нищо общо с врачанското село Софрониево, но спонтанно решават да купят къща там за летните месеци. Прекарвайки едно лято,  остават завинаги там. 

"Не съжалявам за избора. Чувстваме се добре тук. Развиваме си бизнеса...Децата отраснаха тук и сега единият ни син и той от София си дойде тук... Спокойно ни е...", коментира Иван Манчов:

Да се върнеш на село или да започнеш живот там е сериозно предизвикателство. Но човек е адаптивно същество и се справя във всякакви ситуации. Съпругата на Иван Манчов, Наташа, се чувства истински щастлива на село и дори и земеделската работа не я притеснява, нищо, че е софиянка:

"Стана случайно. Бяхме дошли на риболов и пикник и аз попитах един човек с каруца дали продават къщи тук, и си я купихме. Уж за старини. Но след първото лято решихме да останем. Децата бяха малки. Взехме си бельото, двата фризера и най-необходимото и се настанихме...Чудно място е тук, а и хората са добри...Първата зима ни беше трудно, но хората ни помогнаха...Тук не ние скучно...Земеделската работа не ме плаши, нищо ,че съм родена на пъпа на София..."


Да са далеч от комерсиалното и близо до природата е сред целите на много от хората, които преоткриват уюта на българското село. Единият син на Наташа и Йоан, Вълчо, също решава да се прибере на село и си купува къща. Той смята, че нищо от столицата не му липсва тук, а чрез интернет може спокойно да си върши работата:

"Живях в София. Бях и в Чехия и сега реших да се заселя тук. Никак не ми е скучно. И тук може да се работи и има време и за развлечение..."- смята 35-годишният Вълчо.

Разбира се има и такива които предпочитат големият град. Родени на село, но съдбата ги води в големия град. Такъв е случая с Мая Карамфилова, която е родена в селото, расла в Оряхово, но сега живее в Атина. Намерих я сръчно да шета в двора. Не скри, че предпочита големите градове:

"Родена съм в Оряхово, но съм живяла тук. В къщата живеят майка ми, и сестра й, и племенника ми...Не мога да живея тук. Дойдох си отпуска само да помогна...Живея в Атина...Предпочитам големите градове...Някога бих се върнала, но сега не..."

Всеки прави своя избор, но не всеки желае да намали оборотите. Видинчани смятат, че ако работата им позволява, биха живели на село.

Въщност, в ерата на интернет няма много значение къде живееш. Информацията е навсякъде, а много от професиите вече позволяват да се работи дистанционно.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.