Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

В Мокреш пазят паметта на народния будител Поп Пунчо

Снимка: Радио ВИДИН


В края на XVIII век един български свещеник - поп Пунчо Куздин от ломското село Мокреш рисува свой автопортрет с перо, приведен над книга, облечен в дреха с бродерия и шевици, които по това време са типичния атрибут единствено за султана на Османската империя. Раята не е имала право да носи подобни одежди. Мокрешният дамаскинар постава автопортрета си в началото на съставения от него "Сборник с религиозни текстове", в който е включена и Паисиевата "История Славянобългарска". Авторът Пунчо Куздин изпъстря сборника с над 50 рисунски, предимно религиозни - на Божията майка, светци и апостоли.

Пунчовият сборник е постижение, сравнимо с Лондонското евангелие и Манасиевата летопис заради детайлните изобразени образи. Поп Пунчо дори дръзва да заяви своето силно чувство за достойнство, проличаващи си от уводните думи на сборника. Въпреки че невежеството е унищожило голяма част от творчеството на известния дамаскинар, Мокреш и до днес пази паметта на свещеника със зелена дреха, казва Зоя Сотирова, секретар на местното читалище "Живот-1906".

"Поп Пунчо преписва Историята на Паисий. Преписът е направен през 1796 година. Сборникът днес се намира в Народната библиотека в София. Поп Пунчо прави много преводи през годините. На паметната плоча, която е поставена на читалището ни, пише: "„Аз, поп Пунчо, от с. Мокреш, което стои не повече от 15 км от Лом, написах таз история славянобългарска най-вече за кралете и царете… написах тази история и много други сказания преведох. Преведох и пролога царски, заради простите хора. Написах тези слова в село Мокреш, което е във Видинска епархия, понеже бях в Мокреш и моето произхождение е от там… Тогава бях 51-годишен и бях в свещеничеството до тази година". Можем да предположим с голяма доза сигурност, че поп Пунчо е роден през 1745 година, но не знаем кога е починал. Извън богослужебната работа, която е изпълнявал в параклис в селото, той също е учил децата на четмо и писмо в селското килийно училище, основано през 1776 година. Бил е предан и достоен в задълженията си на свещеник и учител. Стреми се да разшири просветното дело. Основава в тогавашното село Вълчедръм килийно училище - 1780 година".


Можем да предположим, че Поп Пунчо е оставил данни за живота си и в други свои творби, писани преди Сборника или след него, съдейки по откритото чувство за принадлежност, което той заявява. Журналистът от Монтана Милен Александров твърди, че поп Пунчо е първият български журналист. Други от анализите за него стигат до заключение, че е първият наш писател в Следпаисиева България.

Истински късмет за запазване на дамаскина е, че той попаднал в крайна сметка в ръцете на човек, безценно почитал и пазел две книги, особено едната - с „дъсчените корици". Това е правнукът на поп Пунчо - Младен.

"Поп Пунчо има доста наследници. Имал е трима синове - най-големият е Никола, средният Никола, а най-малкият е Кано. Техните наследници са разпилени на територията на цялата страна. В книгата "Историята на село Мокреш" е поместено радословното дърво на този многоброен род. Най-големият му син е живял тук. Бил е предприемчив стопанин, закупил воденицата на Вълчедръм. Бил е измамен от турците, които не му дали документ за собственост. Прекарал е животът си в немотия. Младен в началото на XIX век развива просветна и книжовна дейност, оглавявайки борбата за светско училище в селището. През 1847 година именно той довежда от Враца младия учител Кръстьо Пишурка, въвел нова система за обучение, което прави Лом водещ град в просветното и книжовно дело. Младен изгубва живота си, обвинен в предателство в селското въстание на капитан Кръстьо през 1850 година. Това е удар върху реномето му на родолюбец. Кано се заселва в Прогорелец, това е днешно Якимово".

В миналото село Мокреш е известно с прозвището „Малкият Париж” поради това, че е било голямо, а жителите му са били образовани и модерно облечени. В Мокреш по времето на поп Пунчо е имало три големи чифлика и е било значимо за официалната османска власт като стопанска единица, понеже е имало трима представители в гласуването на бюджета на Видинския вилает през 1777 г. - кнез Тодор, кнез Стефо и кнез Джубу.

Образоваността на попа си личи от Сборника, в който той споменава "всички думи събрах и печат не поставих" - доказателство, че познавал Гутенберговата преса и литографията. По това време тя не е известна в Турската империя. А тя е била необходима, за да се отпечатат и рисунките, на които свещеникът особено е държал. По това време такава е имало само в Австрия, която пък воювала с Турция.

В самото читалище в Мокреш има обособен кът за поп Пунчо.

"Според преданието презимето Куздини на рода идва от прякора на съпругата на поп Пунчо – негов верен спътник навсякъде по сватби, кръщенета и погребения, но понеже била много сладокусна, получила прякор „Кузда”. В самото читалище сме си направили кът на Поп Пунчо - там е историята на Мокреш, споменатата книга. Рисувал е много картини - нещо като икони. Препечатани са от нас. Този кът почита паметта му. Хората се гордеят с такава личност. Събрали сме всичко, което сме успяли".

Поп Пунчо прави препис на Паисиевата история, който включва после в своя Сборник. Всъщност той преписва не оригиналната Паисиева чернова, а преписа на Софроний Врачански, с когото ще да са имали среща, вероятно минал през село Мокреш на път за Румъния. Правят впечатление някои сходства в живота на двамата българи, което дава основание да се предположи голямото влияние на Софроний Врачански върху живота на свещеника от село Мокреш. 

Външният вид на сборника е впечатляващ - корици от дърво, подплатени с тежка кафяво-червена кожа, подвързията - обвезана по периферията със златистожълта металическа сплав и всичко това в шарки, чертици, резки, точици, изографисани от ръката на поп Пунчо така, че и повече от два века от тогава Сборникът продължава да изглежда като завършен вчера. 

Поп Пунчо, познат или не толкова, колкото заслужава, оставя своя отпечатък в нашата история. Дръзнал да се изрисува като равен на владетеля на могъщата империя, българският дамаскинар открито показва съзнанието за вътрешна свобода, което не може да му бъде отнето.

Вижте още

Иван Лазаров, кмет на община Вършец: Продажбата на част от Медицинския център ще е от полза на всички

В края на септември общински съветници от Вършец организираха подписка срещу решение на Общинския съвет за продажба на част от поликлиниката в града. Един от инициаторите е общинският съветник Георги Найденов. Според него, решението е незаконно, защото не са били представени необходимите документи, както и инвестиционно предложение.    За..

публикувано на 15.10.21 в 13:46
кметство Войводово

Село Войводово - чешкото село

В село Войводово сме, единственото село в България, основано от чешки преселници, което  все още носи духа на чешката общност. Село Войводово е разположено в Северозападна България и влиза в пределите на община Мизия. Намира се на 5 км  от общинския център град Мизия.   Селото е основано от преселници от Банат - чешки и словашки протестанти, както..

публикувано на 15.10.21 в 12:00

Кампания помага на самотни възрастни хора във Врачанско

Започна поредното издание на кампанията "Подари Коледа на самотни баба и дядо". Целта на инициативата е да събере хранителни продукти от първа необходимост и хигиенни материали за нуждаещи се възрастни хора от Врачанско. Ще бъдат подпомогнати над 1000 души, обясни Мая Методиева от сдружение "Бъди добър! Прави добро!" , което организира кампанията:..

публикувано на 15.10.21 в 10:05

Видинчани: Информацията за офшорките е за отвличане на вниманието

В началото на този месец с пълна сила избухна скандалът с досиетата "Пандора". Тези документи разкриват механизмите, чрез които стотици политици и бизнесмени, са укривали парите си във фирми пощенски кутии, тръстове и фондации. Досиетата Пандора съдържат информация за 14 фирми за регистриране и поддръжка на офшорни компании , изтекла към..

публикувано на 14.10.21 в 16:35

Петковден слага край на сезонната работа

Българската православна църква почита днес -14 октомври църковния празник на преподобната Параскева /Петка/ Търновска - Петковден. На днешната дата имен ден имат Петко, Петка, Петра, Параскева, Паруш, Кева и производните им. Преподобната Петка, наречена още Българска, е родена в град Епиват на Мраморно море през XI век. Води благочестив живот, а..

публикувано на 14.10.21 в 15:30

В "Музикална зона" на 14 октомври 2021 слушаме Ленард Бърнстейн

На днешния 14 октомври се навършват 31 г. от кончината на американския диригент, композитор и пианист Ленард Бърнстейн – една от големите фигури в оркестровото дирижиране през втората половина на миналото столетие. Високо ценен сред много музиканти, най-вече от оркестрите с които работи в продължение на години – Нюйоркската филхармония,..

публикувано на 14.10.21 в 09:00

Домът за сираци в Якимово се нуждае от пари и консерви

Кампания за събиране на хранителни продукти и пари за приюта на отец Иван в монтанското село Якимово се инициира в различни фейсбук групи. В къщите на отец Иван в Якимово живеят 200 души, 120 от тях са деца. Издържат се  с дарения и с доброволния труд на хората от приюта. В началото на зимата най-голяма е нуждата от хранителни продукти, както и..

публикувано на 13.10.21 в 15:30