Враца е първият свободен град на Северозапада

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Красимир Григоров, РИМ-Враца

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Символичната е датата 9 ноември за Враца - всяка година градът празнува годишнина от Освобождението от османска власт. Символът на паметния ден е конникът на Хижата - т.нар "Вестител на свободата", който се издига на хълма "Калето" над града. 

По стар стил Враца е освободена на 28 октомври 1877 година след престрелка между руски и турски части. Победоносното руско войнство влязло във Враца начело с ген. Леонов. Преданията гласят, че след като руските войски освобождават града, един конник се изкачва на близкия хълм и с тръбен зов оповестява, че врачани вече са свободни. 

Националната свобода има много лица и сакралният характер на това събитие придава очарователност и силно емоционално въздействие, припомня Красимир Григоров, завеждащият отдел "Възраждане" към местния РИМ.

Тогавашният кмет на Враца унищожава всичките стари книжа на общината. По този начин военно-историческите събития са "изтрити". Подписът на Иванчо Николакиев - един от първите, избран за редник на града, както и първият печат на града, са сред останалите запазени веществени доказателства за дните на освобождение на Враца.

След Освобождението Временното руско управление трябва да изгради основата на българската държавно-правна организация, да възстанови нормалния живот. В свободните градове започва създването на градски управителни съвети, административни учреждения, съдебни и полицейски органи. Поради ширещата се неграмотност по това време, първият кмет е избран от мъжкото население чрез гласуване, в което вместо бюлетини, се използвали бели и черни бобови зърна.

Врачани посрещат първи в Северозападна България своето Освобождение. След като през първите два месеца от дейността си градският съвет разрешава най-спешните и неотложни въпроси, възникващи поради масовото бягство на мохамеданското население от града, то се обръща към необходимостта да удостои с подобаващо място в историята на града подвига на освободителите си - признателност, подобаваща на населението и до днес.

Настъпването на първите кръгли юбилейни годишнини от Освобождението са посрещнати подобаващо във Враца. 25-годишнината е отбелязана през 1903 година. На специално заседание на градския съвет се обсъжда въпросът за организирането на “особно тържество в гр. Враца, както за това се приготовляват и другите градове”. 30-годишнината от Освобождението и сключването на Сан-Стефанския договор през 1908 г. е отбелязано също подобаващо. Кметството решава да се поднесат венци на издигнатия вече паметник на Царя Освободител в София като демонстрация на признателността на Врачанската градска община към блаженопочившия Цар Освободител. 50-годишнината на Освобождението е най-внушителната и пищна демонстрация на признателността, която познава Враца. Честването продължава цели две години - от 28 октомври 1927 г., когато е отбелязана годишнината като местен празник за освобождението на града, през 3 март 1928 г., когато е същинският юбилей за България, до самата кулминация през 11 - 15 май 1929 г., когато са грандиозните общонационални тържества, посветени едновременно на 50-годишнината и на 1000-годишнината от Симеоновото царство.