Успешна ли е Националната стратегия за хората с увреждания

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• ''Актуално'' в ''Посоките на делника''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

През 2020 година месечната финансова подкрепа, регламентирана в Закона за хората с увреждания, ще се увеличи с 4,3 процента. Конкретният й размер ще варира от 25,41 лв. за хората с от 50 процента до 70,99 процента степен на увреждане, до 206,91 лв. за хората с над 90 процента степен на увреждане с право на чужда помощ. Увеличението се получава от повишаването на линията на бедност за България, чийто размер се предвижда през 2020 г. да бъде 363 лв. Линията на бедност за всяка година се определя с постановление на Министерския съвет, чийто проект беше одобрен от Националния съвет за хората с увреждания. През септември 2019 година, месечна финансова подкрепа по Закона за хората с увреждания получават близо 650 000 души, което е с около 150 000 повече в сравнение с броя на хората, които получаваха месечни добавки по отменения Закон за интеграция на хората с увреждания. Разговаряхме с Петър Кичашки, юрист, правозащитник и общественик, изпълнителен директор на Института за модерна политика.

"Винаги е необходимо да се увеличава ресурса за хората с увреждания, но просто той колкото и да се увеличи, все ще е недостатъчен. Причината за това е, че не хората с увреждания са алчни и искат много пари, а в това, че цялата система функционира по начин, при който хората с увреждания се превръщат в подвижни бенефициенти на държавна помощ. Това е система, която ние реформираме по същество от повече от 30 години. В ядрото на този Закон за хората с увреждания продължава да стои ТЕЛК." Докато фундаментът на увреждането продължава да бъде ТЕЛК и той да работи по начина, по който работи в момента, колкото и да е хубав закона по веригата нагоре, той няма да реши проблемите в сферата на уврежданията."- коментира Петър Кичашки. 

На свое заседание Националният съвет за хората с увреждания одобри Националната стратегия за 2019 и 2020 година. В нея са предвидени мерки и дейности за подобряване на достъпа на хора с увреждания до публични и жилищни сгради, финансиране на проекти за стартиране на самостоятелна стопанска дейност, стимулиране на работодателите да създават по-добри условия за работници с намалена работоспособност. Според Петър Кичашки от Института за модерна политика, има още какво да се желае, относно достъпността на градската среда за хората в неравностойно положение във Видин. Разговаряхме и с председателя на клуба на инвалидите във Видин- Ваньо Диков.

"Парите никога не са достатъчни, но това е знак, че някой мисли и за тези хора. Знаем, че нашите хора са много чувствителни към тези помощи и в същото време са благодарни. Обадиха ми се по сигнал на човек в инвалидна количка- една жена, на която се е наложила на хора от улицата да я пренесат с количката. При идване към площада от улица "Тодор Петров" не може да се влезе. Най- вероятно не се мисли."- коментира Ваньо Диков.

Обърнахме се към Община Видин, за да разберем какъв е достъпът до ремонтирания централен площад на хората в неравностойно положение. Разговаряхме с главния архитект Ангел Недялков.

"За тези хора в неравностойно положение е помислено. На пешеходната зона, където се намира Драматичния театър, пред заведението е предвидена рампа, чрез която се осъществява достъп до площада. В останалата част на пешеходната зона преходът към парк "Рова" е без абсолютно нито един праг. Преходът към страничната алея, която води към крайдунавския парк също е без праг. Сега, когато бъде почистено ще се види, че има преход и към асфалтирания паркинг към хотел "Бонония". Навсякъде е помислено.  Във вътрешността на пешеходната зона нямаме нито един праг- всички нива са обработени. Улицата, която води към Съдебната палата вече е приобщена към пешеходната зона и тя е на едно ниво."- обясни Ангел Недялков.

Един от основните моменти в Националната стратегия за хората с увреждания е стимулиране на работодателите да създават по-добри условия за работниците с намалена работоспособност и да назначават хора в неравностойно положение. Според Ваньо Диков, председател на клуба на инвалидите във Видин съвременните технологии са основна пречка пред хората с увреждания, тъй като голяма част от тях не умеят да боравят с тях. В една от общините на Северозападна България- община Ружинци има добър пример в тази насока. Новоизбраният стар кмет Александър Александров възнамерява и занапред да продължи дава шанс за работа към общински проекти на хора в неравностойно положение.

"В центъра за хора с увреждания, който в момента изграждаме в село Плешивец имаме заявка и за асансьор, за да могат да бъдат обслужвани първия и втория етажи. Имаме и намерение кметствата в селата Динково, Гюргич и Дражинци да свалим кабинетите на кметовете от втория на първия етаж, така че да улесним достъпът на хората с увреждания за подписи, документи и други услуги."- обясни Александър Александров.