В очакване на Богомладенеца

"В името на Отца и Сина и Светия Дух! Скъпи братя и сестри, вече само няколко дни ни отделят от великия празник Рождество Христово. Започват светите предпразнични дни, които ни подготвят за неговото достойно посрещане. Ние с вас се очистваме за това с този шестседмичен пост, та с едни уста и едно сърце да прославим Богомладенеца Христос, въплътил се за нашето спасение от Пречистата Дева Мария.

Повече от пет хиляди години хората очаквали обещания Спасител. И ето дългоочакваният Избавител слиза на земята за спасение на заблуденото човечество, за да положи за нас Своята душа. Това е проява на безгранична любов към нас от небесния Пастир Иисус Христос, Който станал Човек, за да ни спаси. Вследствие на греха на нашите прародители, човекът станал роб на греха, пленник на дявола, наследник на вечните мъки. Нямало посредник, за да го примири с Бога, загубена била надеждата за спасение. Бог се съжалил над творението на Своите ръце, въплътил Се, за да покаже на хората пътя към спасение, да ги съедини с Бога и Отца, да ги избави от робството на греха, от вечните мъки: "Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото" (Лк. 19:10).

Скъпи братя и сестри, в този ден се прославят ветхозаветните светии, от чийто род, по Своето човечество, произлязъл нашият Господ. Възпоменават се също всички живеещи във вярата светии от Ветхия Завет, които се изброяват в апостолското четиво. Нека в преддверието на великия ден на Рождество Христово по-често да размишляваме за вярата в техния живот и подражавайки им по силата на техния пример, да украсяваме себе си с добродетели. Да се постараем през оставащите до празника дни с радостни души да посрещнем този празник, по възможност нека усърдно да посещаваме Божия храм, внимателно да се вглеждаме в душата си и ако намерим в нея нечистота, злоба, гняв, ненавист, коварство, завист, клевета, осъждане, преяждане, пиянство, сладострастие, сквернословие, леност, нерадение и други грехове да умием всички със съкрушение и сълзи на покаяние. Първите християни пред празника Рождество Христово се изповядвали и причастявали със Светите Тайни, за да встъпят в големия празник очистени и умити. Да не забравяме също и делата на милосърдие. Да прославим идващия от небесата, заради нашето спасение, Син Божи с добри дела. Да се постараем да бъдем християни не само на думи, но и на дело."

В рубриката "Съвременна Библия" - в нощта на Рождество се случва интересна среща между ангели и овчари. Историята сякаш рисува два свята - небесен и земен. Единият – златен и чист, другият – прашен и кален. Човешкият ум трудно свързва двата свята, но целта е точно тази. Тук се появява трудността земният човек да проумее какво говори небето в живота му. Затворени в битови грижи сякаш забравяме, че небето е реалност. Представете си нощ, студ, огън. Овчар стои на стража да охранява стадото си и чете вестник на слабата светлина. Вестникът пише, че стачкуващите медицински сестри обяснили на премиера как вулгарно се източва здравната система в България. Пише, че пенсиите в Румъния се вдигат с 40%. Докато чете тези и подобни новини, нашият приятел пъшка и ругае. Така трябва да мине нощта. Така ще мине и животът му. Това е обреченият живот на един овчар, който не подозира, че над него има и небе. Но тази нощ всичко ще се промени. Небето ще се отвори и Бог ще го срещне с ангели. Те пък ще го срещнат с Христос. След тази среща, движена от небето, светът вече не е същият. В земния свят имало и небе! Еврика!