Горна Ковачица, Рамянската бара и "будните" хора, които винаги се завръщат

С историята на селото накратко ни запознава Йорданка Илиева, председател на читалище "Бистър ум":

"Селото датува отпреди 300, 400 даже 500 години. То се е местило и най-накрая се установява тук край реката, край барата- Рамянската бара- барата, която не отмива нашето детство... Първият заселник е бил ковач. Историята е от 1935 година, написана е от многоуважавания учител Христо Мичев. По негова инициатива се прави ремонт на старото училище и се построява читалищния дом. Хората са били търговци, търгували са кожи, тиквено семе, яйца, но са били и дърводелци."

Най-известните дърводелци, които са майсторили дървенията на цяло село, са от Кръстовския род- от него е и Величка Каменова- местна учителка, която въпреки завидната си възраст, продължава да милее за селото- пише книги, в които събира позабравени истории за хора и събития.

"На леля Величка чичо й беше дърводелец. А беше и писар в общината, защото е бил грамотен. Баща й и чичо й са направили всички дървени неща, прозорци, врати, долапчета. Много грамотни хора е имало. …Нямаме млади хора, те си идват събота и неделя. Ние сме вече пенсионери… Хубавото е, че се връщат..."

Горна Ковачица не прави изключение от общата тенденция, според която населението е в пенсионна възраст. Училището отдавна е закрито- заради липса на деца. Иначе е с богата история- през юли 2016 година там бе отбелязана 190-та годишнина от създаването му, на която бе почетено делото на учителите, възпитали плеяда от видните хора, излезли от Ковачица. Малко преди празника училищната сграда е отремонтирана с дарения на местни родолюбци и е превърната в музей. Там се помещава местното Сдружение "Родолюбец", в една от класните стаи е подредена етнографска сбирка, а другата доскоро е събирала хората по празници.

Изцяло с дарения е отремонтирана и местната църква "Вси светии". В ремонта се включват всички- така, както и при строежа на камбанарията. 

През 2017 година пък бе отпразнувана 90-тата годишнина от създаването на читалище "Бистър ум". Йорданка Илиева разказва за онзи мразовит февруарски ден, в който първенците на селото са решили, че трябва да имат място, от което ще струи светлината на просветата.

"През 1927 година е учредено читалището….За председател на събранието се избира свещеник Константин Захариев, почтен човек, хората му вярват. Така читалището започва своя път. 1937 година е положен основния камък за самостоятелна сграда на читалищен дом. Сега селото има читалищен дом в центъра на селото…През 60-те години има хор от 36 жени с художествен ръководител учителката Величка Каменова… Въпреки трудностите, през годините читалището не се закри. Останахме малко жители, но имаше незагаснал въглен, който и днес ни кара да сложим бабината престилка, да сложим китка в косите и да запеем песните, които са пеели нашита майки и баби. Читалището няма да затвори врати.."

Въпреки временните перипетии, сполетели читалище "Бистър ум" в чипровското село Горна Ковачица, заради един некачествен ремонт и едни усвоени европейски пари, днес то продължава да е мястото, което години наред пълни сърцата и пази бистри умовете на хората. То е мястото, което е пазило и ще продължава да пази българщината- въпреки всичко... От всички самодейни форми, днес е останала единствено певческата група, в която участват двама мъже и 8 жени.

Елена Пенова е кметски наместник в Горна Ковачица. За първи път тя сяда на кметския стол през декември 2016 година, една година след началото на предишния мандат. След местните избори тази година, отново е назначена на поста. Чистотата в селото и неговия по-приветлив облик - това е първата задача, която си поставя. Още в началото тя обещава помощ за хората и съдействие по всякакви въпроси и казуси. "Работата с хора не ми е чужда", признава Елена Пенова, а грижата за възрастните каквито са повечето от хората в селото,  е също сред приоритетите в работата й:

"Не съм местен жител, но съм щастлива, че съм тук. Знам как да се развиваме. Обещах да положим усилия върху чистотата на селото. И това, което направихме е с фирмата- по-често сметоизвозване, докарахме нови контейнери. Имаше незаконни сметища, това нещо е прекратено като практика. Мисля, че се справяме. Селото е будно. Оттук са излезли специални хора. Поддържат старите си къщи, създават усещане за можене на селото. Стремя се да правя все по-често празници...

...Търся повод да събера хората, да сме заедно. Проблеми имаме – нужда от дърва имаха хората на по-прилична цена.  Дават ми съвети как да поддържам това, което е било преди, лични проблеми има. Имахме проблем с магазина да се затвори, но се справихме."

Заедно със секретарката си Елена Пенова всяка година сади цветя в центъра на селото: 

"Всяка година садим цветя, за да зарадваме окото на местните жители. Пожелавам им много здраве и спокойни старини, да им се пълнят къщите с внуци и правнуци ..."

Освен че се грижи за добруването на възрастните хора в Горна Ковачица, като кметски наместник Елена Пенова се грижи и за инфраструктурата, с което работата й става видима. Наскоро по искане на хората и със съдействието на Общината, е насипана с чакъл улицата към приемателния пункт, ремонтирани са тротоари и канавки. Неотдавна бе ремонтиран  и основният път към Монтана. Така селото става по-достъпно за туристи, които търсят дивата природа. Такива не липсват, но трябва и държавата за помогне, за да не загиват селата, казва Ани Ангелова, собственик на къща за гости: 

"...Селата загиват, защото нямат поминък. Това, което може да се прави е това, което правим ние. Нашите села са точно такива- с дива природа. Това е един от най-дивите краища на България. ...Тук няма друг поминък, няма какво друго да се прави. Бъдещето е в туризма. Тук може да се прави планинско колоездене, това е уникалното на Предбалкана. Могат много неща да се направят, но трябва и воля за това от управляващите. За младите тук няма социална среда- самотно им е."

Според Ани Ангелова много често селото остава откъснато от света, защото не навсякъде има покритие на мобилната мрежа. Това също е проблем според младата жена, и не би трябвало да се случва във века на технологиите.

Тук засега слагаме точка на нашето гостуване в Горна Ковачица. Селце, заобиколено от дъбова и борова гора. Селце, в което всичко се ражда. Селце, запазило традициите, спокойствието и величието на Балкана. Ако някога ви "стегне шапката" и ви се прииска да избягате от шумотевицата на големия град- скачайте в колата и потегляйте натам. Не е трудно за откриване - намира се между два от най-известните манастири в Северозападна България - Чипровски манастир "Св. Иван Рилски" и Лопушански манастир "Св. Йоан Предтеча".

А сърдечните му жители ще ви очакват!