Йордан Томов - кметът, когото още обичат и уважават

Това издание на "Калейдоскоп" е за най-уважаваният и почитан човек във видинското село Арчар - Йордан Томов. Той е работил като кмет на селото цели 18 години, хората го помнят като активен, буден, амбициозен и работещ в името на всички хора. Желанието му като кмет е хората да живеят в чисто, приветливо село с асфалтирани улици, озеленени площи и с красиви сгради. По време на неговото кметуване са асфалтирани всички улици в селото,  което по онова време e било рядкост. 

Йордан Томов е роден  на 19 януари през 1939 година в село Арчар. Неговият баща не е от нашия край, преселил се тук от Трънско. Заселва се тук с четиримата си братя и сестра си. Всички са били строители. Под негово ръководство са построени много сгради в селото като болницата, черквата и др.  Йордан Томов завършва гимназия в село Арчар, две години служи като войник, след което продължава да учи в Строителния техникум в град Плевен. През 1961 година започва работа във "Водстрой". През 1978 година става кмет. По това време се прави новото териториално устройство на България. Обича да рисува природни картини, българки с фолклорни носии, стари български къщи. Показвал е своите картини на изложби в селото. Смята, че за село Арчар е необходимо да се създаде Дом за стари хора, където възрастните хора от селото да могат да преживяват старините си, а не да ходят в отдалечени домове. По този начин ще се разкрият и нови работни места за местните жители. И смята, че е необходимо да се създаде поне едно предприятие в близкия град Видин, където хората да могат да работят. И днес, когато среща своите съселяни, усеща тяхната любов и уважение.
 
Семейството
"Моите родители ме научиха на труд, преди всичко на труд и това човек да бъде честен и почтен, да обича хората. Строителството е в кръвта ни, затова кандидатствах в Строителния техникум.

Арчар
"По предварителния проект на новото тереториално устройство на България Арчар трябваше да бъде община. Но се намесиха някои от Окръжния комитет на партията и вместо Арчар направиха Димово център на селищна система, Дунавци и други, да не говорим за Макреш, едно малко селце, което е родно място на Пенделашки, първи секретар на Партията... Ние преминахме към Дунавци и там изкарахме до 1987 година, това беше една обширна община с 22 населени места.  През 1987 я раздробиха общината, но ние не станахме център, а стана център Димово. Таке че ние от 1978 година сме кметство и си работим като кметство. Първите години имахме малко средства за капитално строителство и то за асфалтиране на известно количество улици. Аз тогава направих няколко улици, даже надвиших лимита и щяха да ме наказват, но после ме наградиха. Прехвърлиха ни средства от общини, които не са усвоили парите си и ние така платихме на БКС-то."

Водоснабдяването
"През това време направихме водоснабдяване на Арчар от местността "Кладенците", тъй като старият водопровод беше прекъснат от свлачище и трябваше за късо време да изградим нов водопровод около 10 км. За тази цел  направих една бригада водопроводчици, които ги предадох на СМК-то и благодарение на това работата завърши много скоро и бяхме наградени от Окръжния съвет. През това време започнахме строителството на детската градина..."

Асфалтирането
"Излезе т.нар. Указ 56, който развързва ръцете на общините да правят строителство и други дейности и да могат да си увеличат приходите. Аз също започнах с десетина строителни бригади, които работеха в страната, а при нас си внасяха парите. И благодарение на това направихме няколко милиона и започнахме асфалтиране на цялото село. Хората бяха много доволни, те не са очаквали, че за такъв къс период ще се направят толкова много неща. Това се получи благодарение на това, че направих няколко строителни бригади - едната строители, едната бояджии и едната водопроводчици. Извършвахме работа тук и из окръга. И с лекота извършвахме това благоустрояване и хигиенизиране. По мое време направих разширение на кметството с три стаи, ритуална зала. Разкрихме и социален патронаж през това време. До тогава нямаше. Продължава и сега да работи. Участвахме в Национален конкурс по благоустрояване и хигиенизиране и се класирахме на трето място в страната и на първо място в окръга. Бях награден с екскурзия до Съветския Съюз и с парична награда, която я разделихме на всички в кметството."

Образованието
"Обръщахме специално внимание на образованието, не случайно разширих детската градина, асфалтирахме училищния двор, правеха се ремонти на общежитието..."

Целият разговор може да чуете в звуковия файл.