Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Агрономите съветват да се избират торове без загуби, с по-висока ефективност и намалено влияние върху околната среда

Време е да подхраним есенниците с азотни торове

Свидетели сме на поредната нетипична зима в региона, а това неминуемо се отразява на есенните посеви. Според земеделските производители, липсата на снежна покривка и дъжд със стопанско значение са притеснителни за развитието на пшеницата. На места оцеляването на рапицата като по-капризна култура, е под въпрос. Какво е състоянието на есенниците във Видинско и има ли необходимост от подхранване, подходящи ли са условията за торене, как земеделците могат да избегнат загуби при използването на торове и как да намалят замърсяването с нитрати? Събеседник в "Земята, която ни храни" е Маргарита Костова- агроном по растителна защита и специалист по торене, с дългогодишен опит:
Към момента може да определим състоянието на пшеницата като добро. Фазите са около 3-ти лист, на места има начало на братене. Предвид дългата суша и прекалено топлата зима, което е необичайно, а за растенията това е стрес, в суша коренът е затруднен да приема храна от почвата, температурните амплитуди (студено през нощта и топло през деня) не са най-доброто за пшениците, но…. те се държат, развитието е добро.  Вече е абсолютно необходимо обаче да се направи подхранване с азотни торове.


Основното мероприятие към настоящия момент при есенниците е подхранване с азотни торове – главно с карбамид. Според изискванията на Нитратната директива и издадените разпоредби на МЗХГ и Министерство на околната среда и водите, след  5 февруари земеделците могат да торят с карбамид. Но метеорологичните условия в настоящия период никак не са подходящи – необичайно сухо е, прекалено топло и има продължително слънце-греене. Известно е, че при такива условия час от карбамида се губи. Затова земеделците се питат да торят ли, да чакат ли... 


Да, в разсъжденията и коментарите на земеделците има основание. Какво се случва на практика, когато внасяме карбамид повърхностно и при температура над 8 градуса. Под действието на ензима уреаза в почвата протича процеса хидролиза, при който се освобождава азот за хранене на растенията, но в същото време, под въздействие на температурата и влагата се отделя амоняк и може да се загуби от 30 до 50% от внесения азот. Отделно, този амоняк пряко замърсява въздуха. Представете си да загубите 30-50% от внесения азот- всичко това е пари, труд и време...

Съвременната наука и земеделска практика има решение по въпроса- има карбамид, защитен от загуби със специални вещества – инхибитори. 

Загубите на азот от изпарение на амоняк са най-познати на земеделците, но те не са единствените. Когато карбамидът влезе в почвата, до превръщането му в усвоим за растенията азот преминават още няколко етапа и накрая се стига до нитратната форма. Полученият нитратен азот е най-подвижната форма на азота – най-лесно се усвоява от растенията, но и най-бързо се отмива в почвата, а също така търпи загуби от изпарение на азотен газ. Така че, защитата от изпарение на амоняк не е достатъчна. На пазара в България има такъв карбамид, защитен от загуба на амоняк, но не е икономически изгодно да се ползва такъв тор със защита само от изпарение, защото влизайки в почвата, следват превръщания на азота от една форма в друга, а там  вече следват и загубите от отмиване в дълбочина и изпарения на азотни окиси. 


Могат ли земеделците да избегнат тези загуби от азот при използването на торове? На практика, ако се допуснат, това е загуба на пари. Какво е решението? 


Има съвременни решения, при това комплексни - защита срещу всички рискове, съпътстващи употребата на карбамид, а не само срещу изпарение на амоняк. Много по-ефективно и изгодно е всички процеси да са защитени и да няма загуби. Затова ефективното решение на "Екофол" е карбамид с два инхибитора – за двата отделни механизъма на загуби.


Какво представляват инхибиторите и защо за важни? 

Инхибиторите са химични вещества, с които се третират торовете, в случая говорим за карбамид. Това е специално вещество, което временно "потиска", "задържа" определени процеси – в случая дейността на бактерии и почвени микроорганизми. Обръщам внимание – не ги убива, не унищожава почвената микрофлора, а само временно задържа дейността им, така че азотът да се освобождава не наведнъж, а постепенно, без загуби и според нарастващите нужди на растенията. Тези инхибитори се разграждат в почвата до около 60-70 дни, главно на азот и фосфор.


Новост ли е тази технология, прилага ли се в други държави, дали това е бъдещето в земеделието?

Дали е нова – и да, и не. В Америка тези технологии са известни от 30 години. Има световен опит в тази посока. А че това е бъдещето – няма две мнения по въпроса. За информация ще кажа, че от 01 февруари тази година в Германия е забранено повърхностното площно приложение на урея (твърда или течна), без инхибитор, без защита. Във Франция на земеделците също са наложени различни ограничителни мерки при използването на азотни торове – следят се отделените вредни емисии в атмосферата. Тези мерки и забрани са свързани с решение на ЕК до 2030 година да намали наполовина вредните емисии в атмосферата.

Със сигурност законовите рестрикции ще стигнат и до нас. Затова е време всеки разумен земеделец да се подготви за този преход като провери как и с какво новите технологии могат да са полезни в неговото стопанство – хем да отговори на изискванията за опазване на околната среда, хем да извлече максимум полза от защитените от загуби торове.


Не е ли по-скъп обаче двойно защитеният карбамид и какво ще спечели един земеделец при употреба му? 


Ползите за земеделците при използване на защитен от загуби карбамид с два инхибитора са реални- могат да торят и при температура 20-25 градуса- азотът няма да се изпари; могат да са спокойни при последващи продължителни или проливни валежи – азотът няма да се отмие. А нали все дъжд чакаме... Наистина, по-скъпи са тези торове, но с по-малко количество може да се постигне същото хранене, защото няма загуби- при обикновения карбамид, с нарастване на растенията, наличният от торенето азот постепенно се изчерпва (усвоява, изпарява, отмива….). При карбамидът, защитен с двоен инхибитор, това няма как да се случи -  освобождаването на азот става постепенно и съответства на нарастващите нужди на растенията. Добивът е правилно заложен, а природата е по-добре защитена. Не на последно място- по-малкото количество означава по-малко разходи за транспорт, склад, горива, труд. И по-бързо торене, естествено…. 


Ако трябва да обобщим, какъв съвет да дадем на земеделците?


Новото ще дойде и защото ще има законови рестрикции – в близките години това няма да ни отмине. А земеделците винаги се стремят да работят с по-малки загуби – това е факт. Но и приложението на новите технологии иска натрупан опит, за да се прилага най-добре в конкретните ситуации. Пробвайте на своите полета, при вашия начин на отглеждане на културите. Разумните стопани навреме трябва да се подготвят да използват "умните" торове, защото бъдещето е в торове без загуби, с по-висока ефективност и с намалено влияние върху околната среда.




Вижте още

На Димитровден връчиха почетни звания във Видин

Тържествено заседание на Общинския съвет се проведе във Видин за празника на града за Димитровден.  "За да се осъществят добрите идеи и намерения, са важни взаимодействието между местната и държавната власт, между всички институции, важна е Вашата подкрепа – на гражданите на Видин. Нека бъдем заедно в желанието и усилията да..

публикувано на 26.10.20 в 17:30

Каква е причината за малкия брой заболели от COVID-19 във Видинско

На фона на стряскащите цифри от Единния информационен портал през последните дни видинска област се нарежда сред градовете в страната с най-малко случаи на новозаразени с коронавирус. Дори нещо повече- според последните данни от тази сутрин област Видин е единствената зелена зона в страната. Това, разбира се е хубаво и дано тази тенденция..

публикувано на 26.10.20 в 17:00

Зъболекари поставят безплатно силанти на деца от област Монтана

Кампания за безплатно поставяне на силанти на първите постоянни дъвкателни зъби на децата от 5 до 8-годишна възраст се провежда в област Монтана. Седем са лекарите по дентална медицина, които участват. Техните имена, адреси и телефони са посочени на официалния сайт на Националната програма за орална профилактика на децата до 18 години , обясни..

публикувано на 26.10.20 в 16:37

Реставратор: Изследване установи вулканична пепел в мазилките на видинския храм "Св. Димитър"

Вулканична пепел се съдържа в пясъка, използван за мазилките на катедралния храм "Св. вмчк Димитър Солунски" във Видин.  Изненадващото разкритие правят италиански и български учени, които през 2007 година изследват мазилките и стенописите на видинския храм . Поводът е дипломната работа по специалността "Реставрация", която защитава в..

публикувано на 26.10.20 в 14:59

"Неделник" от 25 октомври 2020 година

Здравейте. "Неделник" брой 332-и вече е на сайта. Вестници от старият Видин преглеждаме за начало. В предаването си  говорим и за партизани и за ветерани от Втората световна война. Членовете на Българския антифашистки съюз в град Мездра са се заели да преиздадат книгата "Партизанският отред Гаврил Генов" от Аврам Митев . Същевременно те подготвят..

публикувано на 25.10.20 в 13:48

Изцелението на гадаринския бесноват

В Шестата неделя след Неделя подир Въздвижение,  Църквата насочва нашето внимание към онези моменти, чрез които ние ставаме не свободни, а роби на страстите, похотите и съблазните. Христос изцелява обладан от легион бесове човек. Той му дава свобода и радост, както и чрез това го предлага като пример на самите нас за..

публикувано на 25.10.20 в 08:00

За изкуството да правиш празника на децата незабравим

Днес в рубриката "Професия/Хоби" ще ви запозная с Паола Любенова, която прави незабравим празника на децата. Паола е от Лом и прави ръчно изработена украса за детски събития, като това от нейно хоби се превръща в професия и днес тя вече има и агенция в дунвския град. Всичко започва преди година и половина, разказа   Паола: "Това с което се..

публикувано на 23.10.20 в 16:30