Съкровище от видинското село Костичовци е сред най-ценните у нас

"Съкровището се е намирало в местността "Селски дол". Този, който го е заровил, е писал и е предал книгата на първородния си син. Може би над 25 поколения са минали, но то си е стояло в чешмата. Иманярите са си копали покрай нея, но не са се сетили да повдигнат плочата. Този, който е знаел от книгата, е дошъл и е взел това, което му е трябвало. Останало е само гърненцето, за да видят, че златото е извадено."

Справка в Националния археологически институт с музей при БАН показа, че откритите край Костичовци ценности са част от фонда на институцията и в момента са включени в изложба. Зам.-директорът на института доц. Стефан Александров обясни:

"Данните са доста оскъдни в нашия архив. Съкровището е открито вероятно през 1966 година, като липсва всякаква информация за мястото на откриване, като изключим, че е около село Костичовци. То е откупено от Теофил Кръстев през ноември 1966 година за сумата от 300 лева. Оттогава се съхранява при нас. Това, което е предадено, се състои от 3 броя цели невестински венци и 6 елемента от такива, 3 броя наушници, 9 гривни и 2 копчета, изработеки от сребро с позлата. Според въпросния човек те са били поставени в един меден съд, който той е намерил и предал в Археологическия институт с музей, както сме се казвали тогава. Най-вероятно съкровището се датира от 16 век. В момента тези експонати са в една изложба в Казанлък, която е посветена на късносредновековното българско изкуство. Така че, известно е на специалистите, а сега с тези изложби става известно и на по-широк граждани."

В изложбата "Късносредновековни съкровища от фонда на НАИМ при БАН" са включени над 240 експоната от едни от най-богатите съкровища от епохата на Късното средновековие. Представени са накити от някои от най-важните съкровища, сред които са и тези от берковските села Главановци и Горна Бела речка, Василовци, Ломско и Костичовци, Видинско. Предполага се, че представените съкровища са дело на майстори от Чипровската златарска школа. Историческите сведения доказват, че освен като султански монетен двор през ХVІ в. Чипровци се е развил и като ювелирен център.

Интересът към изложбата е много голям, затова вече два пъти е удължаван срокът на нейното гостуване в Казанлък, обясниха от местния исторически музей "Искра". Експозицията ще остане в града до края на месец март, а след това ще продължи да представя изкусните произведения на българските майстори и на други места.