Ще ядем ли по-качествен хляб с въвеждането на нови стандарти

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• ''Актуално'' в ''Посоките на делника''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Въпросът с производството на по- качествен хляб отново стои на дневен ред, след като преди дни от Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите заявиха, че в края на март предстои да бъдат въведени нови стандарти за родните производители на хляб и тестени изделия. Какви ще са, обаче новите изисквания, изпълними ли са те и какво казват хлебопроизводители и потребители на насъщния? В момента при производството на тестените изделия у нас се използва българско брашно, но за направата му може би се слагат и вносни пшеници, с цел подобряване на качеството. В нашите мелници не влиза най-добрата пшеница, коментираха преди дни родни производители на хляб. Стандартите ще обогатят асортимента на съществуващите, които са под логото "България", въведено още през 2011 година, обясни за радио Видин председателят на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите Марияна Кукушева. Стандартите са за пшенично, пълнозърнесто и ръжено брашна и съответните видове хляб, които се правят от тях. Боядисва ли се в момента хлябът който ядем- това попитахме Марияна Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите в България:

"Такова понятие "боядисан хляб" никога не е съществувало. Темата бе некоректно интерпретирана от една медия. Става въпрос за утвърдения стандарт "България", в който до миналата година ноември месец имаше "бяло" и "типово" брашно и "добруджа" брашно, както и "бял типов" и "добруджа" хляб. Сега вече от ноември 2019 година има утвърден стандарт "България" за "пълнозърнест" хляб, за "ръжен хляб" и за "ръжено-пшеничен" хляб. Тези хлябове не случайно влизат в гамата на утвърден стандарт "България". Това са хлябове, които се препоръчват и са включват в нормативната уредба за хранене на деца в училища и детски градини, както и в болнични заведения. Този стандарт е създаден, за да гарантира на потребителя абсолютен контрол по веригата на суровини и не е задължителен, а пожелателен."- подчерта Марияна Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите в България.

С въвеждането на новите стандарти се цели на потребителите да се предлагат традиционни за българската трапеза хлябове и брашна, от български суровини, приготвяни в миналото и предпочитани със своите високи вкусови качества. Разговаряхме с хлебопроизводител от Северозападна България. Според Костадин Георгиев, хлебопроизводител от Монтана така нареченото "боядисване" на хляба става с екстракт, който се получава при правенето на захар и това е безобидно:

"Аз не правя боядисан хляб и нямам опит в това отношение. Боядисването става съвсем безобидно, това е един екстракт, който се получава при правенето на захар. Той дори не е и отпадъчен продукт. Много клиенти питат защо е по- светъл хляба. Министерството на земеделието прави едни стандарти, в които коригираха цвета на брашната в България. Черното брашно беше марка 1150, сега е 950. Колкото се отива надолу като цифра, толкова е по-бяло брашното."- обясни Костадин Георгиев.

Какво казват потребителите? Какъв хляб предпочитат видинчани и очакват ли нова промяна в цените на насъщния с въвеждането на новите стандарти от идния месец? Това ги попитахме в анкета по темата:

"Това ни предлагат, това ядем, нямаме избор ... Няма нищо общо с хляба, който сме яли преди, защото това всичко са набухватели и консерванти ... Те могат да въведат стандартите, но дали ще се спазват ... То май вече не знаем какво ядем, всичко е изкуствено."- коментираха видинчани.

Разговаряхме и с продавач- консултант във фурна за хляб във Видин. Мартина Василева обясни, че според нея готвените промени едва ли ще засегнат осезаемо малките производители на насъщния в крайдунавския град.

"Хората са доволни и хлябът е топъл винаги. Фурната е от 21- 22 години и всичко опира до качеството, което предлагаме на клиентите си. Придържаме се към стандартите и всичко е гарантирано. Няма бои и оцветители в нашия хляб. Извършват ни се постоянни проверки ... За съжаление хлябът за видинчани е скъп. Хората са повечето пенсионери и парите не им стигат."- коментира Мартина Василева. Отличителното за видовете хляб и брашно по утвърден стандарт "България" е, че те са разработени в съответствие с европейските регламенти, като същевременно са спазени българските традиции, обясниха преди дни от Българската агенция по безопасност на храните.