Православни не на думи, а на дело

"Отсега ще виждате небето отворено" (Иоан 1:51).

"Възлюбени братя и сестри, мнозина от вас поздравявам, както и себе си, с неизказаната Божия милост, с духовното обновление, получено чрез подвига на говеенето, молитвата, поста и покаянието и особено чрез причащението с Пречистите и Животворящи Тайни – Тялото и Кръвта Господни.

Но всички ние ли действително сме получили полза от изминалата седмица? Приближиха ли се сърцата ни към Бога, към Пречистата Майка на Живота, към Църквата, към светия Ангел Хранител и към Божиите светии? Искрено ли сме възлюбили правдата и добродетелта и сме възненавидели всяка неправда и беззаконие? Искрено ли обичаме Бога и ближните, чувстваме ли по-голяма духовна близост един към друг като членове на едното тяло Христово, като Христови членове, защото "един хляб" е хлябът на тайнството, "едно тяло сме ние многото, понеже всички се причастяваме от един хляб" (1 Кор. 10:17)?

Покаянието и причащението ни отварят небето и небесното царство, защото казва Господ: "Който яде Моята плът и пие Моята кръв има живот вечен – пребъдва в Мене, и Аз в него" (Иоан 6:54 и 56). Как може да не ценим дара, който сме получили – вечният живот и пребъдването на Христа в нас и нашето пребъдване в Него! За нас е отворено небето чрез покаянието и причащението според написаното: "Отсега ще виждате небето отворено" (Иоан 1:51).

Каква чудна милост! Чрез нашите грехове то било заключено като с ключове и катинари, а чрез покаянието е отворено – нека се възползваме от тази Божия милост, преди то пак да се е затворило за нас. Защото Бог знае дали ще се отвори то пак за нас, когато ние за пореден път го затворим с волните си грехове. За мнозина то било заключено завинаги. Неразумните девици тропали по затворените врата, казвайки: "Господине, господине, отвори ни!" Но им било казано: "Истина ви казвам, не ви познавам". А на всички нас е казано: "Бъдете будни, защото не знаете ни деня, ни часа, когато ще дойде Син Човеческий" (Мат. 25:11-13). Амин."

Св.прав. Иоан Крондщадски

В рубриката "Съвременна Библия" - по повод Трети март ще разкажа кратка история от "Записките" на Захари Стоянов. Става дума за благороден османски околийски управител, който среща въстаника, докато е в Троянския затвор. Мюдюринът на Троян бил известен с дълбокото си чувство за справедливост и не се страхувал да защитава българите от башибозушките издевателства. Когато руските войски наближили Троян, той се приготвил да напусне града. Хората се събрали да се сбогуват с него. И там той казал едни думи, които ме накараха да се замисля. Прочетете ги и вие и поразмислете над тях. Може  би думите му съдържат повече смисъл от казаното: "Е, прощавайте вече комшулар. Моето царство се свърши, не съм вече ваш мюдюрин, имате нови мюдюри, от вашата вяра. Бог да ви е на помощ!" И като рекъл тия думи, шибнал коня към Балкана."