Черницата във Василовци- страж и ням свидетел на живота на цял един род

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Фрагмент от ''Неделник''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В "Неделник" тръгваме по следите на една черница, пренесена от Боровица във Василовци преди повече от 100 години и  превърнала се в родов герб на семейството на проф. Иван Гаврилов- патриот и родолюбец, който с всяко свое дело доказва любовта си към родния край. Историята на родовия герб разказват сестрата на онколога- Сашка Гаврилова и майка му- Величка Каменова, която днес има двоен празник, защото е родена на 8 март.  

И така... 

В живота на всеки човек има неща и места, които завинаги остават с него- независимо от превратностите на времето, независимо от всичко, което се случва. А една, наглед обикновена черница, се превръща в символ и герб на един род. 

Годината е 1894-та. Двама млади се влюбват от пръв поглед. Тя е от белоградчишкото село Боровица, той- от Василовци. Съдбата ги среща случайно, създават семейство, постепенно си построяват и дом във Василовци, а насред имота засаждат черничева фиданка, донесена от Боровица. Тази черница става ням свидетел на целия им живот, на целия ни род, разказва Величка Каменова- снаха във Василовци, иначе родом от чипровското село Горна Ковачица:

"Съдбата й е отредила да бъде в този двор. Когато дядо ми, дядо Марчо станал за женитба, те си му харесали от Боровица едно момиче- баба Лозана. Когато аз влязох в този дом, баба Лозана беше на 93 години.  Когато се харесали двамата, тя се грижела за малкото си братче, но дядо Марчо я взел, заедно с братчето- на 10 години... В дома на Митрикови, където е израснал дядо Марчо, приели момчето като свой брат. Двамата се оженили и в Митриковия дом се няселяват тримата братя, с три снахи... Работели, момчето ходело с кравите, но заболява от туберкулоза и скоро умира. Баба Лозана много е тъгувала. Тогава решават да излязат от Митриковия дом, поискали от кмета място, на което да си построят дом. Кметът им предоставил място от мерата, ограждат го- близо 3 декара... Двамата млади започват да правят тухли на ръка и си издигат къща - с две стаи. Тогава баба Лозана занесла фиданка- черница от Боровица и решили да я насадят насред двора, където щели да завъдят гъски и пилета... Насадили я и тя се хванала. И започнала да расте заедно с децата..."

Раждат се четири деца- Първа, Камена, Георги и Вела. Децата растат, ресте и черницата:

На черницата в дома на Марко Качов във Василовци е посветен и един от разказите на проф. Иван Гаврилов- "Родовият герб"  .   В него  родолюбецът споделя: "От люлката до гроба, преминал през детството, всеки един от нас таи в сърцето си един малък родов герб, а всичките заедно оформят онова, което се нарича България.... От моето детство ми е останал един невероятен спомен - една стара черница. С огромен ствол, който двама души трудно биха обхванали, многократно  подрязвана и все пак величествено извисяваща се към небето, с напукана кора, в която имаш чувството, че е запечатан всеки миг от радостите и скърбите на фамилията, от която произлизам, и която нося в сърцето си като нашия герб."

А черницата помни много, споделя и Сашка Гаврилова- сестра на проф. Гаврилов:

Там, под черницата е започвал и свършвал денят за рода Гаврилови. Под черницата е била поставяна люлката за децата, там са се съветвали и са вземали решения. Там са посрещали гостите, там са започвали и празниците. Оттам, изпратен от четирите си деца и младата си жена през Първата световна война, е тръгнал и дядо Марчо, за да стигне на Чеган, където оставя костите си завинаги, споделя в разказа си проф. Гаврилов: