Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Накъде след края на пандемията

Снимка: Светослав Цветанов

Рано или късно ще се върнем към нормалния си начин на живот. Ще се променят ли светът и отношенията между хората след края на пандемията? Усамотяването ще остане ли начин на живот?

Според д-р Тотко Найденов, редактор на вестник "Български лекар", хората ще останат отчуждени:


"Общуването между хората ще стане сдържано, без прегръдки, без целувки, без топлота. Всички сме психически обременени. Вече масово хората са обхванати от тревожно-депресивен синдром, натрапчивост, мнителност, ужас от приближаващата бедност... Усамотяването, уви, ще бъде начин на живот...".

Социологът Първан Симеонов също смята, че няма как да не се отрази кризата с коронавируса на всяка една дейност и човешки взаимоотношения: 


"Със сигурност ще се отрази. Важното е кога ще успеем да го преодолеем... Икономически също е важно да се справим. Няма да се случи толкова бързо...Като народи ние си общуваме, но ръководителите на народите- не. САЩ и Китай се карат кой е виновен...Надявам се да се намери медикамент против коронавируса, за да имаме отговор на въпроса..."

 "Накъде след пика?"- така е озаглавил статията си журналистът от "Капитал" Алексей Лазаров. В нея той разсъждава за начините, по които най-безболезнено да излезем от ситуацията и да се върнем към нормален живот: 


"Няколко европейски държави обявиха плановете си за постепенно премахване на ограниченията. България все още не върви надолу, но вече трябва да планира как да излиза от локдауна...Каквото и да е облекчаването на ограниченията обаче ще бъде възможно само при едно условие - ако има много сериозно изградена инфраструктура за масово тестване на хората... През последните седмици стана популярна теорията за чука и танца на Томас Пуейо. В нея американецът казва, че за първоначалното намаление на заразата трябва да има резки ограничения /чука/, но след тях са нужни умни мерки - вирусът няма да изчезне, а трябва да се научим да танцуваме с него. Първата част - тази за чука, е сравнително лесна. В България го стоварихме силно и даже много рано. Въпросът сега е да се научим да танцуваме с вируса. Това означава рязко да се увеличи капацитетът за тестване на хората и да се въведе ефективна система за карантиниране на болните и контактните. Иначе рискуваме да сме изяли жабите на локдауна, а после да изядем и тези на силната втора вълна от заразени..."


Според психоложката Тони Янкулска ще има промени в отношенията между хората, но към по-добро:

"Сега в тази изолация обръщаме повече време на семейството си...Хората обаче правят много добри неща и кампании - това ме кара да смятам, че ще станем по- добри...След като всичко свърши, ще има една дистанция и притеснения, но ще отминат..."


Деница Каменова е училищен психолог в Козлодуй. Според нея ще се справим със ситуацията и ще продължим напред:

"Трябва да ни поведат лидерите. Това е важно...При децата се забелязва желание да се върнат на училище. Липсва им социалния контакт. На мен ми казват, че изолацията ги потиска и училището им липсва...Хората ще оценят по- ясно живота и пътуванията...".


Чуйте повече в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Боян Минков, кмет на община Белоградчик

Боян Минков: Липсата на редовно правителство затруднява работата на общините

Общините са сред потърпевшите от политическата криза в страната ни, коментира кметът на Белоградчик Боян Минков . По думите му политиците трябва разберат, че хората все повече ще ги наказват по време на избори, като все по-малко гласуват. "Има огромни затруднения в работата на общините и ние, кметовете, го усещаме най-силно, защото сме..

публикувано на 09.07.24 в 14:26
Румен Гълъбинов

Румен Гълъбинов: Политическата нестабилност усложнява постигането на стратегическите ни цели- Еврозоната и Шенген

Ако политиците в България не успеят да се разберат и се стигне до нови избори, се усложняват задачите, свързани със стратегическите цели на страната ни- Еврозоната и Шенген, коментира икономистът и финансист Румен Гълъбинов. По думите му, има риск и да не получим в пълен размер средствата по Плана за възстановяване и устойчивост. "Планът за..

публикувано на 09.07.24 в 13:31

Засилен контрол на Инспекциите по труда за недеклариран труд в рискови сектори

Работата без трудов договор е нарушение, за което в Кодекса на труда изрично е регламентирано, че не може да е маловажно . Затова винаги, при установяване на такова нарушение, се налага санкция, която не може да бъде по-малка от 1500 лева и може да достигне до 15 000 лв.   Много е важно всеки работник да разбере, че когато се съгласява да работи без..

публикувано на 08.07.24 в 15:03

Изсветлява ли сивата икономика

Публичните финанси на България губят близо 3 млрд. лева на година, заради невнесени данъци и осигуровки, вследствие на недекларирана заетост. Изводът е на Асоциация на индустриалния капитал в България. Типичните проявления на недекларирана заетост са няколко и те се променят през годините в зависимост от степента на контрол и в зависимост от..

публикувано на 08.07.24 в 14:59

Повече от година Старопатица чака помощ за ремонт на разрушени улици

Проблеми с покритието на мобилните оператори, безработица и бедност притесняват жителите на кулското село Старопатица . Възрастните се оплакват, че поради липсата на постоянна телефонна връзка са затрудени да търсят лекарска помощ, когато им се наложи. По-младите негодуват, че нямат работа и не могат да се грижат по най-добрия начин за децата си...

публикувано на 05.07.24 в 12:47
Стоил Цицелков

Стоил Цицелков: Сценарият на дълбоката държава излезе извън коловозите на кукловодите

Кабинетът "Желязков" не получи одобрение.  Обречена ли е възможността за съставяне на редовен кабинет с втория и третия мандат?  Ще продължи ли да се задълбочава политическата криза в страната?  Какви трябва да бъдат приоритетите пред 50-тото Народно събрание?  Политическото статукво дискутираме с изборния експерт Стоил Цицелков. Радио ВИДИН :..

публикувано на 04.07.24 в 10:00

Европа ни отряза за еврото - какви са реакциите у нас?

Преди дни стана ясно, че приемането на еврото в България със сигурност се отлага. Страната ни ще поиска извънреден конвергентен доклад догодина, като очакванията на Министерството на финансите са да покрием критериите за членство в еврозоната в края на 2024 г. Най-ранната дата за присъединяване на България към еврозоната се очертава 1 януари..

публикувано на 03.07.24 в 10:45