7 май - ден на Радиото

Първите радиопредавания в България са осъществени още през 1929 г., когато група инженери, начело с инж. Георги Вълков, построяват 60-ватов радиопредавател в Инженерната работилница в София. Инженер Георги Вълков през един въгленов микрофон изпраща в ефир думите: "Ало, ало радио София". .

Една от легендите на "Хоризонт" е Божана Димитрова. Предаването й "Разговор с вас" остава в ефир близо четвърт век. "Златният глас" на Българското национално радио е носител на наградата "Сирак Скитник" за цялостен творчески принос и новаторство. "Радиото се прави за хора с въображение, но и от хора с въображение", категорична е тя. По повод днешния празник за радио Видин тя сподели:

"...Радиото става част от живота на човек. Радиото е най-първата и най-бърза електронна медия... В радиото работят отговорни хора... Сега по време на извънредното положение моите наблюдения са, че колегите работят много отговорно и максимално стриктно... Поля Станчева направи един филм "От града към света" посветен на регионалните станции. Имаше премиера в София, но първото представяне щеше да бъде във Видин. Ситуацията, в която се намираме, попречи това да се случи сега, но ще има своята премиера във Видин... Много напредна техниката в радиото и това е за добро, разбира се... Към Северозапада имам голям сантимент. Помня преките си включвания при откриване на завода за гуми и завода за ризи във Видин. За съжаление вече ги няма. Имам своите хубави спомени и от Монтана и Враца. Ролята на радио Видин е да помогне на този прекрасен край да се вдигне на крака и аз сигурна, че го правите..."


Захари Миленков е създател и дългогодишен уредник на Музея за историята на радиото в България, който вече носи името на проф. д-р Веселин Димитров. Захари Миленков е работил повече от 30 години в звукозаписни екипи, бил е звукорежисьор, редактор на "Златният фонд" на Българското национално радио, както и преподавател във Факултета по журналистика на СУ "Св. Климент Охридски". Страстта на Миленков към радиото започва още в часовете по физика в училище, когато започват да изработват любителски радиодетектори. Увлечението към радиото и физиката продължава и в гимназията. Така животът му се свързва трайно с радиото. Желанието му да има Музей на радиото успява да се реализира, когато става преподавател във Факултета по журналистика.

"Идеята ми да събера интересни и ценни неща за радиото се породи още когато работех в БНР. Но там нямаше свободно помещение. Идеята се реализира, когато започнах да преподавам във Факултета по журналистика...Местехме се от едно на друго място в сградата, защото тя трябваше да се ремонтира. Намерихме накрая своето място и музеят е факт..."- коментира той.

Д-р Антоанета Радославова-Дончева завършва музикознание в Държавната музикална академия. Работи като музиколог в Русенската държавна филхармония, а от 1976 г. е музикален редактор в Българското национално радио. От 1987 г. е отговорен редактор в предаванията за чужбина на БНР. Автор е на стотици интервюта, творчески портрети и предавания за български и чужди музиканти, както и на цикли, посветени на българската музикална култура, изпълнителско изкуство и композиторско творчество. Единадесет години преподава във факултета по журналистика и масова комуникация при СУ "Св. Кл. Охридски". Автор е на изследвания върху историята на Българското радио, музикалната му програма, както и върху творчеството на изтъкнати български музиканти, някои от които публикувани в Германия и Русия. През 2003 г. защитава дисертация на тема "Музиката в програмата на Българското радио /1930 - 1944 г./". До днес изследването й се явява единствено върху тази тема в българското музикознание. По случай 75-годишнината на БНР излиза от печат книгата и "Музиката в Българското радио /1930 - 1944/". Тя е сегашният уредник на музея на радиото:

"...Много интересни неща могат да се видят в музея. Има уникални записи и радиа. Грамофони също има. Проследява се цялата история на радиото в България... Ще се радвам, ако ваши слушатели дойдат в музея..."


До 1927 година слушането на радио е било забранено в България, не са се произвеждали и не били внасяни радиоприемници. От 1927 до 1929-а звучат много радиостанции, но на чужди езици.

Ангелина Петкова е доайенът на радио журналистиката в Монтана. Тя  дълги години е работила  в радиовъзел - Монтана. За нея радиото е живот:

"Радиото ми е дало много. Уникално е да се работи в Радио. Един ден се срещаш с лекар, а на другия с миньор...То остава за цял живот в теб...Имам три стаи и във всяка по едно радио и слушам радио Видин. Продължавайте все така и честит празник.."

Златният фонд на БНР пази уникални записи, които свидетелстват за важността на радиото. При англо-американските бомбардировки над София през зимата на 1943-44 година е разрушена западната част на Първо студио на радиото, което тогава е в друга сграда. Това налага радиото да бъде евакуирано в салона на училището в софийското село Нови хан, откъдето излъчва до края на Втората световна война. Георги Паскалев е работил тогава в отдел "Външни предавания" и е очевидец на тези събития. В Златният фонд се пази и запис от 17 август 1972 година, когато е правена първата копка на новата сграда на радиото.

Тези уникални записи, както и цялото предаване можете да чуете в звуковия файл.