Ботевите чествания в историята

Летописът на Ботевите чествания започва веднага след Освобождението и продължава през годините, без прекъсване дори във времената на двете световни войни. Тази година обаче заради Covid-19 традиционните прояви бяха отложени. Засега е оповестено само, че на 2 юни ще има спортна щафета по маршрута на традиционния поход от Козлодуй до връх Околчица.

За първите Ботеви чествания след Освобождението на България се знае много малко, разказва Мирослава Топалова - уредник във Врачанския музей: 

В пресата няма данни, но събитията са факт. Свещеникът на с. Мраморен Никола Петров твърди, че е поставил дървения кръст на Милин камък още по времето на Руско-турската война. През 1879 г. учителят Тома Младенов призовава за чествания на Козлодуйския бряг и така през 1882 г. на брега е поставен Комитския оброк. През 1884 г. се извършват първите документирани Ботеви чествания на Козлодуйския бряг и на Милин камък. По инициатива на черковното настоятелство с епитроп Горго Горгов на 17 май 1884 г. в Козлодуй е отслужена панихида за Христо Ботев  и неговата чета при комитския оброк. През 1885 г. във Враца, с участието на Васил Кънчов, е изработен и приет устав за Ботевите чествания, според който те се подготвят от комитет под председателството на кмета на гр. Враца и те стават ежегодни. Това са най-искрените и най-безкористните тържества, в които участва населението от врачанския регион, без още да знаят какъв точно е Христо Ботев. За хората той е "храбрий юнак" и те са благодарни в себе си за делото му и живеят с вярата, че България ще бъде свободна докато съхранява Ботевското начало."

Отначало честванията на Хр. Ботев и неговата чета от Козлодуй до Врачанския балкан са установени по време в дните, съответстващи на движението на четата – на Козлодуйския бряг, където тя слиза на родна земя – на 17 май, на Милин камък, където четата води първото голямо сражение – на 18 май и във Врачанския балкан, където са второто сражение и Ботевото лобно място – на 20 май.

В зората си честванията са само на Козлодуйския бряг и Милин камък и са еднодневни, а след това стават двудневни и тридневни, допълва Мирослава Топалова:

Първия ден е тържественото посрещане на Ботевите поклонници, втория ден са тържествата, а на третия ден е изпращането на гостите, извозвани до 1912 г. до Мездра с файтони и каруци, а след тази година вече с ж.п. транспорт. Изключение във времево отношение представляват юбилейните чествания през 1926 и 1936 г., когато те са по-продължителни. Ежегодна традиция става участието на студенти. За първи път на 20 май 1901 г. се организират  възпоменателни тържества във Врачанския балкан и първата официална комисия прави опит да установи Ботевото лобно място. Дотогава до мястото на най-голямото сражение на четата, където загива войводата, Ботевите поклонници не са отивали в труднодостъпните места на Врачанския балкан. Това място се превръща през годините в обект за всенародно преклонение пред подвига на Христо Ботев и четата му. Към края на Първата световна война над основния камък на Околчица е издигната табела, поддържана от два пилона. Над половин век, поради наслоилите се заблуждения и недоразумения, Ботевите поклонници са приканвани за чествания на връх Вола, а всъщност са се провеждали все на връх Околчица. През 1937 г. за увековечаване подвига на Ботев и неговата чета на връх Околчица е издигнат 30-метров железобетонен паметник с опълченски кръст, по проект на арх. Петър Дограмаджиев и инж. Никола Новоселски. Този връх е избран за място на паметника, като място с най-голяма видимост отвсякъде. През 1949 г. връхната част на паметника е преустроена в петолъчна звезда, а през 1992 г. отново е възстановен първоначалният му вид. От 1946 г. се организира и Националният туристически поход по пътя на Ботевата чета "Козлодуй – Околчица". През 1961 г. скаличката, до която Христо Ботев е загинал на склона на Камарата, е превърната в паметен знак, с издълбан на нея текст: "Сбъдна се пророчеството твое. Жив си ти." От 1965 г. Ботевите чествания във Враца и Врачанския балкан стават десетдневни."

Освен в Козлодуй, на Милин камък и в селищата, през които е минала Ботевата чета- Бутан, Софрониево, Алтимир, Добролево, Борован, Веслец, Зверино, местността Рашов дол и др., тържествени чествания се устройват и в гр. Враца, уточнява Мирослава Топалова:

С помощта на дарения на 27 май 1890 г. в центъра на града е открит първият скулптурно-архитектурен паметник след Освобождението за увековечаване паметта на българин в Княжество България. Скулптор е проф. Густав Еберлайн. На тържественото откриване присъстват Княз Фердинанд I, министър-председателят Стефан Стамболов, министри, народни представители, военни, а така също и майката, съпругата и дъщерята на Христо Ботев. Ежегодно на площада пред паметника на войводата на тържествата се събират ботеви четници и поклонници, провеждат се панихиди и молебени, държат се речи, организират се художествени програми, правят се възстановки на сцени от бойния път на четата, гърмят илюминации, пренасят се огньове, свещени или вечни, преминават шествия, някои от които факелни, извършват се спортни демонстрации и състезания... През 1955 г. паметникът на Христо Ботев е демонтиран, във връзка с новия градоустройствен план на гр. Враца. Временно на неговото място стои бюст-паметник, също демонтиран по повод цялостното архитектурно преустройство на площада и издигането през 1964 г. на новия паметник на Христо Ботев и неговата чета. Скулптор е Владимир Гиновски. Така традиционните Ботеви чествания продължават без прекъсване.