"Нула време" - книгата, която кара читателя да търси себе си

Връзката на автора с града, както сам отбелязва, е сърдечна. Тя е изградена през времето, когато семейството му живее във Видин, а бъдещият писател учи в местното училище "Св. Св. Кирил и Методий". Години по-късно Николай Табаков работи в Завода за пневматични гуми на видинския Химкомбинат, а след това е дописник и журналист в местния вестник "Червено знаме". Новата му книга - "Нула време", ни даде повод да го потърсим и да разровим спомените му за Видинския край и Северозапада.

"Както виждате, в тази книга изобщо не се споменава Видин като град. Всичко останало има, всичко останало е Видин, но не се споменава името, за да се досещат. Между другото, в Свищов беше много интересна срещата. Те викат: "Абе, това да не е Свищов. Викам: "Да де, ама нямате Бабини Видини кули, иначе всичко си имате, но нямате тази кули. Така че, за Видин става дума. Човек е свързан с местата, на които е израсъл, там се е учил, първите впечатления, най-ярките, приятелствата  - всичко е там, и, разбира се, всички тези емоции реагират, появяват се във времето в книгите..."

Героите в "Нула време" нямат реални прототипи, но в книгата са описани реални случки, разказа Николай Табаков:

"Другият номер с буса на приятел от махалата, който също се качва на ферибота, и отместват цялата колона от тирове, за да се качи, пак е видински зевзеклък, пак са си наши номера и те хващат декиш, те стават много вероятни, защото колкото и луди да са тези неща, те в крайна сметка са истински събития и човек може да стъпи върху тях и да развива, да прави нещо, да си играе. Умишлено не се споменава Видин, за да си представят хората всичко."

Книгата "Нула време" задава екзистенциални въпроси и се опитва да им намери отговор, обясни писателят:

"Когато човек търси себе си, когато си задава въпроса "Кой съм аз?", тогава започва животът да се осмисля. Значи това търсене е малко трудничко, може да е интелектуално усилие, не съм сигурен. Целият номер е в откриването на това "Каква е моята работа на този свят?". Всъщност тази книга "Нула време" го задава този въпрос и се опитва да отговори на него. Това си е чиста проба философско мислене, нищо, че е облечено в ирония, в смях и т.н, то възбужда нещата. Ще ми се по някакъв начин да предизвикам тези вечни екзистенциални въпроси, които почиват във всеки то нас - "Кой съм аз?", "Има ли Господ?", "Защо отглеждам децата си?"... Ето това е голямата борба на една книга, защото ако в една книга няма поставени такъв тип въпроси, за мен това не е литература. Литературата, която е, тя би трябвало да може да задава този тип въпроси, и аз се опитвам, надявам се, да върша някаква работа по този начин."

Писателят Николай Табаков планира в началото на есента да представи новата си книга -  "Нула време", пред приятели и читатели във Видин.