"Дали народът още се чуди и прославя Бога, Който е дал такава власт на човеците?
Днешното евангелие изразява дарбата на Църквата да стои далеч от отчаянието. Макар че този разказ е един от многото подобни – ние сме свикнали с изцеляването но разслабени. Както сме свикнали и с изповедта. Както и изобщо сме свикнали да имаме власт, и както сме свикнали да не се чудим на това. И както всичко това ни прави да бъдем не утешаващи свидетели, а неизбежни изпълнители.
Не бива да се доверяваме на хора, които не се учудват на властта си да прощават грехове. Способността да се учудваш има огромна сила – тя прави от тълпата, от безликата, безумна тълпа, която по-скоро по инерция наричаме "народ" наистина народ. Свещено събрание. Ето – за разлика от книжниците "народът се почуди и прослави Бога, Който е дал такава власт на човеците".
Учудването – това учудване – е в началото на всяка изповед и ражда в нея човека за нов живот. Изповедта наистина много прилича на днешното евангелие – то казва как "Иисус, като видя вярата им" изцели разслабения, прощавайки греховете му. Това вижда и всеки свещеник всеки път, когато изповядва. Когато видиш как някой идва с вяра да изповяда греховете си, и цяла вечност, изпълнена със зло не може да те спре да кажеш: "Дерзай, чедо, прощават ти се греховете".
Твърде често не можем да си представим, че имаме такава власт. Не можем да си представим също така и че някой друг на този свят има – ето го учудването ни. Реалността на изповедта обаче не може да бъде променена – не можем да си дадем сами тази власт, не можем и да я нямаме. Мъчно бихме ритали против ръжен. От това и се умиляваме, това е мигът, в който сърцата и умовете ни не могат да не са Божии. Не можем да не служим на всички и на всичко, не можем и да не сме над него. Като казваме "ние", не говорим само за нас, свещениците, но и за целия Божи народ. Като такива ние се събираме на изповед – за да сбъднем Евангелието, като "народът, който се чуди и прославя Бога". За да запитаме този свят, онзи, който го владее, дори и нас самите: "Кое е по-лесно? Да кажа: прощават ти се греховете ли; или да кажа: стани и ходи?". Ето тук е нужно свещеното учудване от властта ни да прощаваме грехове от име Господне – без него каквото и да изречем в това име и за това име, е богохулство. Няма по-голяма радост от това учудване – защото единственото, до което води, е да "станем, да вземем одъра си и да ходим". Чудото на изповедта е чудото на разслабения.
Изцелението без прошка не е чудо – независимо как го получаваме. Всяка душа, която се е допряла поне веднъж, поне за миг истински до изповедта, го знае."
В рубриката "Съвременна Библия" - след коронавируса от Китай дойдоха слухове за нов и опасен щам на свински грип. После се появи новина за случай на чума в северна китайска провинция. Както е рекъл Марцел в "Хамлет" на Шекспир: "Има нещо гнило в Китай" (в оригинала е Дания – моя редакция). Вируси, вълни, епидемии... Когато слушам подобни новини разбирам, че хората се приготвят да стават все по-малки, а страховете им да стават все по-големи. Това е той! Вече може да го видите! Това е малкият човек, който обитава свят, отрупан от големи страхове.
Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.
Актрисата от Врачанския драматично-куклен театър Цветана Горкиева издаде първата си стихосбирка , която носи заглавието "И още сто хиляди" . В книгата са събрани около 90 стихотворения и един кратък разказ, който, както казва авторката, е "бонус" за читателите. За Цветана Горкиева писането е едно от хобитата ѝ от ранна детска възраст, като сега..
Днес ви каня на едно нежно пътуване с испанския певец, музикант и композитор Пабло Алборан, известен със своята романтична музика и впечатляващ вокален диапазон. Роден е през 1989 г. в Малага. Първите си песни композира, когато е едва 12-годишен. И усърдието му дава резултат – през 2011 г. Пабло получава 3 номинации за латино наградите Grammy...
Всеки град и всяко село има своята история. Известна, но и потайна. В историческите книги е съхранена голяма част от тази история. Академичната. Но има и чисто човешки истории и спомени, които остават в семейството или биват споделени с най – близките. Чисто човешки истории. Спомени. Спомените си за някогашният Видин ще ни сподели коренякът..
Първата неделя на Великия пост , която отбелязваме днес, е посветена на светото Православие. Тя е наречена Неделя Православна . "В името на Отца и Сина и Светия Дух! Първата неделя на Великия пост се нарича неделя на Тържеството на Православието – победа на Православието над лъжеученията и в частност над иконоборческата ерес...
След повече от дванадесет години на сцена моноспектакълът „Живак“ на актьора Димитър Живков получи своето логично развитие, прераствайки в „Живак. Романът“. Една трагикомична, брутално откровена история за млад мъж от българския Северозапад, който се изправя лице в лице с живота и е решен да не отстъпи нито на милиметър. То в Северозапада..
Фондация "Проект Северозапад" описва в книга проблемите на хора с психични страдания и интелектуални затруднения, както и начина, по който отговорните институции в община Мездра решават тези проблеми. Хората с психични заболявания в България се сблъскват с множество предизвикателства, свързани с достъпа до лечение, социалната стигматизация и..
Един от най-очарователните подаръци за тези, които искат да зарадват любимата си за 8 март, е красивото бижу. То носи в себе си послание и символика и остава скъп спомен. Петя Василева e от Враца и е бижутер. Завършила е Златарското училище на Балеарските острови в Испания. Вече 15 години се занимава с това изящно изкуство, защото е нейна..