Бог е храна, която търси гладните

"Прави силно впечатление фактът, че като се изключи Възкресението, единственото чудо, споменато и от четиримата евангелисти е това с нахранването на 5 000 души в пустинята. Днешното литургическо четиво е според св. Матей 14:14-22. Явно четиримата автори са сметнали този разказ за твърде важен и съществен както за живота на Иисус, така и за живота на Църквата. Той е повествование за всемогъществото и грижата на Спасителя не само за телесните, но и за духовните нужди на хората. Когато ние сме болни, Христос ни излекува; когато ние сме паднали духом, Той ни благославя; когато ние сме гладни, Той ни храни; когато ние умираме, Той ни възкресява.

Тези, които се възползват от Христовото чудо, са "около пет хиляди души, освен жени и деца" (Мат. 14:21). Като истински евреин, възпитан в дълбоко патриархална традиция, Матей не смята за нужно да брои жените. Чудото е извършено в "пусто място насаме" (ст. 13), където Иисус се оттегля, след като узнава за умъртвяването на св. Йоан Кръстител. Това убийство засилва в Него съзнанието за владеещото зло в света и за собствената Му мисия, която ще завърши със страшната смърт на кръста. Но дори и в пустинята Христос не може да намери спокойствие. Тълпи от хора с всевъзможни нужди го следват упорито и тук. Някой на Неговото място би се отегчил и би им наредил да се пръждосат, но не и Иисус, Който е въплътената Божия любов и изпитва дълбоко състрадание към тях. Той прекарва с хората цял следобед, като върви сред тях, разпитва ги, утешава ги, благославя ги и възлага ръце върху тях.

"Бог е храна, която търси гладните", пише загадъчно блажени Августин. Той вероятно има предвид едно от блаженствата на Христос, което гласи: "Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят" (Мат. 5:6). В най-важната молитва, която Господ ни е завещал, не се казва "моят хляб" или "вашият хляб", а "насъщният ни хляб", т.е. общият хляб, без който не можем и който насища всички. Затова чудото в пустинята, предобразено от пророците, на свой ред предобразява тайнството на Евхаристията. В него ние не ядем и пием чужда храна, а плътта и кръвта на самия Божи Син, за да се слеем с Него – сега и във вечността."

Архимандрит доц. Павел Стефанов

В рубриката "Съвременна Библия" – малък процент от хората биха се определили като неразумни. Разумният човек (Homo sapiens) е лого на епохата ни. И Бог не би се разсърдил, ако се наречеш разумен човек. Разумните хора не притесняват Бога, нечестивите го огорчават. Няма значение дали си разумен, богат, беден или глупав, ако си нечестив. Има толкова ограбена красота в света, в който живеем. Лъвовете са кръвожадни, лисиците – лукави, вълците – жестоки, но нито един от тези животински видове Бог не определя като нечестив. Нечестието е характерно единствено за човека. В този свят на нечестие обаче, има красота, която никой не може да ограби и това е Божията красота. Тя е вечна като любовта му. Божието царство е прекрасно не защото в него има разумни човеци, а защото няма нечестиви хора.