Кръстьо Българията - врачанският комита

"Всъщност рожденото му име е Кръстьо Николов Катранкев. Роден е в близост до сградата на Първата мъжка гимназия, днес СУ "Христо Ботев". Постъпва в армията, служи в Белоградчик. Там негов поручик е известният деятел и председател за известно време на Върховния Македоно-Одрински комитет Борис Сарафов. Той го привлича към революционното дело и Българията напуска армията през 1995 година, за да се включи в четническата акция на Върховния комитет. Участва в сраженията в Мелнишко. По-късно е привлечен като деятел на вътрешната организация по предложение на Сарафов и по препоръка на Гоце Делчев, като първоначално е в четата на Михаил Апостолов - Попето, а впоследствие става Тиквешки войвода. Интересно за него е, че участва в аферата "Мис Стоун", той е част от тези чети на Яне Сандански, на Кръстьо Асенов, които отвличат известната американска мисионерка, получават съответно откупа от американската страна, с който въоръжават четите на организацията... Българията продължава своята дейност като войвода в Одрински революционен окръг. Там е извикан по поръчение на главния апостол на Одринско Михаил Герджиков. Известен е със своята строгост, даже според някои от съвременниците му е служил с доста жестоки методи, но това е било изключително необходимо в онези тежки времена, когато дисциплината е трябвало да бъде на първо място - поддръжката на оръжието, спазването на заповедите на командирите, имайки предвид, че всяка една малка грешка може да доведе до провал на революционното движение."

По време на Кръстьо Българията Малкотърновският район се изпълва с дисциплинирани смъртни дружини, за които авторитетът на Организацията е над всичко. По време на Балканските войни Българията се включва като подофицер в българската армия. Той участва в боевете при Демир-Хисар, където през 1913 година е убит.

На името на дееца има кръстена улица във Враца. Всеки ден стотици врачани минават по булевард "Кръстьо Българията". И днес комитата не е забравен, но не е толкова познат, продължи Богданов. Въпреки безспорните заслуги към българската национална кауза, в родния му град все още няма нито един паметен знак в негова чест. Няколкогодишната инициатива на ВМРО е на финалната си права обаче - 107 години след гибелта на големия революционер паметна плоча ще напомня на врачани за живота и делото на Българията. Определеното мястото на бъдещия паметник е недалеч от родната къща на Българията, до днешния площад "Макгахан".  Министерството на отбраната е отпуснало сума за паметния знак, които е в процес на изработка. Необходими са още малко средства за поставянето му и облагородяването на района. Очаква се през есента на 2020г., врачани да имат място на което да отдават почит на своя смел и безкомпромисен син.

Македонският въпрос е съставна част от българския национален въпрос. Македония, заедно с Одринско, по силата на Берлинския договор 1878 година, остават и след Освобождението на България под прякото владение на Османска Турция. Санстефанският договор дава началото на Княжество България, превръща се в символ на национално единение и основен национален идеал на българите за години напред. Oсвободителното дело на македонските и тракийските българи e неделима част от каузата за обединението на българския народ. Кауза, на която се посвещават хиляди българи, подобно на Кръстьо Българията, заплащайки дори с живота си.