Легенда разказва за подземен манастир край Видин

"Недалеч от скалния Алботински манастир има друг, подземен манастир, който никога не е бил действащ, а е служил само за укритие на монасите. Той е седемсводен и изсечен в римска минна галерия. Тайният му вход е и вход към подземното скривалище на монасите. Там е скрито и част от имуществото на скалния Алботински манастир. Монасите често се криели в подземното скривалище, влизали да го почистят и проветрят, но никой от тях не знаел, че има и друг таен вход. Само игуменът и верен на него монах знаели за съществуването на седемсводния манастир. В този манастир е скрито златото на Видинското царство, короната, жезъла на цар Иван-Срацимир, в него има и много книжнина.
След време игуменът починал. Останал жив само монахът, който знаел за тайния вход. Това е същият монах, който дал две шепи скъпоценности на майсторите-строители, които възстановили опожарения от ордите манастир. След време монахът също остарял, един ден той едва успял да излезе от тайния вход, който е като бунар. Монахът решил да довери своята тайна на някой друг, верен и предан като него... Остарелият монах доверил тайната на един свой приятел, който живеел в близкото до манастира селище. Той бил млад и силен пазител на златото на Видинското царство. Седемсводният подземен  манастир имал и друг таен вход, като изкопан геран. Той, според преданието отдавна е затрупан с камъни и пръст от доверени хора, още по времето на цар Иван-Срацимир, след като през него е вкарано златото на Видинското царство... Минали много години, младият монах остарял, но тайната не изчезнала с него. Навярно е споделена с някой негов роднина. По това време се носел слух, че човек от близкото селище  тайно влизал и си взимал украшения. Така научил и човек от друго място, сприятелил се с него и от време на време също влизал и си вземал от скъпоценностите.  Мраморната чешма е ориентир за неговия вход. Този пришълец се похвалил на  двама свои добри приятели. Те решили да влязат в подземния манастир. Повдигнали каменната плоча на входа и влезли вътре с прожектори... Другоселецът останал навън, след малко чул диви викове,  приятелите му излезли побелели и побъркани от манастира, без да носят никакви скъпоценности. Нещо се било случило. Той бързо затворил тайния вход с каменната плоча. Приятелите му били неадекватни, те не могли да му кажат какво се е случило, времето не им помогнало, останали си така - безумци. Другоселецът се страхувал и с него да не стане нещо и повече не посмял да влезе в подземния манастир... Оттогава никой не бил влизал през този таен вход. Преданието разказва, че от скъпоценностите, поставени в мраморен шадраван, всеки може да си вземе малко. Прекрачи ли човек зад него, има камък, върху който като стъпи човек, се задействат човешки скелети, които плашели до смърт посетителите... Ще се опази ли златото на Видинското царство, скрито в седемсводния подземен  манастир? Само бъдещето ще покаже."