Историкът Анета Дилова: Животът е това, което си успял да създадеш и да оставиш след себе си

Първата ѝ книга е стихосбирката "Премълчани откровения", през  2013 година издава книга за родното си село "Баница - село с богата история",  през 2015-та пише своята автобиографична книга "Беше вчера", през 2016-та  излиза "Село Баница - старите родове", следват "Раздумки" - 2018 , през 2019-та - "Лиричен листопад" и книгата "Храм "Св. Възнесение" село Баница".

В момента е щастлива баба на четирима внуци - момчета от двете си дъщери и един правнук

ДЕТСТВОТО
"Когато съм се родила ме нарекли на баба ми Иванка и така съм записана в регистъра за раждания в общината, но когато отиват в църквата да ме кръщават, моят кръстник е бил в гимназията ученик и отиват със стринка ми, и тя обяснила на свещеника, че аз не съм родена на 5 юни, а на 28 май и съм записана Иванка. Той тогава казал:"Не може, трябва да ѝ се смени името", обърнал се към кръстника, попитал го как се казва, а той е Антон и свещеникът казал: "На теб ще се казва - Анета". И така съм станала Анета. Раснала съм в старите традиции, не съм съзнавала колко сме бедни, защото всички около нас бяха бедни."

СТУДЕНТСКИ ГОДИНИ
"Имахме право да кандидатстваме в два ВУЗ-а. По стечение на обстоятелствата, изкарах 3,75 по химия в ХТИ, бях първа резерва, а в Софийския университет бях приета история, и реших да си остана тука. И с пристигането в София 1959 година - на студентска бригада. След това лекции, упражнения.  Много от най-известните историци на България тогава бяха наши асистенти, Александър Фол по "История на стария свят", Васил Гюзелев по "Българска история", Николай Генчев по "Българско  Възраждане"..., хубав живот имахме  като студенти, макар че не сме били богати, но имахме общуване, спортни състезания, манифестации... Посрещнахме в шпалир Юрий Гагарин... Завърших университета в 1965 година ..През 1964 година се омъжих, ние сме историци и двамата, той е от Борован, на 12 км от Баница, запознахме се в международния студентски стол... Наложи се да си пиша дипломната работа в Борован, защото се роди голямата ми дъщеря."

РЕАЛИЗАЦИЯТА
"Заминах в село Криводол, сега е град, назначена бях в гимназията, учителка по история и "Основи на комунизма". Аз си взех квартира и останах там... Ние и досега се помним с моите ученици... Преместих се във Враца по семейни причини... Започнах работа като сътрудник в Окръжния  държавен архив това беше работата, която най-не ми хареса. Можете ли да си представите млад човек, който стои над прашните архиви... Готвеше се състезание по телевизията. Враца-Видин, условието беше да си до 26 години, на комсомолска възраст и да не работиш в музея. За да се подготвя за това състезание аз прочетох историята на Димитър Йоцов за град Враца. Те са наблюдавали състезанието по телевизията и си казали, че това момиче е само за пропагандата, Градския комитет на комсомола и след два дена вече работех в Градския комитет на комсомола, това беше съвсем друга работа, организационна. Честно казано, аз обичах повече науката и четенето. Имах по-голям афинитет към науката. В началото не можех да се изказвам, после се научих."

АСПИРАНТУРАТА
"През 1976 година моят съпруг ми каза, че има такава възможност - аспирантура в Москва, но се готвиш за конкурс в АОНСУ. И аз с присъщата си страст започнах да се готвя. Няколко души се явихме за едно място. Явихме се и темата ми беше много позната, защото изнасях лекцията, а тя беше за антикомунизма. Аз спечелих конкурса и на 1 септември 1976 година оставих съпруга и двете деца и заминах за аспирантура в Москва за три години. Там имаше изпити, семинари, ама ние сме 8 души и на тях ние говорим и трябва да четеш. Беше интересно и трудно. Ходила съм на много представления, направи ми огромно впечатление какъв афинитет имат руските хора към изкуството... Моята тема на дисертацията не звучи сега актуално, но беше много благодатна. Доста литература прочетох, а моят научен ръководител беше Михаил Николаевич Рудкевич, това е човекът, който е написал най-хубавия учебник по диалектически материализъм, този човек ме накара 6 пъти да си преработя дисертацията, но той ме научи на търпение и за да бъдеш научен работник, трябва да бъдеш точен и да поемеш отговорност. Това е огромен умствен труд, който не се оценява достатъчно .."

НЕЩАСТИЕТО
"Докато бях аспирантка в Москва се случи много голямо нещастие в моето семейство. Бях в началото на втори курс, когато при катастрофа загина моят съпруг. И тогава се наложи да взема двете деца с мен в Москва, съветските другари ми осигуриха самостоятелна стая, децата - в пълен интернат, всички бяха много грижовни и внимателни към мен. Най-съм благодарна  на Станка Рударска от Перник, тя не ме остави нито минута сама... Благодарна съм на още един колега от Перник, Радой, който ми каза: "Анета, мисли за децата си!". Това беше най-хубавата подкрепа за мен, аз съм била тогава на 36 години... Преодолях го. Не ми е било лесно, всичко съм правила и в негово име. Моят мъж се радваше повече на моите успехи отколкото на своите."

ПАРТИЙНАТА ДЕЙНОСТ
"На 2 август, като се върнах от Москва бях издигната от Пленума на Общинския комитет на партията за  секретар "Пропаганда и агитация, култура и образование" в Общински комитет на партията. Тази работа много ме обогати, посрещала съм всички делегации, които са идвали във Враца и Врачански окръг,  ние правехме светкавична организация, защото трябваше да има хора, да има докладчик, на мен ми е било съвестно да възлагам такава задача на Румен или Станка, затова аз пишех доклада. Вечер отивах на събрания... моите деца не са виждали топла храна. Сготвя събота и неделя и така... С много напрежение минаха тези девет години... 1987 година, мен ме изпратиха за директор на Областната партийна школа и това беше огромно облекчение за мен."

Повече може да чуете в звуковия файл.