Да си спомним за дядо Дометиан

За дядо Дометиан с добри мисли си спомня ставрофорен иконом Йордан Василев:

"Дядо Дометиан беше  ярка фигура, духовно извисена във всяко едно отношение. Моето познанство е от далечната 1973 година. Успя да развие духовния живот във Видинска епархия, колкото му позволяваха силите, каквото му позволяваха условията, икономически политически, обезлюдяване,  ...Малко свещеници, липса на материален стабилитет... Много трудно, но той успя да съживи епархията. Слава Богу, че имаше такъв митрополит, който обогати епархията, извади я от един застой. Той имаше истинско красноречие, не беше позьорство. Голяма музикална култура имаше. В София дружеше с интелектуалци от първа ръка, колкото и да се вглеждаме в днешния епископат  като него няма, жалкото е, че и във всички слоеве на обществото сякаш по-тясно скроени личности се появяват, просто ги няма тези хора. Той имаше една мисъл, производно от Светото писание: "С вярата и с вярата и любовта да повдигнем светилниците си, да светят нависоко!" За Видин е чест, че имаше  такъв митрополит, но по моя преценка Видин беше тесен за такъв човек."

За дядо Дометиан си спомня и Ангелина Маркова, която дълги години е работила като готвачка във Видинската Света митрополия. Тя го помни като човек, от когото е научила много,  определя го като търпелив, мъдър и всеопрощаващ. От него се научава да бъде търпелива и още - да не даваш съвети, ако не те питат, да прощаваш и да приемаш спокойно предизвикателствата в живота:

"Постите сме ги карали всичките, само сварени картофки за Разпети петък приготвях. Там се караше пост. Обичаше родопския клин, това си е от неговия край, сирене обичаше, бобец, торти - не, обичаше винце, но не е бил капризен и да иска точно нещо... Аз съм научила от него много работи, за мен той беше мъдър човек... Когато стана разкола и дядо Дометиан отива да служи в Брегово и свещеникът не го пуска да служи в храма, това не е ли търпение? И той се връща без да служи, и после им прости. Той е човек, който можеше да прощава."

Видинският митрополит Дометиан е роден на 11 ноември 1932 година в  село Хасовица, област Смолян,  със светско име Димитър Попвасилев Топузлиев. Той е второто дете на Руска Димитрова и отец Василий Топузлиев. През 1947 г. заминава да учи в Пловдивската духовна семинария, след като отлично се представя на изпитите по български и пеене. През 1950 година семинарията е обединена със Софийската и преместена край Черепишкия манастир. Завършва в 1952 година и в същата година започва да учи в Софийската духовна академия, която завършва през 1956 година. Монашеско пострижение получава на 14 януари 1959 година в Мъглижкия манастир с името Дометиан, от митрополит Климент Старозагорски, под духовото старчество на архимандрит Панкратий. Ръкоположен е от митрополит Климент за йеродякон на 10 март 1959 година и е назначен за епархийски дякон, проповедник и певец при църквата "Въведение Богородично" в Стара Загора.  Три години от септември 1959 до 1962 година учи в Московската духовна академия. На 18 юли 1962 година в академичния храм "Покров Богородичен", с благословията на Светия синод на Българската православна църква, е ръкоположен за йеромонах от патриарх Алексий I Московски, в съслужение с патриарх Кирил Български. След завръщането си от 1 януари 1963 до края на февруари 1967 година е протосингел на Великотърновската митрополия. Възведен е в архимандритско достойнство на 4 декември 1963 година в катедралния храм "Рождество Богородично" в Търново от митрополит Стефан. От 10 март 1967 година е на научна специализация в Монашеския център в Тезе, Франция. През октомври същата година специализира и в Икуменическия институт при Световния съвет на църквите в Босе, Швейцария. От февруари до август 1968 г. специализира в Богословския факултет на Лозанския университет, а от август 1968 г. до август 1969 г. е на специализация в Лондон и Оксфорд и слуша лекции, и в колежа Кадестън. След завръщането си, архимандрит Дометиан от 1 септември 1969 до 1 ноември 1970 година е протосингел в Софийска митрополия. След това от 1 ноември 1970 до 1 март 1979 година е главен секретар на Светия синод.На 15 декември 1974 година в патриаршеската катедрала "Свети Александър Невски"“ в София е ръкоположен за епископ с титлата Знеполски. От 1 март 1979 г. до март 1983 година епископ Дометиан Знеполски е управляващ Акронската епархия на Българската православна църква в САЩ. След завръщането си в България, от 1 април 1983 г. до юли 1987 г. е викарий в Софийската митрополия. На 26 юли 1987 г. е избран, а на 2 август канонично утвърден за Видински митрополит. Той служи на миряните на Видинска епархия 30 години. Допринася за приобщаването и укрепването на вярата в населението. През неговото управление се строят храмове и параклиси, обновяват се манастири. На 18.09 2017 умира в София, погребан е на 20.09 до митрополитския храм "Свети Николай" във Видин.