Димитър Тодоров: Не мога да бъда небрежно щастлив, аз бия камбаната

Димитър Тодоров в ''Калейдоскоп'' 10.10.2020

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Димитър Тодоров е общественик, работил дълги години в сферата на културата, образованието, социалните дейности в област Видин. Има над 21 години управленски стаж в различни сектори. Той е човек, който обича Видин и който винаги е работил за неговия просперитет и развитие.

Връщайки се към доброто старо време на Видин, когато градът е бил процъфтяващ и многолюден, днес категорично заявява: "Не мога да бъда небрежно щастлив, аз бия камбаната, бия камбаната и казвам: "Хора, събудете се! Не може да продължава така! Ние трябва да намерим своя цел и да тръгнем нагоре!"

Димитър Тодоров е роден на 9 юли 1954 година в село Живовци, Монтанско. Днес Живовци не съществува на картата на България. Жителите му са изселени заедно с жителите на село Калиманица в края на 60-те и началото на 70-те години на XX век, за да се построи язовир Огоста. За своето родно място си спомня, че това е село, в което хората са пословично трудолюбиви. Майка му и баща му са отрудени хора, работили в ТКЗС. Майка му притежавала природна интелигентност, обичала да чете и да пее, с малкия Димитър заедно се учат на краснопис и създават стихове. Тя участва в художествената самодейност като народна певица и танцьорка, този неин интерес към самодейните изяви се предава на Димитър. От малък започва да се изявява като рецитатор. Неслучайно той смята, че тези неща се наследяват, но и усъвършенстват, когато човек има желание да ги развива и да работи върху себе си. С любов и благодарност си спомня за своите родители, които го учат на трудолюбие, които създават у него интереса към поезията, творчеството, художествената самодейност, към театъра.

От 1968 до 1973 година Димитър Тодоров учи в механотехникума "Юрий Гагарин" в град Монтана. Учителката му по български език и литература, Лили Попова, забелязва интереса на Димитър към литературата и опитите му да твори и да се изявява в художествената самодейност. Така става кореспондент на техникума за вестник "Септемврийска младеж", изявява се по радиовъзела, участва в различни викторини и усъвършенства дикцията си.

Приет е да учи "Българска филология" във Великотърнодвския университет "Св. Св. Кирил и Методий", завършва втора специалност "Лекторско майсторство" и през 1979 година успешно се дипломира. Преди това две години изкарва в казармата, в Борово, Русенско. Тук отново се проявява неговият талант на организатор, става художник на поделението, назначават го за лектор на политическата учебна година и всяка свободна минута чете книги.

Започва работа като първи секретар на комсомола в Дунавци. Работата му харесва и е точно като за него, позната му е културно-масовата и организационна дейност. "Работехме с ентусиазъм, с чувство за мисия, не се срамувам от нито един свой ден като т. нар. "номенклатурен" работник, в интерес на хората", споделя той. През четирите години, в които работи като първи секретар на Комсомола успява да създаде младежки клуб, организира дискотека, карнавали, беседи, отбелязване на празници.

От 1983 до 1985 година е директор на Младежки дом Видин, за това кратко време успява да издигне Мадежкия дом от последно място в страната на едно от първите. През 1986 година е изпратен на обучение в АОНСУ /Академия за обществени науки и социално управление/, специалност "Организация и управление на идеологическия процес".

През 1988 година започва работа в Общината като главен специалист по културата в Съвета за духовно развитие.

След 1990 година политическите структури се променят. Димитър Тодоров започва работа като учител в гимназия "Димитър Благоев". Спомня си за това време като за едно от най-хубавите в неговия живот. "Успяваш да видиш резултатите от труда си", споделя той. Успоредно с това започва да се занимава с печатарски бизнес, издателства, печатници, книги, за да установи с разочарование, че бизнес в България не може да се прави по почтен начин.

Димитър Тодоров е радетел за възстановяването на славното минало на Видин, за добруването на крайдунавския град. Много видинчани го познават като борец за истината и справедливостта, като изразазител на обществените нагласи и мнението на гражданите на Видин. Бил е заместник-председател на Общинския съвет във Видин, три мандата е общински съветник, председател на комисията по "Образование и култура". По времето на работата си като заместник- областен управител се запознава с проф. Волфганг Кюнел, радетел за Евро-швейцарския университет във Видин.

С тъга си спомня за пропиления шанс за създаване на Висшето учебно заведение, но пък това му дава идеята за неговия "Видински алманах". Осъществява сайта през 2014 година, като в него включва известни учени от Видинския край. Към момента броят им е 528. "Интересът към "Видински алманах" е голям, месечно влизанията са 1 800", обяснява Димитър Тодоров. Целта е съхраняване на родовата памет и поддържане на самочувствието на видинчани. Днес Димитър Тодоров работи като регионален представител на Комисията за защита от дискриминация.

ДЕТСТВОТО

"Моята рождена дата е 9 юли 1954 година и по едно чисто съвпадение това е рождената дата на Иван Вазов. Това явно ме е накарало през целия живот да имам по-специфично отношение към словото, към речта, към езика, към художественото слово. Родил съм се в едно малко селце, през 1967 година го изселиха и оттогава шетам по света... Калиманица беше архаично село, докато Живовци беше доста аристократично село. Моето село беше пословично трудолюбиво, хората толкова много се радваха на труда си. Майка ми имаше много енергия и много познания. Във втори клас пишехме с перодръжки и ни учеха на краснопис, та тя ми хващаше ръката с перодръжката, измисляше стихове и ги пишехме уж заедно, оттам се появи в мен един афинитет към словото, към римата... Страшно много рецитали съм имал в живота си. Печелих наградата за най-добър рецитатор на Вапцарова поезия.

СТУДЕНТСКИ ГОДИНИ

"Реших да кандидатствам "Българска филология", имах самочувствие като кореспондент на Техникума, като рецитатор и като участник във викторини, за тях се избираха знаещи и хора, които да могат добре да артикулират. Ориентирах се към Велико Търново, да ви кажа, че съжалявам, няма да ви излъжа... Между другото моята учителка по български ме съветваше да кандидатствам "Журналистика", но тя се изучаваше само в Софийския университет. Аз не отидох да кандидатствам там, а тази година имаше много двойки и не достигаха бройките, убеден съм, че щях да премина бариерата и щяха да ме приемат "Журналистика". Имахме втора специалност "Лекторско майсторство", за първи път го въведоха, това е ораторско изкуство, аз съм много благодарен, това ми пасна много, това е важно за човек, който ще работи със слово и аудитория..."

ПРОФЕСИОНАЛЕН ПЪТ

"Заварих Младежкия дом във Видин на 27-о място от 28 Младежки дома в страната. За година и половина стана на четвърто място. И по този повод и ме изпратиха в организационния комитет на Комсомола за Фестивала на младежта и студентите в Москва и 1986 година с решение на бюрото на Окръжния комитет на партията, без мое знание. И до ден днешен не знам кой ме предложи. Изпратиха ме в Академия за обществени науки и социално управление, две години редовно, второ висше образование, специалност "Организация и управление на идеологическия процес". Завърнах се през 1988 година и започнах работа като главен специалист по културата. На 1 ноември 1989 година ме назначиха за председател на идеологическата комисия на Общинския комитет на БКП във Видин. Една година работих там и от 1 септември 1990 година отидох учител в гимназията "Цар Симеон Велики". Четири години бях учител, откровено казано едни от най-хубавите ми години. Просто защото, когато в единия час преподаваш урока си, следващия час вижаш резултатите от труда си, виждаш дали си успял, надградил ли си нещо... Едновременно с това се подведохме, че в България може да се прави бизнес...започнахме с улична търговия на художествена литература и книжарски стоки, печатарство, опаковка, книжарници. 14 години се потрудихме в тоя сектор и не успяхме, аз установих, че за да развиваш бизнес в България, не може да се работи почтено. Българският бизнес не е наследствен, то е въпрос и на администриране, и на законодателство, и на хигиена в обществените отношения.."

Повече може да чуете в звуковия файл.

Споделете

"Нашето поколение мечтаеше за работа, в която да има труд, да се трудим, да бъдем полезни"

Димитър Тодоров: Не мога да бъда небрежно щастлив, аз бия камбаната

"Работехме с ентусиазъм, с чувство за мисия... в интерес на хората"

Галерия

Звезда и Викенти Водови от Гъмзово - за живота на село и хармоничната любов

Богомил Петров с предстоящи екологични инициативи във Видин

В Търнава отбелязаха Деня на Земята

Пускат в Дунав 1,6 милиона есетри

Археологически проучвания сочат за по-стара история на Гушовския манастир

С доброволен труд ремонтираха храма под Алботинския скален манастир

Нов прочит на "Грозното патенце" представят във Видинския куклен театър

За БНР

Радио Видин