Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Знаменитият капелмайстор кап. Камен Луков - автор на "Весели в боя"


На 14 октомври с тържествена церемония беше открит паметника на капитан Камен Луков Пейнски в родното му село Копиловци, общ. Георги Дамяново.

Големият българин е офицер, капитан, военен диригент и композитор. Участник е във войните за национално обединение, разказа Лорета Ценова от община Георги Дамяново. Обезсмъртява се в историята с авторството на марша "Весели в боя", който слушаме и днес като церемониален марш на българската войска на всеки парад и вечерна заря.

"Малко се знае за Камен Луков, за съжаление. Роден на 26 ноември 1875 г. в село Копиловци, Берковска околия. Останал от рано сирак, за него се грижи сестра му Мария. Завършва начално образование в родното си село. От малък се запознава със свирните, песните и хубостите на родния край. Към 14-годишна възраст постъпва като доброволец във военната музика на 5-и пехотен дунавски полк в Русе. Проявява музикална дарба и е изпратен да учи в Императорското музикално училище в Одеса. За да се издържа, работи като докер, прислужник и обущар. След завръщането си в България се явява на изпит за военен капелмайстор. От множеството явили се на изпита, са одобрени само 6 кандидати, като на първа позиция е класиран той. Малко по-късно е назначен за капелмайстор на базирания в Ловеч 34-ти пехотен троянски полк, с който свързва съдбата си завинаги. Наследява на длъжността Панайот Пипков. Присвоено му е и военно звание - капитан. Последователно служи в Русе, Разград, Харманли. През 1933 г. се завръща в Ловеч, където живее до смъртта си на 7 август 1949 година. В окопите той написва Церемониалния марш на Българската армия "Весели и в боя" и марша „Троянци”. През 1917 г., по време на позиционната война, когато 34-ти пехотен Троянски полк бил подложен на адска канонада по Дойранските позиции, кап. Луков засвирва марша „Троянци”. Още след първите звуци англичаните спират стрелбата и изслушват до край. И в следващите дни колкото пъти се засвири маршът, те спирали стрелбата".

През Първата световна война имало нареждане всеки полк да създаде свой марш. През 1949 година в органа на Съюза на българските композитори, списание "Музика", е поместено обявление:

"Канцеларията при Министерството на народната отбрана обявява конкурс между българските композитори и музикантските офицери за написване на церемониален марш за пехотата за пълен духов оркестър". 

Идеята е да се замени "Весели в боя" с по-хубав. Това така и не се случва, защото творбата на Луков не бива преборена. В чест на победата на българската конница през Първата световна война инспекторът на военните оркестри от 1936 до 1938  Константин Михайлов предлага на Военното министерство всяка година на 3 септември да се свири в цялата страна, включително и по радиото, музикалната картина "Триумф на българската конница в Добруджа" от Камен Луков.

Един от най-верните съратници в живота на големия българин е Бакунин.

"Едната му ръка е трудно подвижна след раняване на Дойранската позиция. За проявена храброст във войните е награден с "Кръст за независимост", "Сребърен кръст за военна заслуга - IV степен", "Орден за военна заслуга"- V степен, Орден "Св. Александър - V и VI степен и Орден за гражданска заслуга - V степен. Представен е за награждаване с "Орден за храброст" , но не го е получил. Докато е капелмайстор в Разград, се срещнал лично с цар Борис III в гората, по време на лов. Българският държавник му подарява едно от своето ловни кучета. На 20 май 1927 година се открива ЖП линията до Ловеч. Когато пристигнал царят, Бакунин го видял и хукнал към стария си господар".


Маестро Камен Луков е автор на над 100 музикални творби: военни маршове, хора, ръченици, оперетна и оперна музика. За съжаление голяма част от богатото му творчество остава непубликувано и след смъртта му в изпълнение на завещанието му е предадено в Съюза на българските композитори - гр. София.

Сред официалните гости на събитието бяха и наследниците на кап. Камен Луков - неговите правнуци Йонка Евтимова, Мирослав Аначков и Камен Аначков.

"В библиотеката в Копиловци се намира едно от тефтерчетата му. През 1937 година е посетил селото, било е огромен празник. През 1986 година се открива паметна плоча. Има я и до днес, но по онова време нали знаете, че не е било прието да се откриват монументи на царски офицери. Имал е една дъщеря, има двама правнука, които са на преклонна възраст. Живеят във Франция, не знаят български. Свързахме се с неговата правнучка, ще и изпратим запис от откриването на паметника".

Маестро Камен Луков е малко популярен в Северозапада, макар да има сходна съдба с известния самобитен военен композитор Дико Илиев.

След издигането на паметника в Копиловци ще бъде организиран и фестивал на военните духови оркестри.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Звезда и Викенти Водови от Гъмзово - за живота на село и хармоничната любов

В рубриката "На раздумка с Яна Маринова" днес ви срещаме с едно трудолюбиво българско семейство. Това са Звезда и Викенти Водови от видинското село Гъмзово, които са пример за един щастлив и хармоничен съвместен живот. Звезда е работила като счетоводител, Викенти по професия е енергетик, също така е и инструктор по плуване. Те са от тези..

публикувано на 25.04.24 в 16:50

Богомил Петров с предстоящи екологични инициативи във Видин

Приключи едномесечно почистване на Видин, което започна на 22 март- Световния ден на водата и приключи на 22 април- Денят на Земята, обясни видинският еколог Богомил Петров: "За един ден не може да се почисти, то и за един месец не може, но все пак в училищата изпратихме известие и в детските градини и всичко започна на 22 март от детска..

публикувано на 25.04.24 в 16:18

В Търнава отбелязаха Деня на Земята

В парка в центъра на село Търнава, община Бяла Слатина, децата от местното училище отбелязаха Световния ден на Земята. Показаха постери с послания, засадиха дърво, говориха за Земята и мястото на хората.  "Децата на Търнава определиха Деня на Земята за неин рожден ден. Така съвместно кметство, училище, читалище проведохме един чудесен детски..

публикувано на 25.04.24 в 16:15
есетри

Пускат в Дунав 1,6 милиона есетри

Въпреки че са надживели динозаврите, днес есетрите са най-застрашената от изчезване група животни в света. От шестте вида есетри, които са се срещали в Дунав, вече са останали само четири. Чигата е застрашена от изчезване, а моруната, пъстругата и руската есетра са със статус на критично застрашени. Oпазването и възстановяването на техните популации..

публикувано на 25.04.24 в 16:12

Археологически проучвания сочат за по-стара история на Гушовския манастир

Нови археологически проучвания на Гушовския манастир край Чипровци сочат за по-ранната история на светата обител. След извършени няколко сондажа и стратиграфски наблюдения около черква на манастира са открити множество фрагменти от стенописи с доста сериозни запазени изображения. Благодарение на стенописите и последващото им проучване е установено,..

публикувано на 25.04.24 в 15:50

С доброволен труд ремонтираха храма под Алботинския скален манастир

С доброволен труд и дарение ремонтираха покрива на храм "Възкресение Христово" в подножието на Алботинския скален манастир. Идеята е на кметството на видинското село Градец, откъдето са договорили местна строителна бригада, която да извърши безвъзмездно нужните строителни дейности. Финансовата подкрепа за материалите е на Видинската митрополия,..

публикувано на 25.04.24 в 12:02

Нов прочит на "Грозното патенце" представят във Видинския куклен театър

"Грозното патенце" ще оживее на сцената на видинския куклен театър. Своя оригинален прочит на любимата приказка от Ханс Кристиян Андерсен ще представи Никола Стоянов. Това е режисьорският дебют в кукления театър на популярния кино и театрален актьор. "Видинската публика ще я изненадаме с нашето различно грозно патенце. Един много симпатичен..

публикувано на 25.04.24 в 11:28