Да бъдем милостиви към ближните и враговете ни

"А кой е моят ближен?" (Лука 10:29)

"Братя и сестри! За мнозина хора, в това число и наши съвременници думата "ближен" си остава с неизяснен смисъл. Действително, нерядко най-близките по природа, по кръв - мъж и жена, родители и деца, братя и сестри си стават не просто чужди, но даже и врагове. А случва се, че хора, за чието съществувание до вчера не сме и подозирали, днес влизат в нашия живот и стават най-близките ни хора. Затова въпросът, зададен на Спасителя: "Кой е моят ближен? Кого аз трябва да обичам като самия себе си?" не е бил случаен.

Въпросът действително е важен за християните. Чрез истинско отношение към човека придобиваме истинско отношение към Бога. Невъзможно е, казват светите отци, да се спасиш, освен чрез ближния.

Въпросът е важен и за нехристияните: нали животът на всеки е една непрестанна върволица от срещи. В това число и със самия себе си.

Бог е по-близо до всеки човек, отколкото събратята по човечество, поради образа Божи, който е вложил в човека. Бог е по-близо в щастието и радостта, Бог е по-близо в болката, Бог е вътре в човека - по-близо няма накъде. Самарянинът е помогнал, а Бог е бил в страдалеца и, когато нещастникът оздравял, Бог останал лежащ на пътя, останал на Голгота. Всеки човек е наш ближен: идващият по пътя, нападащият на пътя, помагащият по пътя. Бог е вътре в нас, Той ни казва: ближен е другият, различен от тебе и в същото време равен на тебе дотолкова, че да го обичаш, както обичаш Бога.

Мнозина си мислят, че обичат Бога и своя ближен, но тъй като нямат любов в сърцата си, те се самозаблуждават, защото делата им показват, че те обичат само своите желания и самите себе си, а не Бога и своя ближен. Любовта трябва да е в сърцето, а не в думите, тя се познава по делата, а не по словата. Нека, както ни призовава и свети апостол и евангелист Иоан Богослов, да обичаме "не с думи..., а с дела и истина!" (1 Иоан. 3:8). Амин."

Иконом Йоан Карамихалев

В рубриката "Съвременна Библия" - около емблематичната дата 10 ноември да отговорим на интересен въпрос: "Какво е мислил Христос за политиците и политическите системи на своето време?" Ще се учудите да разберете, че те не са Го дразнили, нито пък се е занимавал да им опонира. Това е учудващо, след като видите някои от делата им. Ирод Велики е човек, способен да убие майка си. Синът му Ирод Антипа обезглавява Йоан Кръстител, за да угоди на една кръшна танцьорка. Пилат избива поклонници от Галилея до жертвения олтар в Йерусалимския храм. Да не говорим за кесаря, комуто Христос въздава полагащото му се. По това време в Рим царува Тиберий - абсолютно извратен и жесток човек. Именно сред тази политическа тъмнина, управлявана от зверове, Бог извърши най-великото освободително дело във вселената. Явно за Него политиката няма толкова голямо значение. Когато си светлина, политиката не ти пречи да светиш.

Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.