19 ноември 2020 година
9.30-10.00 Онлайн регистрация на участниците
10.00-10.10 Откриване на конференцията
Първа сесия – ръководител Калина Тодорова
10.10-10.20 „Историята за нея е страст – в памет на Весела Пелова“– Маргарита Василева – Държавен архив – Враца
10.20-10.30 „Документът – памет за бъдещето” – Маргарита Василева – Държавен архив – Враца
10.30-10.40 „Пътят на книгата: Спомен за печатницата във Враца“ – Калина Тодорова – Регионална библиотека „Христо Ботев“ – Враца
10.40-10.50 „Вазови герои, пътеки и места във Врачански Балкан” – Джанан Мюмюн, Весела Врачовска, Веселин Дичков, Марина Илиева,Цветелина Цветанова, р-тел Ива Иванова – СУ „К. Тричков” – Враца
10.50-11.00 „Отдел „Краезнание“ на Регионална библиотека „Михалаки Георгиев” – пазител на книжовната памет на Видинския край” – Наталия Николова и Галина Стоянова, Регионална библиотека „Михалаки Георгиев” – Видин
11.00-11.10 „Старата турска баня в Оряхово” – д-р Евгения Найденова – Исторически музей – Оряхово
11.10-11.20 „Забравената памет – имало ли е имоти на Рилския манастир в Оряховския край” – гл. ас. д-р Деница Петрова – Институт за исторически изследвания при БАН
11.20-11.30 „История на „Паметникъ – Читалище Надежда” гр. Оряхово от първите десетилетия след Освобождението до края на 30-те години на ХХ в.” – Нели Кузманова и Боряна Маринова – НЧ „Надежда 1871”- Оряхово
11.30-11.40 „Паметникът на Св. Софроний Врачански във Враца” – Христо Божков, Художествена галерия „Ив. Фунев”, РИМ – Враца
11.40-11.50 „Паметникът на Кръстьо Пишурка в град Лом – израз на почитта на ломчани към бележития възрожденски деятел” – Ангелина Емилова – Държавен архив – Монтана
11.50-12.00 „Паметната плоча на загиналите възпитаници на Фердинандската средищна прогимназия във войните за национално обединение (1912 – 1918)” – Марин Замфиров – Държавен архив – Монтана
12.00-12.10 „Непримиримият Иван Тодоров Горуня” – Светла Димитрова – ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” – Ф-л Враца
12.10-12.20 „Митрополит Калиник – Достоен следовник на Свети Софроний Епископ Врачански” – Цветана Евгениева
12.20-12.40 Обяд/почивка
Втора сесия – ръководител Румяна Цветкова
12.40-12.50 „Оброците на селищата в Ботунския край“ – Христина Кръстева, НЧ „Н. Й. Вапцаров“ – Криводол
12.50-13.00 „Село Видраре – памет и паметници” –Галя Дикова-Иванова, Мариана Йорданова – Исторически музей – Правец
13.00-13.10 „Паметник на загиналите през войните 1912 – 1918 г.” – Теодора Симова, Галя Гавазка – НЧ „Н. Й. Вапцаров” – Хърлец
13.10-13.20 „В пантеона на безсмъртието: 56 вóини от община Мездра загиват в двете фази на Втората световна война (1939-1945 г.)” – Мирослав Гетов
13.20-13.30 „За името на село Кален и неговото средновековно минало” – д-р Христина Маринска
13.30-13.40 „Кольо Черкеза – една от светините на белослатинци” – Светлина Берова – Бяла Слатина
13.40-13.50 „Иван Попов и читалището в Търнак” – Виолета Кръстева – НЧ „Развитие – 1892” – Бяла Слатина
13.50-14.00 „Антропонимите в Белослатинския регион” – Василка Цачева – Бяла Слатина
14.00-14.10 „Да си спомним Старото училище на Паволче” – Красимира Йончева, Мария Божковска – НЧ „Фар” – Паволче
14.10-14.20 „Незабравените герои“ – Николай Цветанов, ПГ „Коста Петров“ – Борован – р-тел Емилия Георгиева
14.20-14.30 „Паметник на загиналите през Втората световна война съветски летци – село Малорад, Врачанско“ – Галина Бешовишка – НЧ „Просвета 1919” – Малорад
14.30-14.40 „Оброците на село Моравица” – Янка Николова – НЧ „Светлина 1926” – Моравица, Мездра
14.40-14.50 „Признателност и почит към моите предци” – Венелин Сабадош
14.50-15.00 „Духовен крепител на българщината: Из историята на църквата „Св. Възнесение“ – с. Баница – д-р Анета Дилова
15.00-15.10 „Драгомир Георгиев Шопов – един от кметовете на Община Зверино” – Ивана Захариева
15.10-15.20„Кръсто Пишурка – една закъсняла епитафия“ – Александър Александров – ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ – Велико Търново
15.20-15.30 „Концептът памет в Интернет дискурса” – гл. ас. д-р Надежда Николова, ИБЕ – БАН – София
15.30-16.00 Дискусия и закриване на конференцията
Днес ви срещаме с две сестри, близначки, които са родом от Вършец - Петя Иванова и Мирослава Янчева . Преди 15 години Петя заминава със съпруга си за Великобритания, където се занимават с най-различни неща. Едно от тях е и сладкарството. Петя не е сладкар по професия, но повече от 24 години прави сладкиши и печива. След като дълго време обмисляли..
Видинското туристическо дружество "Бонония" организира масово изкачване на връх Миджур в първата събота на август. Видинският еколог и фотограф Богомил Петров традиционно всяка година участва в изкачването, на върха организира конкурси и поставя фотоизложба. Спомня си, че за първи път организирано изкачване на върха прави група от Белоградчик:..
Температурите на Балканския полуостров и на север от него са с между 12 и 14 градуса над средните максимални за сезона. Това продължава цяла седмица, макар че в началото, когато започна вълната беше не толкова интензивна. Това каза д-р Зорница Спасова на онлайн събитие на тема "Защо горещите вълни в Европа и у нас зачестяват?". Зорница Спасова..
Над 10 дни продължава горещата вълна в България, с температури около 40 градуса. Видин не прави изключение от общата картина, въпреки че районът се отличава с малко по- особен климат от останалата част на България. "Всяко лято във Видин е топло. Всяко лято има температури над 35-36 и повече градуси. Понякога Видин също се явява и като колос...
В петък, 19 юли, ще бъде отворена границата със Сърбия между селата Салаш, община Белоградчик и Ново корито в Княжевац, Сърбия. На българо-сръбската граница започва 99-ото издание на международния събор при прохода Кадъ Боаз. От години се говори за изграждане на граничен пункт на Салаш-Ново корито. Сега Община Белоградчик е изпратила..
Филм представя колекциите на Видинския музей . Заснет е по сценарий на археолога д-р Ваня Ставрева . В създаването му участват също уредниците Николай Казашки, Светослава Светославова и д-р Катерина Дюлгерова. Изработен е по проект, чиято цел е да помогне на музейните работници от пограничните райони на България, Румъния и Сърбия да подобрят..
Жители на мездренското село Зли дол предприеха действия за почистване и облагородяване на належащи участъци в селото. В инициативата с доброволен труд се включват около 10 души. Освен да почистят крайпътната растителност, те се заемат със задачата да положат бетон на една от канавките и да я направят по-ефективна срещу наводнения. За реализиране на..