Икономическото изоставане на Видин продължава и през миналата година

play

pause

stop

mute

unmute

max volume

/

''Общество'' в ''Посоките на делника'', 28 януари 2021 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Кризата, предизвикана от пандемията, е задълбочила икономическите различия между София и останалите региони на страната и е довела до срив в заетостта през миналата година, показват данните от ежегодното изследване на Института за пазарна икономика, което анализира икономическото, социалното и демографското развитие на областите.

Акцент в него са местните пазари на труда и ефектите от пандемията. Чрез регионалните профили от ИПИ отчитат 64 индикатора, които позволяват да се анализират в детайли регионалното развитие и предизвикателствата пред местните власти.

Брутната добавена стойност на човек от населението варира от близо 29 хил. лв. в столицата София до под 7 хил. лв. в Силистра, Сливен и Видин. Разликата между столицата и областите в дъното е четири пъти, а вътре в страната (без столицата) може да достигне до над два пъти.

Въпреки че по-малките населени места са по-слабо засегнати от ограничителните мерки и съответно от икономическата криза, Видин продължава да бъде в дъното на класацията за икономическо развитие, разясни Петър Ганев, икономист от неправителствената организация.

"Виждаме две основни неща - традиционните разлики в регионалното развитие, които са познати от години. Запазват се, особено когато говорим за разликата между Северозапада и водещите икономически центрове в показатели като заплати, заетост, дори демография. От друга страна, фокусът е пандемията, която нанесе щети на всички области, за да преобърне траекторията на развитие, която беше положителна, с рекордна заетост. София концентрира голяма част от икономическата активност, затова винаги е вярно да се каже, че София и България са различни икономически светове. Други региони - центрове като Пловдив и Варна - имат положително развитие също. Областните центрове с проблеми в демографията са предимно на север. Видин и Габрово са двата примера за най-влошена възрастова структура. Изобщо покрай Дунава има голяма загуба на население - там няма обръщане на икономическите показатели, за да променят демографията. В социалното развитие обикновено по-изостаналите и бедни области се показват добре - в сферата на културата, заради посещението на музеите, Видин стои отлично в сектор култура. Инвестициите в инфраструктурното развитие, по което регионът изостава, все пак съществуват в свързаността в посока София. Регионите, които се развиват, се закачват един за друг. Фокусът е към големите центрове".

Видинчани не са изненадани, че градът е сред областите с най-слаби показатели за доходи и стандарт на живот.

"Нашият край винаги е бил пренебрегван, за нас все не стига, затова останахме западнал край... В зората на демокрацията затвориха заводите, а населението се изнесе. Останалите започнахме да зависим от частниците. Да, трябва да се създаде работна ръка, но в условията на кризата вече е късно... Ако нещата се оправят горе, ще са добре и долу... За да има доход, трябва да има производство, което да носи придадена стойност... Затворен кръг - нужда от работа, но няма специалисти, а тези, които имат образование, трябва да работят нискоквалифициран труд... Няма да се справим, защото парите се разпределят неразбираемо..."

Заплатите и доходите нарастват бавно и остават далеч по-ниски от средните за страната, се посочва в анализа за ситуацията във Видин. Областта се представя незадоволително и по отношение на показателите за пазара на труда и през 2019 година. Предизвикателство за пазара на труда остава и застаряването на населението. Видин е сред областите с ниски преки чуждестранни инвестиции. Подобно на повечето по-слабо развити икономически области, общините в област Видин поддържат сравнително ниски местни данъци. Представянето на областта в категорията "Администрация" е най-слабото в страната. Тенденцията към застаряване на населението е най-силно изразена в областта. Престъпленията в областта са сравнително много, но и разкриваемостта е висока. Видин е областта с най-чист от въглероден диоксид въздух в страната. В областта няма пречиствателни станции за отпадъчни води, обобщават още за Видин от ИПИ.

Най-силно индустриалните области в страната - като дял на индустрията в добавената стойност, са Стара Загора, Враца, София и Габрово. Последните се обуславят от големите енергийни компании в Стара Загора и Враца, индустрията в широката периферия на столицата и традиционния промишлен профил на Габрово.

Враца е пример, че Северозападна България има шанс за индустриално развитие, обясни още Ганев.

"Близостта на Враца в София оказва своето влияние. Широката периферия на столицата изживява голям бум - и заради индустриални инвестиции. В област София коефициентът на заетост е по-голям, отколкото в самия град. Във Враца има инвестиции - не просто ръчен труд, но влизане във веригата на доставки, при която произвеждаме нещо, което ще се прави в Германия. Целият Северозапад има шанс за индустриално развитие - заради наличните свободни кадри. Заплатите все пак са по-ниски все още. В Северозапада просто може с по-ниски разходи чуждите компании да имат същия продукт".
Петър Ганев

През 2018 г. брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Враца нараства три пъти по-бързо от средния ръст за страната и почти достига средните стойности. Същевременно обаче заради сравнително неблагоприятното развитие на пазара на труда заплатите и доходите имат под средния за страната ръст. Икономическата активност и заетостта в областта нарастват, но остават далеч под средните за страната нива. Предизвикателство за пазара на труда остава и влошената образователна структура на работната сила. Инвестиционната активност е сравнително ниска. Общините от област Враца поддържат сравнително нисък размер на местните данъци и през 2020 година. Администрацията в областта се представя сравнително добре. Демографските показатели поставят Враца сред областите със значително застаряване на населението.

Излизането от кризата не зависи от държавните институции, а от частния сектор, е становището на икономическите експерти, които дават за пример промяната именно в него, търсенето на по-висока добавена стойност и навлизането на дигиталните услуги.

"Мерките на правителството опитват да направят по-мек удара. За някои сектори това не е успешно. Отпушването на икономиката зависи от справянето с вируса. Успеем ли през тази година - има предпоставки за прогрес на регионалната икономика. Самият процес, макар и подпомаган от властта, зависи от частния сектор, като общините могат да изиграят роля в привличането на чужди капитали. Северозападът трябва да търси начин да работи заедно - пак казвам, но една област да се закачи за друга".

България навлезе в годината на COVID-19 със стабилен растеж в рамките на 3-4% в периода 2015-2019 година, което доведе до рекордна заетост в почти всички области и устойчив ръст на заплатите, напомнят от ИПИ. Брутната добавена стойност в най-големите области в страната - София (столица), Пловдив и Варна, отчитат ръст от близо 10% спрямо данните за 2018 година. В навечерието на пандемията, процесите на трансформация на родната икономика, е отбелязано още от експертите, са водени от промяната в индустрията - ориентирана към по-високата добавена стойност, и от ръста в дигиталната сфера в големите икономически центрове.

Пандемията задълбочи регионалните различия, отчитат от Института за пазарна икономика и добавят, че възстановяването на стопанската активност и на изгубените работни места е едно от големите предизвикателства пред регионите през настоящата година.

Коефициентът на безработица в България е под 5% през 2019 година, като по области варира от 2-3% в София (столица), Пловдив и Варна, до около 20% във Видин и Монтана. Спадът на заетостта в съседния град започва още преди затварянето на икономиката, сочи статистиката. Под 60 % е заетостта и във Враца.

Нaчинът, пo ĸoйтo пaндeмиятa yдря peгиoнитe, e cвъpзaн cъc cтpyĸтypaтa нa cтoпaнcтвoтo пpeди тoвa, каза още Петър Ганев и посочи, че към общините трябва да бъде насочен повече ресурс.

"Пазарът в труда беше в рекорд - над 70 % заетост преди пандемията. Различия имаше и тогава - 80 % в София, но 50 % в Монтана, във Видин и Враца около 60 %. Кризата покачи с 2 % безработицата, но това е най-видно в големите области. Нашата икономика зависи от два процеса - индустрията е първият. Преходът е от сектори като производството на облекло към производство на компоненти, на съоръженията, където са по-високите заплати. Това е трансформация от над 10 години. Вторият основен момент е навлизането на дигиталните услуги. Всеки регион трябва да намери своя профил - къде е силен, в коя част на индустрията. Северозападна България има възможности - налични терени, брой хора, които да бъдат активизирани, ако заплащането е добро. В областните центрове дигиталните услуги съществуват с потенциал за млади и активни хора. Пандемията изостри проблема със здравеопазването, който е най-виден във вашия регион. Образователната структура играе ключова роля в промяна на икономиката. Вече не говорим за дял на висшистите, но и хора със средно образование, които могат да бъдат успешни. Давам пример с широката периферия на София - там преоблдават хората със средно образование, но заетостта е рекордна. Видин е по-скоро с подобен профил, което загатва за потенциал за индустриално развитие".

По данни на Агенцията по заетостта равнището на регистрираната безработица през декември 2020 г. е 6,7%. Последните данни от специализираното наблюдение на пазара на труда на Националния статистически институт и Агенцията по заетостта сочат, че над 400 хиляди души са новорегистрираните безработни в бюрата по труда у нас от началото на пандемията досега. За периода от 3 февруари 2020 г. до 17 януари 2021 г. безработните в бюрата по труда са малко над 404 хиляди души.

Демографските процеси в страната остават ограничаващ фактор за растежа. Населението продължава да намалява, а възрастните хора (65+ години) са вече над 1/3 от населението в трудоспособна възраст (15–64 години). Във Видин и Габрово делът на възрастните е съответно 51,6 и 49,0% от населението на 15–64 години.

Оптимизъм за видинския бизнес няма, коментира Камелия Лозанова, председател на УС на Агенцията за регионално развитие с бизнес център - Видин.

"Въпреки геостратегическото положение на Видин, той никога не се е развивал много добре в социално-икономическата сфера, а сега налице е спад в бизнеса, свързан с хотелиерство и ресторантьорство. Местните бизнеси освободиха персонала и затвориха врати. Развлекателният сектор също е затворен. Пътническите превози също пострадаха - намалени са два пъти курсовете на местната фирма тук. Във Видин се развиваха малки услуги в полза на бизнеса и населението, но се наблюдават в момента от нас като Агенция най-вече с просто око - малките бизнесчета, които бяха под наем на приземен етаж, вече дори ги няма. IT услугите движат света - чрез тях се излиза от кризата. Във Видин и преди беше слаб, а сега е в затруднение. Не виждаме вариант за изход. За нас градът и областта са ориентирани към услуги, насочени към туризма и развлекателния сектор. Ако това можеше да съживи региона, сега вече е невъзможно. Шивашкият сектор не затваря врати, затова ще се развива, но той не е достатъчен. В сферата на услугите градът се развиваше преди. Промишленост не се развива. Регионът на Северозапада е на дъното и не го очаква нещо добро. Иновациите са привилегия на младите, а в този край тях вече ги няма. Не очакваме големи инвестиции. Земеделието и селското стопанство поддържат ниво. COVID-19 не попречи, ако трябва да сме честни, но няма перспектива за развитие".

Докато няма децентрализация, която да насочи повече ресурс на местно ниво, общините ще са безсилни, каза още Лозанова.

"Местната власт няма какво да направи - тя провежда националните политики, но не може да направи повече за бизнеса. В България няма регионално разпределение на средствата. Ако не се появят смели инициативи от смели частници, остава единствено онова, на което разчитаме - държавната политика. Пътищата са без изход".

От възходяща траектория коронавирусът ни вкара в дълбока рецесия, от която няма да излезем през тази година,

прогнозират специалистите от ИПИ.