Намаляването на въглеродните емисии е обща цел на ЕС, за да се предотвратят климатичните промени

публикувано на 03.02.21 в 10:05

Снимка: БГНЕС

00:00 / 00:00

Репортаж на Георги Жиков

Европейският парламент подкрепи идеята за неутралност по отношение на климата на държавите членки до 2050 година и иска по-амбициозни цели за емисиите към 2030 година и 2040 година. Евродепутатите настояват както ЕС, така и всяка отделна държава членка, да станат неутрални по отношение на климата до 2050 година, като след това ЕС ще постигне „отрицателни емисии“. Каква е нуждата от създаване на план за климатичните промени?

Средната световна температура е нараснала значително през последното столетие, като периодът 2009-2018 г. е бил най-топлото десетилетие, откакто се води статистика. Общо 17 от 18-те най-горещи години са настъпили от 2000 г. насам.

Данните на ЕС показват, че 2019 г. е била най-горещата година в Европа, откакто се събират данни. Повечето научни изследвания показват, че ръстът на температурите е свързан с повишаването на нивото на парниковите газове във въздуха вследствие на човешката дейност.

Взети заедно, страните в Европейския съюз заемат трето място в света по емисии на парникови газове след Китай и САЩ, показват данни на Европейската агенция за околната среда.

Климатичните изменения засягат регионите в Европа по различен начин ‒ средиземноморските страни могат да очакват по-малко дъждове и по-тежки жеги, докато скандинавските и балтийските държави са изложени на повишен риск от наводнения и силни валежи. Въпреки това всички страни биха пострадали, ако не бъдат взети единни мерки срещу промените в климата.

Човечеството няма механизми да се бори с климатичните промени, коментира климатологът проф. Георги Рачев и посочи как може да се противодейства на глобалното затопляне.

"Но пък можем да направим много неща - да спрем замърсяването, да намалим емисите, да живеем в чиста среда. Дори да спрем емисиите, системата е инерционна и температурите ще продължат да се увеличават. Но да, можем да го направим, можем да бъдем по-отговорни. Мерки се взимат. Важното е да се проумее, че не може само някой да опазва природата. Трябва всички хора да участват в този процес".

Дългосрочният възстановителен план ще помогне на Европа да стане по-силна и независима икономика, обясни евродепутатът Радан Кънев.

"При предишната криза през 2008-9 всички- Европа, Китай и САЩ - инвестираха в излизането от проблемите. Европа изля всичко в банките и социалните системи, затова изостана. Китай и САЩ осъществиха още тогава своето green recovery".

Парламентът обяви извънредно положение в областта на климата през ноември 2019 година. В отговор Европейската комисия на Урсула фон дер Лайен инициира Европейския зелен пакт - пътна карта към превръщането на Европа в континент, неутрален към климата, до 2050 г.

50те крачки до тази година целят климатична неутралност, представи визията тя.

"Поставената цел е да намалим парнийте емисии до нулата. Ще предприемем коригиращи мерки, ще начертаем необходимия път от 2030 година, съдържащ всяка стъпка".

В момента целта е намаляване на емисиите до 2030 година с 40 % спрямо равнището от 1990 година. ЕС и държавите-членки трябва да прекратят всички преки и косвени субсидии за изкопаеми горива най-късно до 2025 година.