Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Рестартирай Европа: По-силна - за теб!

Кохезионната политика през новия програмен период - функция и роля за преодоляването на последиците от пандемията

От 1994 г. насам Кохезионният фонд се използва за предоставяне на помощ на по-бедните региони в Европа и за стабилизиране на техните икономики с цел стимулиране на растежа, заетостта и устойчивото развитие. Фондът допринася за финансирането на екологични мерки и трансевропейски транспортни мрежи, по-конкретно на високоприоритетни проекти от европейски интерес в 13-те държави, присъединили се към Съюза след 2004 г. Държавите членки с брутен национален доход на глава от населението под 90 % от средния за ЕС отговарят на критериите за финансиране от Кохезионния фонд. Сред тях е и България.

След избухването на COVID-19 съществуващите фондове по Сближаването, се оказаха ключови за предоставянето на бърза подкрепа на държавите-членки за справяне с последици от пандемията. През следващите години България ще има достъп до европейски средства, които са близо половината от брутния вътрешен продукт на страната, обясни  Цветелина Пенкова евродепутат от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите:

"Голяма част от тях ще идват от многогодишната финансова рамка с всички не така познати програми - и продължаващи, и нови, и допълнителните средства от Следващото поколение Европейски съюз - пакет, отпуснат за възстановяване на европейската икономика след кризата, причинена от COVID-19."  

Едни от основните ползватели на възможностите на Кохезионния фонд ще бъдат както и досега общините в България. В новия програмен период обаче те, както и всички останали бенефициенти, ще имат достъп до много по-широк финансов ресурс- като средствата от т.нар. планове за възстановяване и развитие, обясни председателят на НСОРБ, Силвия Георгиева:


"Това са ресурси, които Брюксел отпуска на всички държави членки, за да възстановят бързо своите икономики от пандемията. Общините също са част от този голям процес. Ще бъдем бенефициенти на голяма част от средствата, заложени в плана, от гледна точка на това, че сме собственици на голяма част от публичната инфраструктура. Чрез тези средства ще се правят инвестиции в общински училища и детски градини, в социални домове, в здравна инфраструктура, в дигитализация на общинските услуги. Отделно от това в новите оперативни програми отново общините ще могат да кандидатстват за финансиране на своята публична инфраструктура и на най-търсените социални услуги, които предлагат, този път в партньорство- това ще е новото, че ще бъдат заедно, по няколко общини ще правят общи проекти и акцентът този път ще бъде да са с икономическа насоченост."

И понеже Северозападният регион в страната по минали и настоящи статистики е най-слабо развитият в ЕС, какво се очаква за него?

"Това е една от основните цели на тази Политика по сближаване или Кохезионна политика, както се нарича- да се подпомагат по-слабо развитите региони. България получава определен брой средства, но те не бива да се разпределят пропорционално. Напротив, трябва да се концентрира тяхната насоченост към най-слабо развитите региони, за да може в рамките на сравнително кратки срокове, наистина да се достигне това изравняване на стандартите. Областите, които са приоритетни са икономическото възстановяване и зеленият преход. За България са предвидени 11.5 млрд. евро от Политиката за сближаване през следващите 7 години, като най-големите инвестиции от тях ще отидат по 4 основни направления. 5 млрд. ще отидат за регионално развитие, 2 млрд. за заетост, 1.5 млрд. отиват за околна среда и 1 млрд. евро за енергиен преход. Тук вече говорим за този Зелен преход и един по-екологосъобразен начин на живот и икономика", допълва Цветелина Пенкова.

И конкретен пример как с европейски пари може да се постигне изравняване на регионите в страната - в Монтана преди дни бе открито предприятие за нуждите на микробиологичните лабораторни изследвания и диагностика на над 60 инфекциозни заболявания. Производството е реализирано със съдействието на народния представител доц. Борислав Великов:

"Така ще бъде и през този планов период, когато производството е възможно да се доразвие и редица други проекти, които са свързани, да кажем с влиянието на наночастиците на различни пластмаси върху здравето на човека. Друг проект, който е свързан с производството и обработката на храни и напитки при високо налягане.

Много проекти има, които ние трябва да подкрепяме да се развиват и в Северозападния край. По този начин, може би постепенно, с помощта на тези именно Кохезионни фондове ще можем да допринесем и за намаляването на различията между различните региони в страната, а и Северозападния ни край да догони донякъде и по-развитите региони в ЕС."

Вижте още

Ученици от Лом искат да създадат платформа за благотворителност

Ученици от Средно училище "Димитър Маринов" в Лом, което е иновативно, искат да реализират идея за електронна платформа за благотворителност. Подготвили са проект, с който кандидатстват пред фондация "Благотворител". Той е сред полуфиналистите в националния конкурс "Млад Благотворител" 2021. Учениците се надяват да е сред петте на финала, които..

публикувано на 16.04.21 в 17:21

Татуировки с пейзажи изразяват любовта към природата на ломчанин

Божидар Николов е от Лом, срещали сме ви с него в качеството му на член на танцовата формация "Игривите опинки". Но днес няма да говорим за уменията му в хората, а за една негова друга страст- татуировките. Те не са стандартните плетеници и надписи, а са планини, гори, реки и диви животни. Обича природата и заради това е избрал да украси тялото си с..

публикувано на 16.04.21 в 16:30

Пет години работници от Видин чакат заплати от бивш работодател

Работници вече пет години чакат заплати от бившия си работодател. Има и решения на съда, които са в тяхна полза, но те до сега остават само на хартия.  За случая сигнализира Димитър Петков, който през 2016 година работел по изграждането на пречиствателната станция за отпадъчни води. Съкратени са, след като Общината прекратява договора си с..

обновено на 16.04.21 в 16:17

Търсят се доброволци за почистване на Изворския манастир

През октомври миналата година след излъчено интервю по Радио ВИДИН с Архимандрит Василий игумен на Изворския манастир "Успение Богородично" се събраха доброволци, които помогнаха да бъде почистен двора на манастира.   Днес е акцията за почистване на Изворския манастир Сега игуменът отново се обръща с апел към доброволци, които да..

публикувано на 16.04.21 в 16:00

Метеорен поток и супер Луна до края на април

Любителите на звездни явления ще могат да се радват на един от най-старите познати на хората метеорни потоци през следващите 9 дена.  Ще видим ослепителните Лириди, които са наистина зашеметяваща гледка. Те са пролетен звездопад с радиант съзвездието Лира. Активни са от 16-и до 25-и април, а пикът им тази година ще бъде в нощта срещу 23-и април,..

публикувано на 16.04.21 в 13:10

Стартира приемът на заявления за подмяна на отоплителните уреди в община Видин

От днес стартира приемът на заявления за подмяна на отоплителните уреди на твърдо гориво, по проект "Подобряване на качеството на атмосферния въздух в община Видин". До 15 май ще продължи приемът на заявления от всички граждани, които желаят да бъдат подменени отоплителните им уреди на твърдо гориво със съвременни и алтернативни такива, каза кметът..

публикувано на 15.04.21 в 16:18

В "Музикална зона" на 15 април 2021 слушаме български оперетни изпълнители

Оперетната сцена в България има над 100-годишна история. Отделяме специално внимание на първото звездно поколение оперетни изпълнители, а също и на съвременните им наследници. Слушаме разнообразни откъси от родни и чужди оперети, наслаждавайки се на гласовете на  Видин Даскалов, Лиляна Кисьова, Лиляна Кошлукова, Арон Аронов, Людмила..

публикувано на 15.04.21 в 09:00