Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

На 3 март с поглед към събитията във Видин от преди 143 години

Снимка: Радио Видин

На трети март обръщаме поглед 143 години назад към събитията, заради които сега честваме Националния си празник на тази дата. За тях разказва Маргарита Радулова, уредник в Регионалния исторически музей във Видин. Датата започва да се чества скоро след Освобождението. От 5 март 1990 г. с решение на Народно събрание е обявена за национален празник:

Маргарита Радулова, уредник в РИМ- Видин

"В тези дни приключва Руско-Турската война, която по хронология се е явявала девета по ред между Руската и Османската империи. Тази война се оказва освободителна за повечето от балканските народи. Тогава по днешния нов стил, както сега го празнуваме- на трети март, се сключва Санстефанският мирен договор. Това е дата, която ние приемаме в последните години, така да се каже, от новата българска история като национален празник, защото това е дата, на която с приключването на военните действия, се сключва договор, който е важен за българите, затова, че в по-голямата си част той решава съдбата на българите и на българския народ. По силата на този договор, по клаузите в него, в границите на Българското княжество се включвали с известни изключения почти всички земи, в които мнозинството от населението съставлявало българи. В това отношение договорът бил съобразен с проявите на националното самосъзнание на българския народ при изграждането на екзархията и с признанието на българския национален въпрос по Цариградската посланическа конференция.

Санстефанският договор потвърдил справедливия и прогресивен характер на Руско-турската война. За българите и за другите, подтиснати от турците и борещи се за национална независимост народи, войната завършила като освободителна. На практика сключването на това примирие и освобождаването на балканските народи била една голяма крачка напред във вековната борба на поробените народи за извоюване на национална свобода и за премахване на османската феодална система, която задържала тяхното развитие по пътя на историческия прогрес. 

Когато започва Руско-турската война, ходът на военните действия, знаем как са преминали, има една интересна част, свързана с участието на Румъния. Румънски войски са освободили нашия град Видин, като участието на Румъния във войната осигурявало признаването на нейната независимост."


На 12 април 1877 година румънското правителство обявило обща мобилизация, а след това подписва и конвенция, според която руските войски могат да се придвижат през  територия на страната към Балканския полуостров. В Румъния са мобилизирани около сто хиляди души, от тях 58 700 хиляди в така наречените армии за операции. Румънските войски трябвало да заемат отбранителни позиции по десния бряг на река Дунав, за да предотвратят опитите на турската армия да навлезе в страната.

На 3 май турската армия обстрелвала Браила, а на 8 май бомбардирали Калафат, Бекет, Олтения и Кълъраш. При Калафат румънската артилерия отговорила на стрелбата и бомбардирала Видин, разказва Маргарита Радулова:


"Нашият град по това време бил силна военна крепост на река Дунав. Тук е имало постоянен десетхиляден турски гарнизон, който със започването на войната бил увеличен на 40 хиляди души. С освобождаването на Плевен бил отбелязан финалът на първия етап на военната кампания от 1877-ма година, но не и краят на войната. Победата трябвало да се използва незабавно, за да не се даде възможност на турците бързо да възстановят совите сили. Румънската армия също получила нова задача. На военен съвет, състоял се на 12 декември същата година, на който  присъствал и княз Карол, било решено руските войски да направят опит да преминат на юг от Стара планина. Румънската армия също получила нова задача. Тя трябвало да се насочи към Видин и да разбие турската войска в него. 

Настъплението на румънската армия към Видин се извършвало в много трудни условия. През тези дни на декември имало снежни бури и дълбок сняг, покриващ всички пътища, студове, достигащи до минус 25 градуса. Въпреки това румънската армия методично отблъсвала турците към Видин, като завзела редица укрепени техни пунктове. Видинската крепост, заедно с тази в Силистра, били най- солидните крепости на Османската империя по Долния Дунав.  Във Видин, тук турците били изнесли на 5-6 километра от Видин своите отбранителни позиции във формата на полукръг. Командващ турските войски в града бил Изет паша, един от най-активните турски генерали. В тридневни упорити боеве- от 24 до 26 януари 1878 година, често на щик, румънската армия изтласкала турците, като най-ожесточени били сраженията при Смърдан, днешното село Иново. Там турците били изградили три редута, защитавани от пехота и  артилерия. При атаката на румънските войници достигнали на 600 метра от турските позиции. Два от редутите  били бързо превзети, а турците се оттеглили в Смърдан. Там отново били победени и се оттеглили към Видин и Капитановци.

Една голяма част от турските войници били взети в плен. Девети пехотен полк на румънците завзел редута на изток от Иново и забили знамето на полка в центъра на редута. На 25 януари турците от Капитановци предприели контраатака, но били отблъснати и се оттеглили към Видин. С това всички позиции на турците около Видин били превзети от румънските войски."


От 27 януари до  4 февруари Видин бил обстрелван с артилерия от румънския бряг. Убити са 11 румънски офицери и 597 войници:

"Междувременно в Одрин на 31 януари било подписано примирие между Русия и Османската империя. То станало известно и на румънската, и на турската армия край Видин на 4 февруари. На 23 февруари 1878 година в града пристигнала официална султанска заповед за неговото предаване. На следващия ден били подписани условията за изтегляне на турската армия от Видин и заместването ѝ с румънска. На румънците обаче били предадени само крепостта и военните складове. Турската администрация, заедно с една турска войскова част останали в града до 6 април 1878-ма година,  когато тук пристигнали руски войскови части, на които турците предали ключа на града  и с това завършило освобождаването на Видин. 

Както виждате, Видин е освободен доста по-късно след Санстефанския мирен договор, малко повече от месец, на шести април. Така и той пада под турска власт, последен от българските земи, но това е нашата особеност тук на региона."


143 години след Освобождението продължава издирването на сведения за събитията от това време.

Наскоро служителка в библиотеката в Санкт Петербург, Русия открива, че мраморните плочи с надписи със златно покритие във фоайето на библиотеката, са от Видин.

Според една от клаузите на Санстефанския мирен договор, всички турски военни крепости по река Дунав трябвало да бъдат разрушени. Тогава започва и събарянето им във Видин. Така до Санкт Петербург достигат мраморните плочите, които били поставени на главния вход на града- Стамбол капия. Плочите са с мюсюлмански текстове, но са ценни като произведения на изкуството, разказа Маргарита Радулова.


Вижте още

Димитър Аврамов, ДПС Монтана: Безработицата и миграцията са най-големите проблеми на Северозапада

В "Посоките на делника" попитахме новите народни представители от Северозапада какви са ангажиментите им пред жителите на региона. Димитър Аврамов от ДПС е избран за депутат от област Монтана: - Приоритетите са да работим за развитието на региона, но първо трябва да видим дали ще се сформира управление и колко време ще продължи животът на това Народно..

публикувано на 13.04.21 в 14:03

Андрей Вълчев, Изправи се! Мутри вън!: Няма нужда от общи приказки, а от конкретни дела

В "Посоките на делника" попитахме новите народни представители какви са ангажиментите им пред жителите на Северозапада. Като представител на област Враца, в 45-ото Народно събрание депутат ще бъде водачът на листата на "Изправи се! Мутри вън!" юристът Андрей Вълчев : - Мога да Ви уверя, че по време на кампанията бях всеки ден сред хората. В срещите,..

публикувано на 13.04.21 в 13:52

Росица Кирова: Имам ясен и конкретен ангажимент към региона и ще го изпълня

Изборите за представители в 45-ото Обикновено народно събрание вече са история. Имената на новите депутати са ясни. 15 народни представители изпращат в парламента трите северозападни области. Потърсихме част от тях с въпроса какви ще са приоритетите им, като народни представители, и какви са ангажиментите им пред жителите на Северозапада...

публикувано на 13.04.21 в 13:17

Част от учениците се завърнаха присъствено в клас

От днес, 12 април, учениците се връщат в клас. Решението за частично възстановяване на присъствения учебен процес обяви министърът на образованието Красимир Вълчев: "Всички ученици от 1 - 4 клас се връщат, плюс три от осемте класа от 5 до 12. Ще продължим графика, който прекъснахме на 22, ще започнем със 7, 8 и 10 клас." Ученици смятат,..

публикувано на 12.04.21 в 14:12

Етновъртележка завъртяха в Селановци за Международния ден на ромите

Децата от Основно училище "Никола Й. Вапцаров" във врачанското село Селановци подготвиха програма за Международния ден на ромите, 8 април. Там  отбелязват Деня с осъзната мисъл, че това не е празник,  каза директорът на ОУ "Никола Й. Вапцаров" Петя Русинова: " Години наред се опитваме да внушим на децата, че на този ден се отбелязва..

публикувано на 08.04.21 в 16:35

Русин Коцев: За успехите на ромите не се говори или, когато ги има, те се подценяват

На 8 април, когато е международният ден на ромите  говорим за предразсъдъците, за опитите да ги преодолеем, за богатството на етноса, за успехите и за различията, които ни правят по-богати.  На тази дата се чества освобождаването на ромите от концентрационния лагер Аушвиц в края на Втората световна война. Обявена е за Международен ден през 1992..

публикувано на 08.04.21 в 15:22

Инвестициите в екологосъобразни проекти

През следващите години България ще получи мащабна помощ от европейските фондове - от общия бюджет за новия програмен период  2021 - 2027 година и от средствата за възстановяването след пандемията. Това финансиране трябва да бъде насочено към модернизирането на инфраструктурата, от която зависи икономиката и качеството на живот. Особено значение..

обновено на 07.04.21 в 18:00