Преди 164 години е създадено първото женско дружество в България

Именно в книгата и образованието се крие ключът към еманципирането на българската жена и началото на женското движение в България, което има дългогодишни традиции още от Възраждането.Социалните, икономически и културни процеси от този период създават благоприятна почва за повдигането на въпроса за равноправието между мъжете и жените и необходимостта жените да се образоват и да заемат по-активна роля в обществото.

Градовете, които се развиват стопански и културно и поддържат активни връзки с Европа изиграват важна роля в развитието на женското движение. Много от тези активни градове са разположени по поречието на река Дунав. 

Сред тях е и Лом, който се оформя като важен просветен център. В града се открива първото българско читалище, където през 1856 г. видният възрожденец Кръстьо Пишурка поставя и първата театрална постановка „Многострадална Геновева“. С неговото име и инициативност се свързва и създаването на първото женско дружество в България.

Негови основателки през 1857 г. стават Ангелина Кръстьо Пишуркова (съпруга на Кръстьо Пишурка), Стефания Коста Стаменова (негова сестра), Катерина Попенкова и Параскева Т. Атешкаикли. За председателка е избрана младата Елена Ценко Тодорова (Циганелска), родом от Свищов. Дружеството е наречено от учредителите „Добродетелно женско дружество“. На 8-ми март през същата тази 1857 г. на другия край на света в Ню Йорк работничките от шивашката и текстилната индустрия излизат на протест срещу лошите условия на труд и ниското заплащане, а денят и до днес се отбелязва ежегодно като Международен ден на жените.

В България, женското дружеството в Лом първоначално е тясно свързано с дейността на ръководената от К. Пишурка театрална трупа. Постепенно обаче е формулирана неговата най-важна цел - образованието и духовното израстване на младите момичета.

Дружеството развива особено активна дейност покрай откриването на първото девическо училище в града през 1860 година. По инициатива на учителката Магдалена Павлова дружеството започва усилена дейност за популяризиране на идеята всички местни момичета да бъдат ограмотени. След откриването на общинското девическо училище ломското женско дружество го обзавежда с чинове, учебни помагала и други мебели, а след построяването на новата сграда през 1865 година, поема изцяло управлението и контрола на училището, привлича добри учителки, набира пари и оказва материална помощ на бедни ученички. След един известен застой в дейността, през 1868 учителят Никола Първанов възстановява дружеството под името “Помощник на българската просвета“, а от 1872 г. дружеството е известно под името „Правда“.

Известността на ломското женско дружество през годините дори надхвърля пределите на империята. През 1862 година то получава дарение от княгиня Елисавета Александрова Голицина, а през 1869 година за него се пише в българския печат. Същата година Петко Рачов Славейков публикува уводна статия “Женските дружества у нас”, в която дава висока оценка на дружеството в Лом.

Нов подем то изживява през 1874 година, когато в Лом пристигат учителите Никола Попов и Димитър Маринов, които, по примера на покойния вече Никола Първанов, са горещи привърженици на идеята за активно участие на българските жени в обществения живот.

По време на Априлското въстание женското дружество в Лом преустановява дейността си и я възобновява след Освобождението.

През следващите десетилетия още много други ломчанки развиват активна обществена и просветна дейност. Една от най-известните е писателката с трагична съдба Яна Язова, на чието име през 2007 г. читалище „Постоянство“ (същото това, основано през 1856 г.) учредява ежегоден национален литературен конкурс за разказ.

С течение на времето дейността на първото женско дружество придобива широк размах, надскача първоначалните граници, обогатява се с нови идеи. На мястото на някогашните престрашили се да навлязат в обществения живот млади българки вече застават техните дъщери. Естествената смяна на поколенията разширява състава му, с това нараства и значително нараства броят на обикновените жени от народа в обществото.

На своята национална конференция през юли 1901 година регионалните женски клубове се обединяват в национална организация - Български женски съюз. Първи председател на БЖС е Екатерина Каравелова - съпруга на Петко Каравелов. Целите, които си поставя съюзът, са „умствено и нравствено повдигане на жената и подобряване на нейното положение във всяко отношение“.