Софроний, който сам се нарече грешник, а историята го поправи на светец

''Общество'' в ''Посоките на делника'', 11 март 2021 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

На днешния 11 март отбелязваме 282 години от рождението на големия просветител Софроний Врачански, обвързал житейския си път с българския Северозапад. Будителят посвещава своята дейност, следвайки думите на Паисий "Пазете я, да не изчезне", за да продължи свещения завет, запалил Българското възраждане.

Роден във възрожденския град Котел, от най-ранна възраст се забелязва стремежът му към духовни занимания. Превръщайки се в безспорен лидер със силно изразена позиция във времена, изискващи своите герои, поп Стойко е личността, която най-силно спомага за обособяването на характер, култура, самочувствие, върху които впоследствие стъпват националните борби.

Личността и делото на Софроний Врачанскикоментираме с врачанския историк Красимир Григоров.

"11 март е повод да си спомним за един от най-големите будители - поп Стойко Владиславов, който е и духовник, останал в историята като пръв последовател на Паисий Хилендарски. Като човек, който е роден в Котел - подбалкански град с традиции, в годините, в които Паисий създава "История славянобългарская", поп Стойко е ръкоположен за свещеник и работи като учител и книжовник в родния град. През 1765 година прави първия препис, предназначен предимно за църквата в Котел. Той не осъзнава в онзи момент, че завинаги ще остане в нашата летопис. Когато говорим за Софроний, трябва да изходим от няколко обстоятелства: първо - той не живее изолиран от политическата обстановка. С падането на България под османско робство губим политическа и църковна независимост. Търновската патриаршия е превърната в диоцез на Цариградската патриаршия. За владици са били полагани единствено гърци или погърчени, но изборът на поп Стойко Владиславов е единственото изключение. През 1794 година врачани посрещат с трепет, радост и надежда първият врачански архиерей, който е българин. Той е ревностен преписвач и разпространител на Паисиевата книжчица. Като пионер, отдава се изцяло на попрището, на което се е посветил. Условията тогава налагат един въпрос от голямо значение - ролята на публичните личности, които полагат усилия да променят обкръжаващата си среда чрез духовно усъвършенстване на отделния човек".
видин паметник Софроний Врачански

Трудно е да изброим всичко, с което Софроний остава в историята: пламенните проповеди, влизали дълбоко в душите на хората; първият препис, направен на "История славянобългарска", явяващ се основен подтик за формиране на тогавашното национално самосъзнание. По онова време българите са загубили своето чувство за общност, а родината се свива до толкова, че е ограничена до родното селище.

"Защото человеческата душа доде не претърпи скръб, труд и теснота, не може да се поднови и украси", казва преживе възрожденецът. Тези думи олицетворяват силния му характер, каза още Григоров.

"Поп Стойко Владиславов се налага най-вече с мирянското име на светеца, което е олицетворение на естествената и най-точната дефиниция на лидер. Този човек притежава божественото изкуство да мотивира по безупречен начин членовете на своята епархия. Той работи неуморно за постигане на общите цели. Бил е не само вдъхновител. Софроний повече от всички останали религиозни дейци от края на този век притежава богата гама от морални добродетели и много силен дух. Стоически е понасял неизгодите на обстановката и времето. Именно търпението го отличава. С гордост е изпълнявал мисията си, бил е отговорен. Трябва да отбележим, че е бил открит, искрен, правдив, съчетавал ги е със собственото си мнение. Личност с особен интелект. Качеството, което го утвърждава, е съпричасността. Още в началото на своята свещеническа дейност се среща с Паисий. Учителят намира своя ревностен ученик, а ученикът попива всичко, за да го надгради. Човек с висока етика. Той притежава лидерски качества, организатор е, изключително комуникативен".

На 29 януари се навършиха 256 години от завършването на първия препис на "История славянобългарска".

Повлиян от идеите на Паисий, поп Стойко посвещава следващите години от живота си на книжовни занимания и на издирване на допълнителни сведения за българската история, разказа още Красимир Григоров и напомни, че големият българин е канонизиран за светец от Българската православна църква през 1964 година.

"Именно това първо възрожденско произведение от Просвещението се превръща в отправна точка не само за нашата тогавашна история, но и за родната ни историография. При Софроний в този първи препис от 1765, който се приема за най-точен, заглавието е изписано "История славнобългарская", а впоследствие се е превърнало в "славяноболгарская". Преписвачите на по-късния период са тълкували Паисиевото заглавие по посока на историческата епоха, в която са живели. Думата славянска не е позната към тогавашното време".

На днешната светла дата потърсихме Искрен Красимиров - роденият в Мездра и отраснал във Враца режисьор. Софроний сам се нарече в своето житие грешник, а историята го поправи на светец, каза авторът на единствения филм за живота и делото на народния будител.

"Днешата дата е много светла, това е денят на нашия най-нов небесен покровител св. Софроний Врачански. Горд съм, че аз и екипът ми от "НЕзабравимата България" преди години направихме един уникален филм и единствен за дядо Стойко, озаглавен "Грешникът светец". Всеки може да го изгледа в Youtube. Представям го пред децата под формата на моите уроци по родолюбие. Лентата е уникална, защото показва живия дядо Софроний от по-ранния му период в живота. Той е изигран от Филип Филипов, който не е професионален актьор. Филмът надявам се хората да го гледат навръх тази светла дата. Ние минахме всички места, в които той е превивавал, като се започне от Котел, Анхиало, Поморие, Карабунар, Карнобат, Велико Търново, Враца и Видин, че чак до Букурещ, където има няколко версии затова как е живял там и как е умрял. Няма значение къде е неговият гроб, защото той е вечно жив в нашите сърца".
Снимат филм за епископ Софроний

В деня, в който е роден Софроний Врачански, се сещаме и за свещенното дело, запалило Българското възраждане. Четвърт хилядолетие по-късно делото на нашите възрожденци е почти забравено, а техният завет сякаш ненужен и вехт.

Какви са причините лесно да забравяме историческите уроци?

"Причините вероятно трябва да се търсят в различни посоки. Една от тях е, че нашата история в последните 100-140 години е изтъкана от непрекъснати радикални промени, които през определени цикли разтърсват цялото обществото и всички сътресения в обществото се отразяват върху цялостното ни поведение, начин на мислене, на възприемане на собственото ни минало, как гледаме на уроците на историята. Несигурността поколение през поколение, която преживяват българите, се отразява негативно върху националната ни памет и върху способността да научим уроците от собственото си минало", каза историкът проф. Пламен Митев пред БНР.

След размириците във Враца през 1797 година Софроний напуска града и пътува из Северозападна България. За три години се задържа във Видин и този период спомага за изясняване на целите му като писател. Именно в крайдунавския ни град просветителят пише някои от най-известните си произведения.

"Може би ще прозвучи малко еретично, но действително в националната ни история Паисий се свързва като начало на движението на будителите, но ако сравним с онова, което оставя Софроний - вторият надскача много своя първоучител. Паисий остава малко или повече един кабинетен будител, написал своята история в килията на Зографския манастир. Имаме документални свидетелства, че е посветил десетина селища, в които са направени 10 преписа. Десетилетия наред "Историята" остава неизвестно съчинение, докато това, което прави Софроний, оставя видими следи в посока пробуждане. Софроний не само прави два преписа, като оставя единия в църквата в Котел, а вторият е семейна реликва, но е и автор на над 10 ръкописни книги. Особено значение имат двата видински сборника, особено вторият - в него се разсъждава в изключително просветителска посока. Той се обръща като подтиква хората да дават своите пари за учители, не по манастири и гори, за да се учат децата на онова, което европейските народи са изучили и приложили вече".

Вторият видински сборник е компилация от басни и нравоучителни разкази, съставена през 1802 година. Този сборник е основното съчинение на Софроний с предимно светско съдържание, наред с автобиографията му "Житие и страдания грешнаго Софрония", която пък се смята за първата автобиография на българин.

Епископ Софроний Врачански е единственият възрожденец, който в битието си на обществен деец и на писател, съвместява изяви от две различни културни епохи (Средновековие и Модерни времена), без съвместяването да ощетява различния им художествен език и социален символизъм. В този смисъл осъществяването на Прехода при Софроний е уникално - той се реализира наистина максимално сгъстено, но и максимално стадиално-диференцирано. Както в литературните, така и в гражданските жестове на Софроний, има такива, които можем да разчетем като откровено средновековни, други - като безусловно модерни, и трети - като междинни, в които двете епохи са слели своите форми. Така и модерността в силуета на Софрониевата фигура се разпада на пред-модерност, търсеща себе си модерност и открила се модерност. Тази историческа "изчерпателност" в изживяването на Преходността задава на личността на Софроний измерения, които малко възрожденци притежават. В много отношения Софроний илюстрира движението към модерност и изпълва със значения и реализации ранните етапи на българското ново време.

"По същото време някъде около 1803-1808 година Софроний превежда няколко изключително ценни текста. Той изготвя книга за трите монотеистични религии - християнство, юдеиство и ислям, които дават разнообразието на Балканския регион и българските земи. Той превежда "Театрон политикон" - популярно по това време политическо съчинение, в което се разглеждат различните модели на политически държави. Това за българите по онова време е изключително полезно, защото научават какви са държите. Когато започваме да се борим за освобождението, Софроний вече е подготвил политическия елит по какъв начин и какво да избере. Споменавам и Молбата от 1811 година до ген. Кутузов, който управлява руската армия във войната с Османската империя по това време 1806-1812. В тази молба Софроний разгръща цялостна политическа програма затова какво искат българите. Той предлага да се създаде една автономна българска област, в която ще получим пълна свобода да експлоатираме природните ресурси, да осъществяваме свободна търговия, да развиват занаят и търговия, включително да изграждат фабрики, да имат независимо църковно строителство, просветно дело, администрация. Той предлага тази автономия да бъде създадена в рамките на един район около устието на Дунав, което съвпада със създаденото от Аспарух през 681. В началото на XIX век Софроний изпъква като убеден просветител, човек, който съзира възможността да се реши българския въпрос по възможно най-изгодния за нашите предци начин. Взима активно участие в организирането на българската емиграция в годините на тази руско-турска война, надявайки се че България ще получи своята свобода. Неговото наследство оставя трайни следи. Първата печатна книга на български - "Неделник", е издадена през 1806 година. До Освобождението това е най-преиздаваната българска книга. Няма българска църква, която да няма поне един екземпляр. Народът я нарича "Софроние". Това е истинският просветител, истинският будител, оставил трайна следа", каза още историкът.

През последните си години се оттегля в манастир край Букурещ. Датата на смъртта на Софроний не е изяснена, но се предполага, че това е 2 август 1813 година.

Свети Софроний Врачански е крупна фигура на националното Възраждане. Той е приемник и достоен продължител на родолюбивото дело на преподобни Паисий Хилендарски. Той е първият строител на новобългарския книжовен език, автор на първата оригинална новобългарска творба, съставител и издател на първата печатна новобългарска книга, първият наш възрожденец-белетрист, който твори художествена проза. Със своето значително по обем и жанрово разнообразие книжовно творчество той проправи пътя и тласна напред новобългарската литература.

Нравственият образ на свети Софроний Врачански се откроява с цялата си пленителна красота: дълбоко благочестие, природна доброта, затрогващо простодушие, кристално чиста архипастирска съвест, жертвоготовност и будно съзнание за дълг.

Днес не че трябва да пренебрегваме глобалния ни заобикалящ свят, но повече от всякога трябва да се сетим за предупреждението на Паисий: "...пазете я да не изчезне". По същия начин и споменът за Софроний трябва да бъде по-жив откогато и да е.

Споделете

Отбелязваме 282 години от рождението на поп Стойко Владославов

Софроний, който сам се нарече грешник, а историята го поправи на светец

Канонизиран за светец от БПЦ през 1964 година

БНР подкасти:

Теодора Макавеева: Всеки регионален журналист ще излъже, ако каже, че не му е оказван натиск

Илия Вълков: Журналистите направиха всичко възможно през годините да намалят до минимум доверието

Заложници ли са общините на политическата безтегловност?

Светослав Славчев: Без държавата да се намеси, няма как Видин да излезе от дъното

Ще работят ли младежите по специалността си след гимназията

Село Куделин- най-северната точка на България

В Деня на християнското семейство: Колко е важен бракът?

За БНР

Радио Видин