26 монумента пазят паметта за загиналите в Балканските войни от Мездренско

В Балканската епопея вземат участие над 3500 войници и подофицери от 28-те населени места в община Мездра. Липсва информация колко души са мобилизирани от Боденец, Оселна, Долна и Горна Кремена.

Преобладаващата част от воините са зачислени в 35 пех. Врачански полк, 1 пех. Софийски полк, 37 пех. Пирински полк и 6 пех. Търновски полк. В състава на тези военни формирования те участват: в Първата Балканска война (1912 - 1913) в боевете при Лозенград и Люлебургас, в атаките на Чаталджа, в отбраната на Беломорския бряг в района на с. Епиватос и превземането на Одринската крепост. В двете Балкански войни загиват над 250 бойци от мездренския край. Най-много жертви в пантеона на безсмъртието дават: Типченица - 26, Горна Кремена - 24, Люти брод - 17, Люти дол - 16, Влашко село, Долна Кремена, Лик - по 14, Върбешница и Игнатица - по 12. Най-малко са загиналите от Зли дол - нито един, Брусен - 1 и Мездра - двама.

В знак на признателност, непосредствено след края на Балканската и най-вече след Първата световна войни, в повечето селища от общината близки роднини, фронтови другари и потомци издигат паметници на загиналите във войните. Имената на героите от нашия край са увековечени върху 17 войнишки паметника и 9 паметни плочи. Първи са тези в Зверино, Игнатица, Ребърково и Старо село, които са построени още през 1914 г. и са дело на местни майстори-каменоделци.

Повечето обелиски с пирамидална форма са изградени в периода между двете световни войни (1919 - 1939): Люти дол (1919), Горна Кремена, Елисейна и Типченица (1920), Руска бела (1921), Крапец (1922), Горна Бешовица (1923), Люти брод (1925).

С високи архитектурно-художествени достойнства се отличава „военният” паметник във Влашко село, въздигнат през 1939 - 1940 г. по проект на известния скулптор проф. Кирил Шиваров, които е автор на скулптурите на Евлоги и Христо Георгиеви пред Софийския университет и на лъвската фигура на Паметника на свободата на връх Шипка. 

Определени пластични качества притежава и фигурата на войника с пушка от паметника в Моравица (1936), проектиран от арх. Асен Живков и изпълнен от майстора-каменоделец Найден Тодоров от Върбешница, чието дело е и скулптурната фигура на лъва върху войнишкия паметник във Враца. От това време датират паметните плочи на загиналите в Оселна (1937) и Долна Кремена (1938), а след включването на България във Втората световна война (1941 - 1945) такива са монтирани в още 7 села: Брусен, Върбешница, Дърманци, Крета, Лик, Ослен Криводол и Цаконица (1943).

Последният етап от монументалното увековечаване на паметта на героите от Балканската епопея е реализиран след промяната през 1989 г., когато бяха открити войнишките паметници в Боденец (1998), Кален (2006) и Мездра (2007). Единствените населени места в общината, в които липсват паметни знаци на загиналите през 1912/13, са Елисейна, Зли дол и Очин дол, ако изключим оброчния камък в местността Арто в землището на Зли дол, надписите върху който са нечетливи. 

Освен имената и лобните места на героите, имената на дарителите, майсторите-каменоделци и членовете на инициативните комитети, върху паметниците на признателността към загиналите във войните са намерили място и послания към идните поколения с непреходно значение.