Доц. Георги Бърдаров: Ако държавата не обърне най-сериозно внимание на Северозапада, след 50 години тук ще има друг тип население

публикувано на 16.03.21 в 15:29

Автор: Цветомир Цветанов

Георги Бърдаров

Снимка: БГНЕС

''Гледна точка'' в ''Посоките на делника'', 16 март 2021 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Едни от най-тежките проблеми за Северозападна България са демографската криза, застаряващото население и обезлюдяването на региона. Преди парламентарните избори на 4 април в "Посоките на делника" потърсихме възможните решения на кризата. "Положението е критично, но не е чак толкова зле", каза доц. Георги Бърдаров, ръководител на катедра Социално-икономическа география в Геолого-географския факултет на Софийския университет, експерт в сферата на демографията:

- България наистина се намира в сериозна демографска криза, никой не може да избяга от това нещо, фактите и данните го показват, но не е "катастрофа" и не е необратимо. Разбира се, може да се превърне в такова, ако не вземем конкретните мерки. Трябва да си променим мисленето от гледна точка на следното: има четири обезпокоителни демографски процеса в България- два от тях са естествени, част от процесите в целия развит свят, и върху тях не можем да повлияем, каквото и да направим, това са раждаемостта, която е ниска, но е така навсякъде в света, и второто е застаряването на населението, което е също обективен процес в целия развит свят; имаме обаче два други процеса, върху които можем да повлияем и там трябва да си насочим усилията- свръхвисоката смъртност, нелогична, нетипична и срамна за развита европейска държава и второто е ниският дял на младо активно население.

COVID кризата ще повлияе ли на тези процеси?

- Абсолютно смятам, че няма да повлияе. Няма да се получи очакваният бейби бум. Начинът на мислене и репродуктивните нагласи на съвременните млади хора са такива, че да очакваме някакво затваряне да повлияе върху раждаемостта е абсурдно. Да, върнаха се много българи от чужбина, това са хора в активна, трудоспособна възраст, които, ако можем да ги привлечем на българския пазар на труда, ще се реши най-големият проблем пред бъдещето на България- острият дефицит на работна ръка, тъй като той пречи на инвестиции, икономика, развитие на държавата. Но трябват примамливи условия- финансови, корпоративна социална отговорност и т.н. Ако не го направим това нещо, в момента, в който се успокои обстановката, те отново ще тръгнат.

Високата смъртност е свързана с качеството на здравеопазването, в тази посока ли трябва да се насочат допълнителни усилия?

- За излизане от тази демографска криза трябва да се работи в две основни посоки- образование (това е насочено към младите хора и увеличаване на техния брой в България) и второто е здравеопазване (за ограничаване на смъртността). Освен това, разбира се, общо повишаване на жизнения стандарт в най-изоставащите региони на България в демографско и икономическо отношение. Имам предвид конкретно Северозапада, защото много хора и то в активна възраст не могат да направят превенция на заболявания, които иначе биха били лесно лечими, просто заради липсата на доходи, липсата на адекватна медицинска помощ. На първо място са образование и здравеопазване.

Северозападна България е един от най-изоставащите региони. Казахте, че тези процеси са обратими, но икономисти твърдят, че вече сме в омагьосан кръг- няма инвестиции, защото няма хора, а няма хора, защото няма инвестиции. Как би могло да се повлияе на тази реалност?

- Абсолютно обратими са тези процеси. Много пъти съм давал пример с държави и региони, които в съвременността са били в много по-тежка ситуация- Ейре и Финландия днес са водещи по повечето демографски процеси. Ако се вземе техният пример и се използва в Северозападна България, трябва да се знае, че и в двата случая говорим за много сериозна централизирана държавна намеса. Съгласен съм с тези икономисти, които обясняват за този омагьосън кръг- няма как да привлечем инвестиции без да имаме активно население и работна ръка, а нямаме активно население и работна ръка, тъй като реално няма икономика, работни места и достойно заплащане. Така че за Северозападна България и другите изоставащи райони просто има необходимост от намеса на държавата.

Каква кокретно трябва да е тази намеса?

- Първото, което веднага ми идва наум, са два аспекта, в които е много важно да се действа бързо- пътната инфраструктура, която е в доста окаяно състояние, и цялостната социална инфраструктура- образователни заведения, здравни заведения... За да привлечем млади хора, млади семейства, при условие, че Северозападът има прекрасни природни и климатични условия, трябва да има възможност техните деца да имат достъп и до училище, и до здравеопазване. Никой няма да си отглежда детето на място, където най-близката качествена медицинска помощ е на огромно разстояние, а пътят е целият с дупки. Тук може да е директната държавна намеса. След това трябва да се създаде благоприятен инвестиционен климат.

Трябва ли да се мисли в 50-годишна перспектива?

- Много е рисковано да се мисли в толкова дългосрочен аспект и хоризонт, защото са много динамични процесите и много бързо могат да бъдат обърнати, въпреки че нормалните държави си правят разчетите поне до 2050 година. При всички положения, ако България в следващите 10 години не обърне най-сериозно внимание на демографията, на изоставащите в демографско отношение региони, на тези проблеми, които са наболели откакто започна демокрацията, след 50 години тези територии няма да бъдат обезлюдени, тъй като имат наистина прекрасни природо-климатични условия, но ще бъдат населени с друг тип население. В умерените ширини демографски вакуум за дълъг период от време никога не се е търпял. Такъв се получава при чумни пандемии, при големи военни конфликти, но винаги се е запълвал.

Повече- в прикачения звуков файл.

БНР подкасти:

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Доц. Георги Бърдаров: Ако държавата не обърне най-сериозно внимание на Северозапада, след 50 години тук ще има друг тип население

БНР подкасти:

Кои са основните причини за катастрофите у нас

Кметът на Флорентин: Искам да променя облика на селото към по-добро

Ще се присъединим ли (и кога) към Еврозоната?

Крие ли рискове икономическото райониране на страната?

Пътят Видин-Ботевград: Обещания и (без)действия

Общини от селски райони са с гарантирани европейски средства за инфраструктура

Жителите на село Копиловци: Няма работа, няма млади хора

За БНР

Радио Видин