Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Малин Маринов: Първоаприлската шега е терапия за обществото

Снимка: Радио ВИДИН


В своята "Поетика" Аристотел твърди, че за да ни въздейства истински, една творба трябва да е направена в съответствие със своята цел. Елементите в нея трябва да са в едно живо отношение, което да ни въздейства.  Същевременно тя трябва да е направена добре и това е също част от онова, което можем да наречем красиво.

Защо първоаприлската шега е терапия за обществото, обясни в "Посоките на делника" преподавателя по творческо писане и драма към школата във видинското читалище "Цвят" Малин Маринов.

 "Първоаприлската шега, която всъщност е комедия, е за забавление на хората. Тя засяга всички хора, които биха направили разликата между красивото и грозното, и голяма част от обществото, поне тази от него, която има чувство за хумор. Темите за етиката и естетиката ни препращат към Аристотел, който още преди хилядолетия представя ясно, че става въпрос за катарзис - т.е изчистването на личността от съответните емоции. В случая, когато говорим за комедия и шега, става въпрос за негативни натрупвания или когато улавяме грозотата в нашия идеал. Всеки човек има изградена ценна система, която е относителна спрямо всеобщата представа за добро и красота - т.е всеки си има свое виждане и свой идеал. Когато има нужда от баланс, от спокойство на душата, от изчистване на грозотата - посяга към комичната форма. Животните не се смеят, това ги различава от нас. Дали пък комедията е възможна при хора, нямащи чувство за хумор? Независимо дали е по-явно или по-представено на глас, но трябва човек да може да отчита разликата между красота и грозота. Първи април е възможност, както едно време е било в Римско време - когато е имало един такъв карнавален ден, в който слугите стават господари, а господарите стават слуги. Ето това е смяната на социалната роля. Ние в живота всички изпълняваме социална роля, дали по желание или не. Това е една възможност за всички посредством шегата, когато я приемем за безобидна форма на комедията, когато степента на грозота е сравнително малка и не застрашава нашия живот. С други думи - първоаприлската шега е терапия за обществото".

Малин Маринов е актьор, сценарист и режисьор, бивш директор на Експерименталния театър в НДК. Той е автор на "Приказки за добър живот" - домашен театър, в който актьорите могат да бъдат членовете на всяко едно българско семейство, а публиката - всички потребители на интернет.
По-различно ли е за един актьор да застане пред публика в по-забавна роля и какво изисква подготовката му за превъплъщението? Как се изгражда продукт и формат, който да забавлява?

"Аз лично като актьор не бих казал, че имам изключително богат опит, по-скоро приличен и задоволителен. Участвал съм в комедии, по-скоро в сатира, в които преобладаващото е, че както има комични ситуации, които са в известна степен социалнозначими или пропагандират критика, но не съм участвал в цялостен спектакъл под формата на гротеска. Опитвал съм да я постигна гротесковата форма на сцена, която за мен като търсещ творец е най-силната възможна в изкуството, за да можем да внушим или пропагандираме търсенето на път, на решение, за да отстраним грозотата от средата, в която живеем или от хората, с които живеем. Гротеската е една силно изразена грозота - ако грозотата е 0, а красотата е 100 като амплитуда и единици, то в гротеската грозотата е преобладаващата част. Затова се налага такава силна критика към грозотата. Когато постигнем един условен баланс, тази форма няма нужда да се използва като силно оръжие, когато можем да я използваме като по-слабо, за да обезвредим някаква ситуация. Като режисьор съм правил такъв цялостен спектакъл, който е гротеска - стремях се това нещо да е основно като стилистика и съдържание. Мен ме интересува комедията единствено когато е социалнозначимо, когато има голяма опасност за нашата красота. Тогава посягам към гротеската, тя е проявление на човешката същност".

Защо във все повече жанрове започва да се налага хумористичния елемент:

"Свързано е с нашата природа и с нуждата да отразим присъствието на грозота в нашия идеал. Грозотата в нашето съвремие е достатъчно голяма, за да ни провокира да търсим такива решения. Ако няма нужда от гротеска, няма смисъл да се ползва, ще ползваме по-слаби форми - например, комедия. По-безобидните комедии са когато обществото е в идеалната си степен на красота. Тогава естествено няма как да съществува гротеската, защото няма как да критикуваме нещо, което не съществува. Това се наблюдава в момента в театъра и в киното, има такива проявление, отделни сцени, дължи се най-вече на това. Може да го има и целенасочено - когато шегата е такава, а може да бъде безобидна. Такива сцени на комичната форма са вероятно с такава цел - забавна. Препращам това към древността в Рим - да освободят една нужда на повече хора от населението, които я имат, но някак е като задънена улица, тапа на бутилка, няма как да я изразходват, освен в живота, но пък там стигаш до позицията на този, който прави шегата и този, който е нейн обект. Когато изграждаме един комичен образ, за да се постигне, трябва да познаваме преди всичко натурата в естествения вид там, където започва идеала, самото естество, където няма увреждане. Тези, които твърдят, че драма се прави по-лесно от комедия, са прави. За да се стигне до комедията - изобщо един творец да я направи - той трябва да познава идеала, а след това да тръгне да търси къде са грешките, къде е грозотата в света. След това идва значимостта на тези грешки, колко са силни, колко заплашват обществото".



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Теодора Макавеева

Теодора Макавеева: Всеки регионален журналист ще излъже, ако каже, че не му е оказван натиск

Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегаряне в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната.  Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите?  Ще намерят ли отговор..

публикувано на 28.11.24 в 10:05
Илия Вълков

Илия Вълков: Журналистите направиха всичко възможно през годините да намалят до минимум доверието

Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегряване в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната.  Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите?  Ще намерят ли отговор..

публикувано на 28.11.24 в 10:00

Заложници ли са общините на политическата безтегловност?

Политическата обстановка в края на годината у нас остава напрегната и нестабилна. Българите се питат дали този път ще се сформира правителство и дали страната най-накрая ще преодолее дългогодишната политическа криза. За съжаление, потърпевши от нестабилната политическа ситуация се оказват и общините, които продължават да разчитат на сигурно..

публикувано на 27.11.24 в 10:45

Светослав Славчев: Без държавата да се намеси, няма как Видин да излезе от дъното

"Статистически вече не сме най-бедните, съревноваваме се с няколко области, като това, разбира се, не ме успокоява. Тук обаче Общината не може да направи кой знае какво. Общината и Общинският съвет могат да съдействат всячески на инвеститори и да има прозрачност в тази връзка, но липсата на инфраструктура е главният фактор, липсата на газова връзка,..

публикувано на 26.11.24 в 14:14

Ще работят ли младежите по специалността си след гимназията

Около половината от гимназистите, които завършват средно образование, няма да работят това, за което са учили. Това показва изследване на Института за пазарна икономика за 2024 година. В проучването се съпоставят различните специалности, които се завършват, приемът в професионалното образование и профилът на икономиката, обясни за Радио ВИДИН..

публикувано на 25.11.24 в 11:00

Село Куделин- най-северната точка на България

Днес гостуваме в село Куделин- най-северната точка на България при устието на река Тимок. Намира се в община Брегово, област Видин. Старото име на селото е Влашка Раковица. През 1934 г. е преименувано на името на владетеля на "Браничевската земя" Куделин. Историята на братята Дърман и Куделин е малко позната, но важна страница от средновековното..

публикувано на 22.11.24 в 16:56

В Деня на християнското семейство: Колко е важен бракът?

На 21 ноември отбелязваме Деня на християнското семейство - повод да се замислим върху значението на семейството и брака като основи на духовния и социален живот. В съвременното общество, обаче, много млади хора избират да живеят заедно и без да сключват брак. Какви са причините за възникването на тези тенденции? Според социалния..

публикувано на 21.11.24 в 13:42