Пет години работници от Видин чакат заплати от бивш работодател

Работници вече пет години чакат заплати от бившия си работодател. Има и решения на съда, които са в тяхна полза, но те до сега остават само на хартия. За случая сигнализира Димитър Петков, който през 2016 година работел по изграждането на пречиствателната станция за отпадъчни води. Съкратени са, след като Общината прекратява договора си с фирмата. Димитър, както още четирима негови колеги, се обръща към адвокат, за да търси правата си по съдебен път. Районният съд във Видин се произнася на 16 октомври 2016 година с Решение, което е в негова полза. Никоя от страните не обжалва и решението влиза в сила. Фирмата "Понстрой инженеринг", в която  е работел, дължи на Димитър малко над 5000 лева:

"Водихме дело, признаха си, но в един момент не можем да си вземем парите. Първо става така. Имаше някакъв запор и адвокатката ни обясни, че първо държавата си взема нейните пари, а после каквото остане за нас. Де факто ние сме белите роби, които сме свършили работа, за да вземат другите парите, при условие, че собственикът предишния, сега не знам дали е същия, само яхтата му е 10 милиона лева или евро, не знам. Срамота е такива хора да се подиграват с нас. Ние сме си оставили там здравето - зиме, лято, дъжд, сняг ние сме се трудили. Те направо се подиграват с нас за някакви сигурно дневни пари са им нашите заплати... След това Мая Манолова, нали издейства там за оня фонд. Отидохме, пуснахме във фонда. Не може да бъдат обявени в несъстоятелност, понеже са си плащали. На кого какво са плащали, нямам идея. Ние сме си без заплати. Точно затова съм дошъл при вас, защото и адвокатката казва, че е до тук и не може да направи нищо."

Трудовите спорове в България не са малко, казва юридическият сътрудник Венцислав Банчев, когото потърсихме за коментар по казуса. Давността за неизплатени задължения е тригодишна. Работодателят е длъжен да изплати задълженията от момента, в който настъпят предпоставките за това. 

"Изискуемостта настъпва автоматично по силата на правилото, че срокът кани и не е необходимо някакво допълнително действие от страна на работника или служителя, като отправянето на покана за плащане, сиреч нотариална покана, още по-малко обаждане или така нататък. Ако въпреки тези действия работодателят не пристъпи към плащане, работникът или служителят може да търси вземанията си по съдебен ред. Ако от момента на възникването на основанието за плащане на обезщетението обаче е изтекъл период по-дълъг от три години, работодателят може да се позове на давността и да откаже плащане на това основание. Важно е да се подчертае, че ако не направи изрично възражение за изтеклата давност, спорът ще бъде разгледан от съда по същество и няма пречка обезщетението да бъде присъдено на служителя. По аналогичен начин се поставя въпросът за всички други трудови спорове, за предявяването на които са предвидени различни давностни срокове"- обяснява Венцислав Банчев, автор на правни статии във фейсбук страницата "Твоето право".

В случаи като този на Димитър, когато има влязло в сила съдебно решение, давността е пет години от датата на издаване на решението.

"Работникът може да иска да му бъде издаден изпълнителен лист. Тогава вече може да образува изпълнително дело при частен съдебен изпълнител. Частният съдебен изпълнител може да откаже само, ако е страна по делото или пък е в близки родствени отношения със страната. Законът е предвидил и обжалване на отказа.", обясни Венцислав Банчев.

Законът защитава права на работещите, но реалността се оказва различна, доказва случаят на Димитър, който вече не знае от кого да потърси помощ.