Михаил Миков: Партиите в парламента ясно да заявят какви цели преследват

Интервю с Михаил Миков в ''Посоките на делника'', 20 април 2021 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Парламентарният вот на българските граждани определи изключително шарено Народно събрание- седем партии и коалиции получиха представителство в най-висшия орган на държаното управление. Бързо се видя обаче, че с тази конфигурация е трудно да се излъчи работещо и стабилно правителство. Най-голямата парламентарна група ГЕРБ остана в изолация, новите партии не желаят коалиция и с БСП и ДПС, но пък не им достигат достатъчно депутати за парламентарно мнозинство. Този възел не се разплете и при вчерашните консултации с президента Румен Радев.

От друга страна, още в първите заседания на 45-ото Народно събрание се чуха и видяха остри сблъсъци между отделните парламентарни групи. Обстановка позабравена в последните години, която предизвика различни трактовки- едни я нарекоха възраждане на парламентаризма и демокрацията, други- цирк и омерзение. За коментар на актуалната политическа обстановка потърсихме видинския политик Михаил Миков, бивш народен представител, председател на 42-ото Народно събрание, юрист по образование, работил под една или друга форма в почти всички парламенти от демократичните промени насам:

- Очевидно е, че в Събранието има доста хора, които за пръв път са там, което не е някакъв голям недостатък, ако имат желание да осъществят диалог помежду си и с аргументи да решават въпросите. Другият голям въпрос е, че все още не е ясно, видно и от консултациите при президента, какво мнозинство се очертава. Ясно е, че в този парламент българската десница е представена най-силно за всичките години на прехода, а българската левица е в твърде ограничено представителство, свита в ъгъла. Това очертава и невъзможността за формиране на някакво по-стабилно мнозинство. Ясно е, че такова мнозинство се очертава да се формира около партията "Има такъв народ", но доколко то ще издържи, доколко то ще излъчи правителство, доколко ще може да прокарва стабилна политика, тепърва ще видим и то в недалечен хоризонт.

Радио Видин: Президентът призовава, въпреки всички условности, да бъде сформирано правителство заради обстановката, в която се намира целият свят.

- Обстановката налага консолидирано, ясно управление. В същото време резултатите от изборите, фрагментираният парламент, показват друго. Едно е необходимостта, друго е обективната действителност. Може би на първо място стои въпросът какви отстъпки могат да направят политическите партии от предизборните си платформи, за да се сформира мнозинство, защото има още една разделителна линия и тя прозвуча от устата на представителя на "Има такъв народ", че те няма да правят коалиции с партиите на статуквото- ГЕРБ, БСП и ДПС. Отправяйки такова заявление, означава, че те нямат мнозинство. Може би се ориентират към някакъв вариант на правителство на малцинството. Колко ще издържи то е друг въпрос.

Кое е по-здравословно- бързи нови избори или въпреки всичко да се направи опит за правителство?

- Няма универсално решение в такава ситуация, защото бързи нови избори могат да повторят резултата и продължаващото политическо безвремие да се отразява на всички тези процеси- живота на обикновения човек, на кризата, всички останали въпроси. Да не говорим за международното положение, което около границите на Русия търпи определено напрежение. Така че оттук насетне, важно е едно- тези, които са избрани от гражданите, ясно да заявят какви цели преследват и заради какво те отиват да консумират власт, ако въобще се стигне до правителство, ако не- президентът заяви и в изявлението си пред парламента, че е готов да излъчи служебно правителство и страната да се ориентира към предсрочни избори в началото на месец юли.

Какво е мнението Ви за обстановката в парламента през първите два дни?

- Парламентът боксува. Повечето от политическите партии си дават сметка, че може и да не се сформира правителство и използват парламентарната трибуна, парламентарните си изяви, за да заявят отново позиция и да се ориентират към подготовка за предстоящи избори. Другият голям проблем, който съществува, е отсъствието на навици за изграждане на политическа комуникация между парламентарните групи. Това пречи за нормализиране на отношенията. Това риалити по "бесенето на Бойко Борисов" може да задържи вниманието на публиката твърде кратко. Оттук насетне големите въпроси стоят- ще има ли мнозинство, ще излъчи ли то правителство, ще може ли парламентът да влезе в нормален ритъм на работа. Мисля, че постепенно тежките квалификации, които си разменят от трибуната различни представители на различните партии, ще спаднат като атрактивност, пък и мисля, че хората се интересуват как ще живеят утре и вдругиден, а не кой колко по-цветист етикет ще закачи на другия.

Навлизаме ли в политическа криза- неприятен вариант в разгара на здравните и икономически проблеми, които заливат целия свят?

- Няма политическа криза. Има конституционна форма за преодоляване на отсъствието на мнозинство. Докато не бъде изчерпана тази конституционна форма, няма да се отиде към предсрочни избори. В това отношение Конституцията дава много ясни процедури. Оттук насетне зависи от отделните политически сили кой какво цели. Според мен всеки се страхува, че едно поемане на отговорност може да намали неговото влияние сред избирателите му и на едни предстрочни избори, каквито несъмнено ще има- дали без съставяне на правителство или със съставяне на правителство с краткосрочен мандат, при всички случаи политическите сили рискуват да понесат някакви поражения. Големият въпрос е, че самите избори, самата кампания протече без хората да получат реална информация кой за какво се бори, освен да влезе в парламента и една голяма идея да бъде свален ГЕРБ от властта и етикетираните "партии на статуквото" да бъдат отстранени. Една такава цел не е достатъчна да ангажира дългосрочно подкрепата на българските граждани. Те се интересуват преди всичко дали ще живеят по-добре, дали ще растат доходите, дали ще има по-справедливо облагане на доходите, дали ще има достъпно и нормално здравеопазване, дали ще има достъпно образование... Това са въпросите, които интересуват хората, а засега нищо не звучи по тези въпроси.

Защо подкрепата за БСП се сви толкова много и рискува ли на следващи избори да има още по-малко избиратели?

- БСП не можа да се докаже като алтернатива въпреки заклинанията през последните четири години. Очевидно едно са хвалбите, биенето в гърдите, а съвсем друго са действията, които се преценяват от хората. Разбира се, има и много вътрешни причини в БСП. През 30-те години на прехода тя имаше видима доминация в лявото представителство, БСП успяваше да консолидира лявото представителство, днес тя е неспособна на това и цялата отговорност за това лежи върху ръководството. Беше разбита голямата лява коалиция "БСП- Лява България". Отстояването на политики, въпреки високия тон срещу Борисов, не успя да убеди българските граждани, че БСП представлява техните интереси. В най-бедната страна на ЕС, в страната с най-големи неравенства по коефициента "Джини", е парадоксално, че левицата е толкова слабо представена и неспособна да отстоява интересите на мнозинството граждани. Това са причините най-общо.

Повече- в прикачения звуков файл

Споделете

Михаил Миков: Партиите в парламента ясно да заявят какви цели преследват

"Хората така и не разбраха кой за какво се бори, освен да бъде свален ГЕРБ от властта"

БНР подкасти:

Тома Ушев: Предстои преустройство на политическия модел

Ще бъде ли спряно решението за повишение на минималната работна заплата?

Яница Петкова: Отново надделяват партийните, а не обществените, интереси

Подходящо ли е по-късно начало на учебния ден за по-малките ученици?

Първан Симеонов: България е изправена пред своеобразен граждански конфликт

Ще бъде ли върнат 20% ДДС за хлебари и ресторантьори?

Северозападът за 10 години - от "Червена крепост" до "Бастион на ДПС"

За БНР

Радио Видин