Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

35 години от аварията в "Чернобил"

Снимка: news.bnt.bg

35 години от ядрената авария в "Чернобил" се навършват днес. Точно в 1 часа и 23 минути на 26 април 1986 година реактор номер 4 на ядрената централа "Чернобил" експлодира и възниква пожар, който гори в продължение на 10 дни. Според известните факти на 26 април на 4-ти реактор се провежда учение на персонала за спиране на реактора при затруднени условия, както и тестване на самозахранваща система. Счита се, че процедурните нарушения и конструкционните недостатъци на реактора са основната причина за инцидента. Роля играе и недостатъчната комуникация между операторите и служителите, отговарящи за безопасността. Веднага след експлозията в болница са приети 213 души, от които умират 31. 28 от тях умират от остра лъчева болест. Повечето са пожарникари и спасители, които се опитват да овладеят аварията, неуведомени за опасността от радиоактивния дим. Пряко от взрива загива само един човек

От зоната на инцидента са евакуирани 135 000 души, в това число и 45 000 от съседния град Припят. Общо около 300 хиляди души са принудени да напуснат домовете си, а северна Европа е обсипана с радиоактивни материали. Над 600 000 запасняци, военни и граждани работят по затварянето на реактора и овладяването на всички заплахи, като втори взрив, заразяването на река Припят, намаляване на радиоактивния прах и затварянето му в 30-километровата зона, ограничаването на опасността радиацията да бъде разпространена от животни, изграждането на обходна стена, изграждането на саркофага и т.н., в опасната зона през първите 6 месеца.  До ден днешен чернобилската трагедия се приема за най-тежкия инцидент в историята на ядрената енергетика

Видинчани все още помнят аварията в "Чернобил", за която по онова време не се говореше много, а властите успокояваха, че опасност за населението няма:

"Аз съм бил на работа в "Кремиковци" и знам, че имаше много болни - деца повечето боледуваха. И жертви имаше, ама нашите не казват... Знам, че бяхме на манифестация. Сега има, предполагам, много по-големи защити от тогава, както са били и много държат на тези централи и доста има подобрение и, предполагам, че и сигурността е малко по-голяма от това, което е било... Страх ни е от това, което носим на врата си - от маските, защото аз съм жена с астма, с диабет, и ме задължават, аз кихам, кашлям и се задушавам... Внучката ми беше на 5-6 месеца, си спомням, и тогава забраниха да ядем марулите - от градината зеленчука ни забраниха да използваме. Казаха, че облакът е дошъл от "Чернобил" към България, нашето правителство скри това нещо от народа... Хората ядоха зеленчуци по празниците, аз бях в отпуск и от тук ме извикаха, отидохме на голямо равнище и казаха засега няма да се оповестява нищо и продължихме да ядем марулите и аз в това число. Сега си има предпазни мерки, има съоръжения за спиране на Централата. Нашите се научиха как да реагират на повредите на Атомната Електроцентрала, тя е безопасна за България на настоящия етап".




Битката за овладяването на аварията, и предпазването от появата на втори взрив, който би залял цяла Европа с радиоактивен прах, така както е залят Припят, е струвала на Съюза на съветските социалистически републики (СССР), в който Украйна е била по онова време, 18 милиарда тогавашни американски долара (приблизително 50 милиарда сегашни), изсипани за по-малко от 6 месеца. Това, комбинирано с последвалия срив на цените на нефта на международния пазар, създава сериозна дупка в бюджета и началото на тежка икономическа криза в СССР. Инцидентът нанася немислимо тежки вреди на хората, които се раждат дни, месеци и дори няколко години по-късно

През 2016 година Украйна откри най-голямата в света подвижна метална конструкция, предназначена да покрие авариралия четвърти реактор на АЕЦ "Чернобил", за да се гарантира безопасността за бъдещите поколения в цяла Европа. Гигантската арка е с височина 105 метра, дължината ѝ е 150 м., а широчината - 257 м. Конструкцията тежи 36 000 тона. Може да се каже, че днес можем да сме донякъде спокойни, но как са се справяли тогава, през 1986 година, и как се е отглеждало бебе в тази токсична среда, разказва Ваня Петкова, която на 26 април 1986 година е била с едномесечно бебе на ръце:

"Страшничко беше тогава, сега го осъзнавам, тогава бях млада, все пак. Научихме тази новина, така да се каже, от наши роднини, които работеха в млекоцентралата навремето, тук в града - в град Видин. Сега, и аз не знам, как и по какъв начин са разбрали, но ме предупредиха, че има радиация и има доста голяма опасност. Все още никой не беше казал официално, медиите мълчаха тогава, явно им е било забранено да говорят официално. Разбрахме, че става дума за радиоактивен прах и частици, които вятърът носеше насам. Страх ме беше да излизам на терасата, защото имаше необичаен прах, полепнал по самата тераса. Детските, бебешките дрехи, не ги простирах навън, на терасата. Опъвахме едни въжета тогава, си спомням, вътре в апартамента, в коридора, за да се простират бебешките дрешки, пелените. Гладехме ги доста, по няколко пъти самите дрешки... Аз бях родилка и кърмех тогава бебето, но бях предупредена никакви такива пресни плодове да не ям, въпреки че обичах много - черешите излизаха май месец, ягоди. Всичкото това нещо беше влязло вътре в самата почва, във въздуха. Марулите, зелените салати, лука - всичко това имаше някакъв странен цвят тогава - син, синкав цвят".


Чернобилската катастрофа е довела до над четвърт милион случая на рак, от които почти 100 хиляди са се оказали фатални. Това показва доклад на "Грийнпийс" от 2006 г. А според Международната агенция за ракови изследвания, инцидентът ще отнеме живота на 16 хиляди европейци до 2065 г.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

"Неделник" от 3 ноември 2024 година

Позната, непозната и мистична е историята ни. Заповядайте да послушате историите в "Неделник" . Те също ще ви развълнуват. Днес - 3 ноември, е Денят на българския художник . На тази дата се отбелязва църковния празник в памет на свети Пимен Зографски. Той е обявен за покровител на българските художници. Срещам ви с един прекрасен..

публикувано на 03.11.24 в 15:08

Бедните и смирените

Във Петата неделя след Неделя подир Въздвижение,  Църквата насочва нашето внимание към една картина, към един разказ, който показва колко е преходен нашият живот и че това, което остава е човешката доброта и любов.  Днешното евангелско четиво предава притчата за богаташа и бедния Лазар. В тази Своя притча Господ Иисус Христос..

публикувано на 03.11.24 в 08:00

Видинско читалище участва в проучване за нагласите на младите европейци

Видинското читалище "Светъл ден - 2009" заедно с организации от още три държави - Румъния, Словакия и Унгария, участва в проучване доколко Европейската стратегия за младежта се свързва с младите хора в Европа. В допитването са включени 1403-ма младежи на възраст между 18 и 24 години. Проучването, което е част от инициативата eSAT, е публикувано в..

публикувано на 01.11.24 в 15:44

Величественият Айвари

Днес в рубриката "97 лапи и 1 опашка" ви срещаме със Симона Славейкова и нейното куче Айвари . Той е порода ши цу и е на 5 години.  Ши цу е тибетска порода и е известна още като "императорското куче", защото много често са били подарявани на владетелите в Китай.  Айвари е изключително наблюдателен и едно от любимите му занимания е да седи..

публикувано на 01.11.24 в 15:05

На визитация в "Общинска болница" с д-р Йордан Иванов

Точно преди пандемията от covid-19 една общинска болница някъде на брега на Дунав и на ръба на българския Северозапад се бори за оцеляване в мъртвата хватка на абсурдни разпоредби и непонятни стандарти. В Северозапада по принцип оцеляването е обичайното състояние на хора и институции, поради което местните са го превърнали почти в изкуство...

публикувано на 01.11.24 в 14:00

Красота под смола: Как природата се превръща в изкуство

Днес в рубриката "Професия хоби" ще ви запознаем с един необикновен начин да запазим красотата на природата завинаги - капсулирането на естествени елементи в нежни бижута от епоксидна смола .  Мадлен Рачева от Видин се занимава с това изкуство, което е повече от хоби - то е магичен процес на съхраняване на най-красивите моменти..

публикувано на 01.11.24 в 13:00

Инициативата "Млад благотворител" подкрепя каузи на ученици

За осма по ред година инициативата "Млад благотворител" подкрепя доброволчески каузи на ученици. Конкурсът се организира от фондация "Благотворител" . Той е за благотворителни инициативи на ученици от 8-и до 12-и клас, като те сами избират идеята, обясни председателят на фондацията Станислава Рашева . Седем от предложенията ще бъдат подкрепени..

публикувано на 01.11.24 в 12:55