Светослав Малинов, политолог: Служебното правителство и гражданското общество могат да променят обстановката преди изборите

Интервю със Светослав Малинов в ''Посоките на делника'', 11 май 2021 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Приключи работата на най-кратко съществувалото Народно събрание в севременната ни история. Със свой указ президентът Румен Радев назначи от 12 май 2021 г. служебно правителство. Служебен премиер ще бъде Стефан Янев. С друг указ държавният глава разпусна 45-ото Народно събрание и насрочи парламентарни избори за 11 юли.

С какво ще запомним 45-ия парламент? Въпросът е към Светослав Малинов, ръководител на специалност "Политология" в Софийския университет "Св. Климент Охридски", бивш народен представител и евродепутат от ЕНП:

- Всички ще го запомним, защото в най-новата ни демократична история това е първото Народно събрание, което не можа да излъчи правителство и за първи път ще имаме бързи предсрочни избори, така че имаме достатъчно основание да кажем, че това е някакъв вид историческо събитие за нашата демокрация. Не зная дали ще се запомни самата му работа, тъй като то напрактика не можа да работи, но ако промените в Изборния кодекс се наложат и се задълбочат след време, то ще остане с това постижение, а именно че е поставило началото на сериозна, а аз се надявам и радикална, реформа в изборното законодателство. Всичко останало ще бъде забравено в рамките на няколко години.

Радио ВИДИН: Добре или лошо за работата му беше разнородното парламентарно представителство в този парламент?

- Колкото по-широко е представителството в един парламент, толкова по-добре за демокрацията. Когато сериозни политически сили не успеят да преминат 4-процентната бариера, това поражда напрежение. От тази гледна точка, този парламент беше по-представителен от предишния. В тази връзка, тези, които не успяха да се справят на тези избори, сега ще имат възможност за много бърза поправителна сесия. Имаха късмет партиите, които се провалиха на предишните избори, защото сега могат да направят верните ходове.

Не беше ли по-добре за българското общество това Народно събрание да сформира, макар и компромисно, правителство или напротив- беше по-добре да се върви към бързи предсрочни избори?

- Всеки в момента има някаква вътрешна убеденост какво е трябвало да стане. Истината е, че има няколко основни критерия, по които можем да говорим за успех и за стабилност, а това Народно събрание не отговаряше на тези критерии, защото така го избраха българите. Суверенът положи в основата на това Народно събрание възможността то бързо да се разпадне. Нека бъдем откровени- никой не е изненадан от начина, по който се развиха нещата. Аз бих искал да има някаква по-голяма стабилност, но и аз бих признал, че тя щеше да бъде временна. Така че остава да си блъскаме главата кое би било по-добро за България- да има бързи предсрочни избори сега или да ги имаме след 6 месеца или след година, когато не знаем каква би била обстановката, може да бъде и по-лоша. Политическата логаки изискваше да се отиде на предсрочни избори. Тук политическите лидери се намесиха решително и предизвикаха бързи предсрочни избори. Не мога да си представя кой какви сериозни и обективни критерии ще покаже, за да покаже, че това е по-лошият вариант от някакъв евентуален, в който би имало правителство, което примерно около Коледа може да се окаже пред предсрочни избори. Така че да следваме логиката- тези избори заложиха кратък живот на парламента.

А ако се окажем в същата ситуация и след изборите на 11 юли?

- Моята прогноза е, че ще имаме правителство след бързите предсрочни избори дори резултатите да са същите. Първо, те няма да са същите, ще има някакво разместване- управляващата досега коалиция няма да увеличи потенциала си, имам предвид и патриотите, въпреки че може да влязат, но ще видите, че тази коалиция ще загуби още повече гласове. Допускам, че макар и увеличавайки вота си, партиите, свързани с протестите, няма да имат необходимото мнозинство. Тогава ще се влезе в някакъв вид компромис. Защо сега не се направи, защо, след като има много голяма вероятност ситуацията да е сходна след предсрочните избори, не направиха усилие политическите партии за правителство? Моят отговор е, че нямаха мандат от избирателите си от първия път да направят правителство. Голяма част от техните избиратели имат желание за увеличаване на тежестта на техните партии, имат желание за безкомпромисна и по-твърда позиция сега, имат надежди за промяна през бързите избори. Когато минат вторите избори и се види резултатът, ако той е променен- добре, тогава нещата са още по-лесни, ако обаче резултатът е сходен, макар и в посока намаляване на доверието към ГЕРБ, което е най-вероятно, тогава самите политически лидери могат да се обърнат спокойно към избирателите си и да кажат, че това са възможностите засега, изчерпани са, трети избори са безсмислени, "дайте да направим каквото може с цената на компромиси". Това нещо може да бъде казано едва след като се направи и вторият опит. Ако беше направено сега, щеше да остане усещане за непочтеност, за лъжа, незамисимо че и обратният аргумент- за отговорно поведение и пр., също можеше да се разиграе. Просто вторият шанс ще бъде последен.

Какво очаквате да се случи следващите два предизборни месеца, какво ще бъде политическото говорене?

- Не мисля, че ще има промяна, защото нещата не са се качествено променили. Това обаче, което би могло да стане, е да има нови неща от две посоки. Първо, колкото и да са ограничени правомощията на служебния кабинет, той може да прави ревизия на дейността на предишното правителство. Всъщност това е неизбежен акт при встъпване в длъжност на всеки министър, дори и да не го наричаме "ревизия, разкрития и пр." Той е длъжен да се осведоми за текущото състояние на нещата, за да може да взима някакви решения. Тук може да се получат изненади, тук може да се получат разкрития. Второто, което вече започна, може много повече хора да излязат с разкрития, свързани с техните граждански и бизнес дела, виждайки че ГЕРБ не е в състояние да направи правителство. Политиците може и да не променят много говоренето си, но може да се окаже, че новото служебно правителство и гражданското общество със свои разкрития ще променят обстановката. Това е много вероятно.

Какъв е коментарът Ви за "Случая Илчовски"?

- Не бива да се коментират неща, след като има прокуратура за това. Това, което мога да кажа, е, че ако не се направят усилия от страна на прокуратурата да се разяснят тези неща и да бъдат повдигнати обвинения било за тежки нарушения, било за клевета, ако това не е вярно, недоверието в съдебната система още повече ще нарасне и нещата ще се радикализират. Топката е там, още повече, ако се увеличат подобни бизнесмени и продължат със своите обвинения. Аз съм напълно наясно, че има политически отенък, но в крайна сметка тъкмо за това са тези органи иначе разговорът ще остане между политици и анализатори.

Позитивна ли е посоката, в която върви българската политическа действителност?

- Обществото искаше промяна, показа го далеч преди изборите, показа го и като изборен резултат. В този смисъл промяната е в ход, но просто няма да стане с едно движение, с един изборен ден. Много е важно след като минат изборите на 11 юли партиите предварително да са подготвили своите избиратели за евентуални компромиси или поне да покажат посоката, защото без компромиси този път няма да се мине. Дори и при промяна на съотношението на силите, радикален прелом няма да има. Убеден съм, че позициите на протесния вот ще се променят, но няма да обърнат нещата до степен, че нито една от партиите на статуквото да няма нужда да участва под някаква форма в някаква коалиция. Чак до там няма да се стигне. Този път компромисите ще бъдат неизбежни и възможността за нови, трети предсрочни избори не може да се реализира, това ще бъде опасно. Тук нещата отиват към октомври-ноември, стява въпрос за бюджет, за актуализации и пр. Тогава всички заклинания, които сега бяха изказани за предсрочни избори, наистина ще бъдат валидни. Тогава наистина ще се изправим пред хаос, наистина ще се изправим пред много тежка криза, но не сега. Сега сме в една предвидена от Конституцията, случваща се в другите държави ситуация на бързи предсрочни избори. Просто на нас не ни се е случвало.

Повече- в прикачения звуков файл.

Споделете

Светослав Малинов, политолог: Служебното правителство и гражданското общество могат да променят обстановката преди изборите

БНР подкасти:

На какво се дължи бърнаутът сред българските учители?

С какви послания и амбиции тръгват към предизборната кампания политическите сили?

Енергиен преход към чиста енергия при конкурентни цени

Информационен портал подкрепя развитието на енергийните общности

Жителите на село Вещица искат параклис

Красимир Георгиев: Трябва да се промени философията на законодателството ни

Звуци в тишината: Изчезващата роля на предмета "Музика" в училище

За БНР

Радио Видин