145 години от акостирането на Ботевата чета на Козлодуйския бряг

публикувано на 17.05.21 в 16:00

Автор:

Снимка: Радио ВИДИН Архив

Михаил Симов от отдел Възраждане към Националния Исторически музей

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Ботевата чета е една от най-известните български революционни чети. Подготовката за формирането ѝ започва още през април 1876 г. За войвода на четата определили Христо Ботев - известен революционен деец, поет и журналист. Съставянето на четата станало от отделни групи доброволци, които се качили от различни румънски пристанища по река Дунав на австрийския кораб "Радецки" като пътници за Кладово, Сърбия. Това станало на 16 май 1876 г. Четниците се качили на кораба главно от Браила, Олтеница, Гюргево, Зимнич, Турно Мъгурели, Корабия, Бекет. На 17 май "Радецки" бил завладян от четата и принуден да я свали на малкия пристан при село Козлодуй, на брега на Дунав, между Оряхово и Лом. За слизането на Козлодуйския бряг на Ботевата чета и за значимостта на мероприятието, разказа за Радио ВИДИН Михаил Симов от отдел "Възраждане" към Националния Исторически музей, под чиято шапка е и музей - кораб "Радецки":

"Слизането на Козлодуйския бряг от Ботевата чета и нейния поход, и трагичната гибел на войводата, макар и да се случва това, след като огъня на Априлското въстание е потушен, то остава като символ на цялата тази Априлска епопея - един много силен и запомнящ се символ. Няма как да не е така, предвид дързостта на цялото мероприятие, мащабността на замисъла и факта, че един от най-бележитите наши поети и революционери губи живота си в резултат на този поход. Важно е да отбележим, че често се смята че похода на Ботевата чета е бил изначално обречен, не е имало как тези 200 души да повлияят по някакъв начин на изхода от Априлското въстание, което както казахме, вече е било по това време на практика потушено. Това е до голяма степен вярно, но трябва да имаме предвид, че Ботев си е дал добре сметката, че един такъв акт - превземането на чужд кораб, западноевропейски, дебаркирането на българския козлодуйския бряг, то ще получи огромен отзвук на Запад. И това се случва. В голяма степен именно поради похода на Ботевата чета на Запад разбират за това, което се случва на Балканите с българския народ. Защото едно е когато пристигат новините, че някакви християни там в Османската империя са изклани, но съвсем друго е, когато това засяга вече пряко и Европа, защото "Радецки" е един европейски, австрийски кораб, превзет от Българите. Капитанът е заставен да акостира на козлодуйския бряг. И това събитие наистина получава голям отзвук на Запад. И не случайно Ботев пише преди стъпването на Козлодуйския бряг едни писма, едни обръщения към европейската преса, знаейки ефекта, който това ще предизвика".

Към 11:00 часа на 17 май 1876 година, когато "Радецки" приближил устието на река Огоста, по даден от войводата знак, четниците пристъпили към завземане на парахода. Захари Стоянов пише: "То е било гръм, трясък и пукот. Като че на всяка дъска от парахода се е трошила… Не само дъски хвърчели по въздуха, но цели сандъци се носели на ръце, ножове дрънчели, фишеци, паласки и чанти нападали".

Отбелязваме 145 години от безсмъртния подвиг. Днес корабът "Радецки" е отворен за посетители, след като е ремонтиран и обновен през изминалата година, напомнят от Националния исторически музей. Посетителите могат да видят обновената, освежена експозиция на кораба, от която могат да научат нови непознати факти за четата на Ботев, да видят предмети, свързани както с похода на Ботевите четници, така и с историята на самия кораб "Радецки", който освен музей е и функциониращ кораб.

Чуйте повече в звуковия файл.