Северна България притежава уникални и природо-климатични, и географски, и транспортни ресурси, които до момента стоят абсолютно неизползвани. Най-високите нива на смъртност са в Северозападна България, като на ниво област те надхвърлят 20 промила. Няма административна единица в ЕС, където смъртността да надхвърля 20 промила, дори няма 15 промила смъртност. И още нещо, което е срамно и страшно- имаме общини, където смъртността надхвърля 30, 40, дори 50 промила. В световен план такава смъртност имаше само в територии в Африка и Азия, поразени от болестни епидемии като СПИН и малария или в тежки военни конфликти.
Фактологията: община Георги Дамяново- 40 промила, Макреш- 37,9 промила, Хайредин- 34,7 промила, Бойница- 51,8 промила смъртност. Причините: пълният срив в здравната система в тези региони, тоталната липса на младо население и относителната бедност на населението, което не позволява превенцията на лечими заболявания. Населението на 65 и повече години в България вече е около 21%, а във Видин достига почти 30%. Още по-показателният коефициент е коефициентът на демографско заместване- на 100 излизащи в пенсионна възраст в съответната година на съответната територия, колко влизат в активна възраст от подтрудоспособното население. За България той е 100/64. Ето го големият демографски проблем. А в области като Видин е 100/40. Изпъкват регионите Северезападна България, Централна северна България и Краище с най-високите отрицателни стойности, които са двойно по-големи от средните за страната, който пък е на първо място в света в този негативен аспект", обясни доц. Георги Бърдаров.
Процесите на обезлюдяване на страната се задълбочават и мрачната прогноза на изследователите сочи, че до 2040 г. населението ни ще се стопи с около ¼. Очаква се след 20 години на българска територия да живеят не повече от 5 млн. и 400 хил. души, посочи доц. Надежда Илиева.Изследването опитва да отговори на въпроса какво доведе до ситуацията, при която Северозападният регион да е най-изоставащият в целия ЕС, а общините в него като Бойница, Кула, Макреш, Ружинци, да са най-бедните административни единици в съюза и да имат смъртност и естествен прираст, съизмерими с държави, обхванати от мащабни болестни пандемии или намиращи се във военни конфликти:
Реалният срив на Северозапада е затворен между социализма и годините на преход. Дотогава в този регион имаме големи села, с много младо население и развито, благодарение на природо-климатичните условия, селско стопанство. При социализма, обаче, започва мащабна индустриализация на този иначе земеделски край на България. Акцентът е в химическата индустрия и машиностроенето, пазарът - страните от СИВ и най вече СССР. Но по този начин районът се отдалечава от естествената си специализация в областта на селското стопанство, което, от своя страна, води до постепенно обезлюдяване на селата. След края на социализма, промишлените предприятия много бързо рухват, като причините са в загубата на пазари и криминалната приватизация. Загубват се социалистическите пазари, а качеството на българската продукцията не е конкурентноспособно на западните пазари, тъй като се произвежда от остарялата съветска технология и при липса на реална конкурентоспособност преди това, което в допълнение с липсата на суровинна база за химическата индустрия, обуславя срива.
Непременно трябва да се отбележат и недалновидните политики на местните власти през целия преходен период, защото и до ден днешен районът не може да се възползва икономически от Дунав мост 2 и връзката си чрез него с Румъния и централноевропейските части на ЕС. Районът така и не успява да се възползва икономически и от река Дунав и канала Рейн-Майн-Дунав, който е връзка със Северно море и голяма част от централно и западноевропейските държави. За това говори и окаяното състояние, в което се намират пристанища Видин и Лом. Задържащ развитието фактор, който е наследство от социализма, е, че тогава пограничните райони с бивша Югославия по идеологически причини са изолирани и ускорено се обезлюдяват. Няма как да не се отбележи и фактът, че плодородната земя на региона е изкупена на ниски цени, а днес се държи от едри земевладелци от други части на страната, които си осигуряват техника и работници отвън, изнасят продукцията, основно извън България, и районът не може да печели от най-голямото си богатство- плодородната земя. Важен по своята същност е и фактът, че пътната инфраструктура на района се намира в много лошо състояние, което също е сериозна пречка за развитие на икономиката и парадоксално няма магистрален път от София за Видин и Дунав мост 2, който сериозно би раздвижил транспорта и търговията, а оттам икономиката и демографията на Северозападна България. Цялата тази негативна икономическа картина рефлектира в масово бягство на младото, активно население, много ниски нива на раждаемост, висок отрицателен естествен прираст, силно застаряло, бедно и отчаяно население и пълна невъзможност за икономически и демографски рестарт в обозримо бъдеще, обясняват учените.
Процесът обаче не е необратим, смята доц. Бърдаров:
"Познавам примери за държави, които са били в много по-тежка демографска ситуация от България. Например Република Ирландия, която към 1950 година е в пълен демографски, социален и икономически колапс, несравним с българския днес, но сега е водеща по всички демографски показатели след правилните политики, решения и мерки. Изход от тази ситуация категорично има, въпросът е да тръгнем в правилната посока. Опорните точки са: образование, реализация, доходи, социална сигурност и вяра в институциите."
Учените предлагат конкретни решения за Северозападна България в своето изследване:
-Социални предприятия и популяризиране на социалното предприемачество.
-Лични асистенти за възрастните хора.
-„Старт в кариерата“ - облекчаване на процедурата за кандидатстване.
-Трайна заетост на пълен работен ден за неквалифицираната работна ръка, за което обаче са необходими инвестиции и работни места.
-Подобряване, и то с ускорени темпове, на пътната инфраструктура.
-Развиване на дуалната форма на обучение, според традициите, икономическия профил и нуждите на регионите, а не на ВУЗ-ове или техни филиали, което е безсмислено.
-Туристически клъстери, които да могат да предложат комплексни услуги.
-Локални борси за изкупуване на зеленчуци и плодове, произведени на място.
-Премахване на програмите за временна заетост на безработните, тъй като намаляват тяхната мотивация.
-Целенасочено регионалнодемографско стимулиране в Северозападна България реално семейно подоходно облагане и демографски фонд само за Северозападна България.
-Национална програма за адаптация и интеграция в България на хора от българската диаспора.
-Мащабна скрининг кампания за профилактика и ранна диагностика на определени обществено значими заболявания.
-Промяна на условията и точкуването при кандидатстване за проекти.
-Развитие на биоземеделие.
Изводът на университетските преподаватели относно Северозападна България е, че без специална целенасочена помощ на държавата, регионът няма как да бъде рестартиран. Обезлюдяването, демографската криза и лошото състоянието на инфраструктурата са в такива размери, че не е по силите на местните власти да се справят с проблема.
Днес ви срещаме с две сестри, близначки, които са родом от Вършец - Петя Иванова и Мирослава Янчева . Преди 15 години Петя заминава със съпруга си за Великобритания, където се занимават с най-различни неща. Едно от тях е и сладкарството. Петя не е сладкар по професия, но повече от 24 години прави сладкиши и печива. След като дълго време обмисляли..
Видинското туристическо дружество "Бонония" организира масово изкачване на връх Миджур в първата събота на август. Видинският еколог и фотограф Богомил Петров традиционно всяка година участва в изкачването, на върха организира конкурси и поставя фотоизложба. Спомня си, че за първи път организирано изкачване на върха прави група от Белоградчик:..
Температурите на Балканския полуостров и на север от него са с между 12 и 14 градуса над средните максимални за сезона. Това продължава цяла седмица, макар че в началото, когато започна вълната беше не толкова интензивна. Това каза д-р Зорница Спасова на онлайн събитие на тема "Защо горещите вълни в Европа и у нас зачестяват?". Зорница Спасова..
Над 10 дни продължава горещата вълна в България, с температури около 40 градуса. Видин не прави изключение от общата картина, въпреки че районът се отличава с малко по- особен климат от останалата част на България. "Всяко лято във Видин е топло. Всяко лято има температури над 35-36 и повече градуси. Понякога Видин също се явява и като колос...
В петък, 19 юли, ще бъде отворена границата със Сърбия между селата Салаш, община Белоградчик и Ново корито в Княжевац, Сърбия. На българо-сръбската граница започва 99-ото издание на международния събор при прохода Кадъ Боаз. От години се говори за изграждане на граничен пункт на Салаш-Ново корито. Сега Община Белоградчик е изпратила..
Филм представя колекциите на Видинския музей . Заснет е по сценарий на археолога д-р Ваня Ставрева . В създаването му участват също уредниците Николай Казашки, Светослава Светославова и д-р Катерина Дюлгерова. Изработен е по проект, чиято цел е да помогне на музейните работници от пограничните райони на България, Румъния и Сърбия да подобрят..
Жители на мездренското село Зли дол предприеха действия за почистване и облагородяване на належащи участъци в селото. В инициативата с доброволен труд се включват около 10 души. Освен да почистят крайпътната растителност, те се заемат със задачата да положат бетон на една от канавките и да я направят по-ефективна срещу наводнения. За реализиране на..